Посланик Илашчук: Без Украйна агресорът ще се озове на източната граница на ЕС и НАТО
В понеделник се навършват три години от началото на нападението на Владимир Путин срещу Украйна. Страната отново е в труден момент, но никой не казва, че военната ситуация е безнадеждна за Киев, нито че Русия печели някаква стратегическа офанзива. В този момент САЩ решиха да започнат подготовка за преговори с Москва за спиране на войната. За състоянието на Украйна, как изглеждат някои реакции в България към войната и може ли човек да съхрани оптимизма си разговаряме с украинския посланик г-жа Олеся Илашчук.
|
Руската агресия срещу Украйна навлиза в четвъртата си година. Много от мрачните за Украйна прогнози не се сбъднаха, но и много украински надежди и планове - също. Как страната Ви оценява ситуацията в момента: на фронта и във вътрешността?
- Ще започна с думите ви, че много от надеждите и плановете на Украйна се сбъднаха.
Първото и най-важно: през февруари 2022 г., преди три години, международната общност повярва в плановете на Путин да превземе Украйна за три дни. Изминаха три години от онзи ужасен 24 февруари 2022 г., и през тези три години Украйна демонстрира своите успехи пред целия свят.
- Успехът е в противопоставянето на страната с най-голямата територия в света.
- Успехът е в освобождаването на значителна част от окупираните територии.
- Успехът е в практически унищожаването на руския флот в Черно море.
- Успехът е и в това, че за три години варварският и терористичен режим не успя да сломи волята на Украйна и украинците.
- Успехът е и в това, че украинската армия има уникален боен опит, без аналог в света. Тя притежава собствени разработки и собствено ноу-хау, които са безценни не само за Украйна, но и за реформирането на войските на НАТО.
Да, това са три ужасни, кървави години. Цената, която Украйна плати и продължава да плаща в борбата за своята свобода и срещу рашизма, е огромна.
Войната, започната от Русия, заплашва не само Украйна, тя е предизвикателство за целия свят. Участието на КНДР във войната срещу Украйна показва колко изтощена е Русия в момента.
Войната на Русия срещу Украйна е и геноцидна война, тъй като режимът в Кремъл не признава Украйна нито като държава, нито като нация. От друга страна, този режим има нужда от война, за да държи в подчинение собствения си народ, който е наплашен от политическите репресии и унищожаването на опозицията и демокрация още в зародиш през последните 25 години.
Всички опити на Руската федерация да демонстрира своите "победи" чрез превземане на разрушени и опустошени села и градове в Източна Украйна са фалшиви новини. Освен това, Руската федерация нямаше да постигне никакъв успех, ако Украйна беше получавала международна помощ за отбрана в обещания ѝ обем и количество още през 2022 г.
Завзетите от руските окупатори през 2024 година земи са квадратни километри "изгорена земя".
И е важно да се разбере, че заради тези незначителни територии военното ръководство на Русия изпраща всеки ден на неизбежна смърт хиляди свои войници. Това е безмилостно повторение на сталинистките практики от Втората световна война.
И тук бих искала да подчертая, че Руската федерация не би могла да напредне дори и на метър от украинската земя, ако Украйна беше получила достатъчно средства за отбрана, включително оръжие, противовъздушна защита и достатъчно количество самолети F-16.
Промени ли се нещо в отношението на българското правителство към Украйна през последната една година? А усещате ли промяна у обикновените българи към войната?
- Разчитаме на България като на наш надежден партньор, който последователно подкрепя Украйна и проявява привързаност към принципите и уважение към международните норми.
През последните две години България се доказа като изключително важен участник в инициативите на НАТО и Европейския съюз за засилване на устойчивостта на Украйна. Всяка форма на помощ е от изключителна значимост в критична ситуация. Затова сме много признателни на България и на българския народ за тяхната съпричастност.
| Това, което виждаме в момента, са опити за хибридно влияние и нарастване на спекулации по темата за Украйна и помощта към Украйна, с цел максимална поляризация и откровена манипулация на страховете на хората. |
Това е много сериозна заплаха за сигурността на всяка държава. Защото заиграването със страховете и паническите настроения в обществата е изключително опасно. В трудни моменти, в критични обстоятелства, само силният дух, фокусираност, самообладание и ясно съзнание помагат да се намери правилното решение. Това е единствената рецепта за оцеляване. Паниката води само до загуби и големи жертви.
Засилиха се гласовете - включително в българската политика - че тези, които подкрепят военно Украйна, са "партия на войната" и че настъпва времето на "партията на мира", т.е. на настояващите за бързо споразумение за спиране на сраженията. Коя от двете тези е по-добрата и по-ефективната за Украйна в момента?
- Украйна иска траен мир, а не такъв, който ще доведе до нови конфликти в Европа след няколко години. И определено украинците в момента най-много искат мир, след три години ужасна, кървава руска война и ежедневен, денонощен терор срещу цивилното население.
Украйна жадува за мир повече от всеки друг по света. Но този мир трябва да бъде справедлив и сигурен. Даване на кратка пауза на агресора води към друг сценарий - нов, пълномащабен и още по-кръвопролитен конфликт в близко бъдеще.
Украйна вече премина през Минските мирни споразумения I и II през 2014-2015 г. Тези споразумения дадоха на Кремъл допълнителни 7-8 години за милитаризация. Това няма как да се повтори.
Бихте ли изброили основните пунктове от условията на Украйна за постигане на мир? Кои от тях са най-новите и кои от тях са най-належащи за изпълнение?
- Мирното споразумение може да бъде постигнато само под формата на конкретен план за прекратяване на войната. Важно е всички европейски страни и държави от НАТО да участват в разработването на този план.
Разбира се, основното условие за постигане на мир остава непроменено - подходът "нищо за Украйна без Украйна" и, разбира се, "нищо за Украйна без Европа". В края на краищата, защитавайки се от терористична държава, Украйна защитава Европа. И гаранцията за тази защита от украинските сили зависи от нивото и качеството на подкрепата от нашите партньори от ЕС и НАТО. Без Украйна държавата-агресор ще се озове на източната граница на ЕС и НАТО, което определено не е сценарият, който искат нито Европа, нито Украйна.
Украйна има болезнена история на лоши сделки в съвременната си история. Това е Будапещенският меморандум, според който Украйна безпрецедентно се отказа от ядрени оръжия в замяна на обещания за сигурност. И Минските споразумения. И в резултат на това Русия не беше спряна. Като бивш гарант за сигурността на Украйна, Руската федерация отприщи пълномащабна война. Не само Украйна, но и нашите международни партньори трябва да извадят важни изводи от тези грешки.
След такъв ужасен опит, при който споразуменията, сключвани за сметка на интересите на Украйна, в крайна сметка не доведоха нито до мир, нито до сигурност, ние като държава нямаме място за компромиси със собствения си суверенитет, териториална цялост или стратегическа сигурност. Но знаем със сигурност, че всякакви споразумения с Русия са незначителни.
Каква е през февруари 2025 г. формулата на Украйна за приключване на войната без поражение за украинския народ?
- За Украйна е ключово да получи изключително силни гаранции на безопасност. Без това не може да има напредък, не може да има преговори. Това е алфата и омегата.
НАТО е било и остава единствената гаранция за безопасността на Украйна. Решението за евроатлантическия път на Украйна е необратимо и беше потвърдено на Вашингтонската среща на върха на НАТО. Това е в момента единственият път към устойчив мир.
Украйна в НАТО и ЕС, силен НАТО и силен Европейски съюз - това е формулата.
Всъщност, именно това беше подчертано от Президента на Украйна, Володимир Зеленски, по време на неговото участие в Мюнхенската конференция миналата седмица.
Това включва създаването на общи въоръжени сили на Европа като част от обновлението на НАТО, засилване на общата външна политика на ЕС, безпрекословно уважение към международното право и удължаване и засилване на натиска върху Русия като държава-агресор. Само с тези стъпки световният ред може да бъде защитен.
Политическият живот в Украйна се активира през последните месеци, чува се по-силно гласът на опозицията, заговори се за избори на всички нива до края на годината - доколко реалистично е това да се случи през 2025 г., предвид факта, че за това е нужна отмяна на военното положение?
- Няма как да се провеждат избори по време на война. Мисля, че този въпрос е изкуствено преекспониран с цел да се раздели общественото мнение и да се разфокусира обществото - и то не само в Украйна. Да се говори за избори е необходимо едва след постигане на трайно и справедливо прекратяване на войната. Тогава можем да обсъждаме рейтинги и политическа агитация. Сега е моментът да се фокусираме върху основната цел: постигане на справедлив мир, устойчив мир, мир с натиск върху държавата-агресор.
В България има хиляди украински граждани, намерили сигурност и закрила. От какво най-вече продължават да се нуждаят те? С какво да им помогнат държавата, местните власти и обикновените българи?
- В момента в България се намират над 60 хиляди временно разселени лица от Украйна. Вече три години те имат подслон, работа и мирно небе. Това са предимно майки с деца и пенсионери. Естествено, те вече са адаптирани и активно се интегрират.
През 2024 г. се случиха значителни промени в сферата на интеграцията. Все повече украински деца се включват в българската образователна система, а голям брой украинци вече са намерили работа и са станали български данъкоплатци. Така че, тяхната интеграция носи големи ползи за българската икономика. Това се отчита от местните власти навсякъде, където украинци са разселени или са се установили компактно.
| Много се радваме на позитивни лични истории, в които хора, преживели ужаси в началото на войната, успяват да намерят сили и да започнат наново живота си от нулата. Те учат езика, изучават законодателството на държавата, която им е дала подслон, образоват децата си и стават полезни за българското общество. |
Естествено, има и проблеми, както и нови предизвикателства, но това е част от нормалния ход на живота. Високо оценяваме, че през изминалия период както местните власти, така и правителството реагираха и подкрепиха процесите, необходими за решаване на тези нови предизвикателства. Надяваме се, че и в бъдеще ще има такъв подход.
Всеки украинец, сигурен съм, че и Вие също, госпожо Посланик, е изгубил близки и приятели във войната. Притеснявате ли се понякога от времето - а то сигурно ще продължи десетилетия - в което Украйна ще търси отговори кой какво е правил или не е направил за родината си по време на войната?
- Това е въпрос със много измерения, който не може да намери лесен отговор. И само историята може да отговори, но по-късно. Войната разкрива истинската природа на хората: някои намират сили да действат, други замръзват от страх, а трети оправдават бездействието. Затова, според мен, оценката за приноса на всеки човек по време на войната зависи от неговите възможности, обстоятелства и морален избор.
Но как и с какво може да се измери това?
Всеки от нас прави важното нещо там, където се намира. Един безстрашно рискува живота си на бойното поле, друг спасява ранени, трети търси и доставя бронежилетки, а някой отразява истината като журналист, за да информира световната общност, друг връща светлината и топлина в домовете по време на неприключило ракетно или дроново нападение. Някой помага финансово или работи като доброволец, докато някой предоставя информационна подкрепа. Без всички тези усилия съвместната ни борба, консолилирана дейност би била невъзможна.
Това не може да се измери само с някакви бройки и статистиката. Всеки украинец прави всичко възможно и невъзможно за общата победа на Украйна.
Оптимист ли сте?
- По-близък ми е стоицизмът, отколкото оптимизмът. Аз съм привърженик на философията на Амор Фати, което означава "любовта към съдбата". Това е безусловно приемане на всичко, което ти се случва - както радости, така и трагедии.
Това не е просто да се съгласиш с обстоятелствата. Тук не става въпрос за пасивност. Тази философия ми помага да не се пречупвам, а да превърна болката си в сила, омразата в преданост, и загубите - в новата мотивация да се боря.
Това не означава, че веднага ти става по-лесно. Но означава, че дори най-дълбоката скръб може да стане част от личната история като източник на сила.
И тази концепция за устойчивост определено не е свързана с неуязвимост и безразличие. Не става дума за това, че не те боли или че ти безразлично. Този подход не отрича болката и не предлага забравяне или премълчаване на мъката. Обратното е. Когато те боли много, когато има сълзи и загуби, които преживяваш, лично учиш се да го приемаш напълно, без да се разкъсваш от това, че не става по друг начин.
В контекста на войната и загубата на много близки това ни помага да приемем най-страшното.
Това е моят собствен опит за оцеляване, след което се появява устойчивостта. Тя не се получава чрез теоретични знания или от опита на другите. Появява се, изгражда се само чрез личната болка. Това е като болезнена ваксинация, която ти дава възможност да се справиш следващия път, чрез трансформация на болката в сила. Загубата и болката са неизбежни в човешкия живот, не е възможно да ги избегнем изцяло. Също така няма опция да се подготвиш предварително.
Но приемането на реалността помага да издържиш, да го преживееш и да продължиш да живееш и да се бориш.
Заглавието и акцентите в текста са на "Дневник". Интервюто е взето в писмена форма.
