- Мисля, че тук нещата могат да се разглеждат в много посоки. Едната е приемът след 7-и клас и фокусирането върху българския език и литературата заради националното външно оценяване (НВО) и приема в гимназиите. Другите дисциплини остават малко встрани. Особено за химията това е много пагубно, защото в 7-и клас се поставят основите на химичната символика, на правилата за писане на уравнения, на правилата за наименоване на веществата и т.н. и това влияе по-нататък върху изучаването на химията в целия първи гимназиален етап.

От друга страна, амбициозните програми.

- Много неща трябва да се учат в седми клас по химия и има малко време, малко часове за упражнения.

Не на последно място, много, много са малко допирните точки между това, което е заложено в учебните програми, и това, което се изследва по PISA и форматите на PISA. Нашите програми не са практически ориентирани, а PISA изследва точно практическата насоченост.

Може би има още една причина - във втория ден от провеждането на изследването (тестът беше проведен през октомври в рамките на два дни - бел. а.) платформата не е сработила и много малко, доколкото знам, ученици са успели да влязат и да направят задачите. Поне при нас, в НПМГ, първия ден не е имало проблеми, във втория е имало срив в системата и много деца не са успели или да довършат, или въобще да влязат в системата.

- Абсолютно, особено за физиката. Тя е по същия начин. Учебната програма не е така практически ориентирана.

По биология е аналогично, само че разликата при биологията е, че учебното съдържание от седми клас не е толкова свързано с гимназиалния етап, докато физиката и химията са абсолютно свързани, та дори още от пети и шести клас.

- Имаше една много хубава идея на Министерството на образованието и науката това външно оценяване след седми клас да стане интегрирано, тоест (изпитите да са - бел. а.) математика и природни науки и български език и обществени науки. И съответно изпитът по математика и природни науки да включва въпроси по химия, физика и биология. Това може би в някаква степен ще накара учениците да обърнат малко по-сериозно внимание и на тези предмети.

- Спецификата при нас е, че ние сме едно от малкото, да не кажа единственото училище, което в приема след седми клас - освен НВО-то по български и математика - за паралелките с биология, химия, физика и география включваме олимпиада или състезание по тези предмети. Тоест при нас децата имат предварителен подбор.

Другото, което правим вече трета година, е, че нашите осмокласници започват една седмица по-рано учебната година и тогава изучават само математика и химия, за да могат да се справят след това с тях като профилиращи предмети. Всички учат допълнително математика в тази една седмица. И паралелката, която е влязла само със състезание по биология, тъй като химията е втори профилиращ предмет, и те изучават математика и химия. По този начин колегите изчистват основните пропуски, за да могат да надграждат по-нагоре. Това също е добро решение.

Ние видяхме в годините, че учениците идват с много високи резултати по математика от НВО, а след това има проблеми с материала. Те започват още в 9. клас разширена подготовка, която ние им предоставяме с нашите учебни планове, и срещат трудности. Събирайки се и търсейки решения, това беше предложението от колегите - в тази една седмица да изчистят пропуските, които са натрупани в прогимназиалния етап и за които НВО-то не ги изпитва.

- Това е много специфично. Може би трябва да се направят много по-задълбочени анализи на национално ниво и да се види дали би имало ефект от една седмица по-ранно започване. Ние си направихме анализите за нас и видяхме, че това работи за нас.

Другото, което искам да кажа по отношение на учебните програми - при правенето им може би трябва да е по-голям делът на учителите, на хората на терен, за да могат да се доизчистят и направят, а също и при писането на учебниците. Учебникът е средство за постигане на учебната програма.

- Да, абсолютно. Винаги съм твърдял, че е много добро нещо да има по-голяма свобода в една учебна програма и учителят да бъде оставен да твори и да има свобода. Защото не можем да вкараме в един калъп ученици, приети след седми клас с бал над 450, и такива, приети с бал под 250 или 300. Това е голяма "ножица" и тук е ролята на учителя. Мисля, че българският учител е подготвен, знаещ и може да прецени в кои случаи може да надгради тази учебна програма и в кои може да спре точно до заложеното в нея.

Може би от 8, 10 години ги няма така наречените "тематични разпределения", в които залагахме още в началото в коя седмица какво ще преподаваме и директорът ги утвърждаваше. Като учител това винаги, винаги ме е вбесявало, защото в септември месец аз не познавам учениците, с които ще работя за първа година. Не знам по какъв начин ще възприемат учебното съдържание, за да знам аз в януари или февруари до какъв материал трябва да съм стигнал. Ако работят много добре, защо трябва да ги забавям и обратното - ако работят много трудно, защо трябва да бързам?

- О, да, да. Мисля, че това е правилната посока, защото и химията, и физиката, и биологията са предмети, науки, които трябва да се пипнат, да се видят. Много е важно да се експериментира от учениците. Много е важно учениците да видят процеса. Нарочно го казвам - те да пипнат с ръцете, а не да има симулативни програми, които да показват. Да, добре е да ги има, защото не всичко може да се направи в училищната лаборатория, но там, където може, е хубаво да го направят.

Аз съм много горд и щастлив, че моите колеги в Националната природо-математическа гимназия правят лабораторни упражнения. Много, много съм доволен от това. Нашите кабинети по химия, особено кабинетът на господин Наско Стаменов, той е в творчески хаос, което показва, че той работи, той непрекъснато работи, и това е много добре за тези науки.

Това, което се прави - във всяко училище да има STEM кабинети, е едно много добро решение. Дано да се реализира и в правилната посока.

- О, винаги трябва да има промяна и развитие. Да, отчитаме някои от слабите страни и това, което сме направили за да ги преодолеем, е да има допълнителни часове по математика както за биолози, така и за химици, така и за географи, защото математическите познания, математическият апарат е много важен за нашите науки, така че ние сме дали допълнителни часове. Не само сме ги дали като брой, а колегите са разработили целенасочени програми, които да обслужват съответните предмети - биология, химия и география.

Преди години един млад колега по математика, току-що дошъл от студентската скамейка, преподава на биолози и идва при мен и казва: "Много трудно работя с този клас, много усилия хвърлям, а не виждам отсреща нищо". Съответно ние трябва да вземем някакви мерки, да видим къде е проблемът - при него, при учениците. С колежката зам.-директор влизаме на посещение и разговаряме с учениците. Те казват: "Господинът е много добър, много знае, но ни е много трудно да си представим тия пирамиди и призми в пространството как изглеждат".

Тогава при последващия разговор с колегата казваме: "Добре, за какво са им тези неща?". "Ами аз мисля, че задачите са много красиви и затова можем да им дадем допълнително задачи за призми, пирамиди и построявания."

След тази случка събрахме биолози, химици, физици, географи и математици и им казахме: "Намерете си пресечните точки". Защото на биолози задачи за построяване, доказателства, призми и пирамиди не им вършат работа. На тях им вършат работа статистика, вероятности, проценти - нещо, което е практически насочено. И оттогава те разработиха в допълнителните часове, така наречените часове ФУЧ (факултативни учебни часове - бел. а.), математика за биолози, математика за химици и математика за географи и в момента работят по този начин.

Важни са математическите познания, но те трябва да бъдат целенасочени, тоест практически ориентирани. Например в математиката за химици те решават точно специфични неща, които им трябват от математиката в химията.

- Нашият учебен план е тежък и използваме всички предвидени часове. Да, идва тежко на учениците със седем и дори осем часа на ден, но пък затова сме НПМГ.

Надявам се през 2028 година да има облекчение, когато ще минем на едносменен режим благодарение на корпуса, който изграждаме по програмата на МОН за изграждане, пристрояване, надстрояване и рекострукция на детски ясли, детски градини и училища. В него ще има 24 класни стаи и STEM център.