- Рисковете са такива, каквито са при всяко друго вещество с онази разлика, че тук токсичността е доста по-висока, съответно можем да кажем, че доста по-бързо може да се стигне до предозиране, тежки наранявания, вследствие от самата употреба и т.н

Имаше едно ново вещество Х, още е на пазара, смесваха го с опиати и децата проявяваха симптоми на абстиненция. Т.е той пуши трева, в която има опиат, и когато реши да не пуши, преминава през абстиненция, което е скандално. Ставаш зависим към опиат, а всъщност пушиш трева.

Тези нови вещества са изключително опасни, няма две мнения по въпроса и са изключително лесно достъпни. Не може да сменяме закона през три дни, а веществата се сменят през толкова. И това, което е забранено в понеделник, с малко пипане от химика, в четвъртък е разрешено и то е доставено на територията на страната и е достъпно за потребителя.

- Доналд Тръмп предложи много радикално решение, за да се реши проблемът в САЩ - вдигане на вноските на митатата на държавите с 20%, които внасят подобни вещества. Това е една тарифна мярка, която може под някаква форма да засили митническите регулации. Решението е изключително строг контрол и гъвкаво законодателство по темата.

Обаче всеки един юрист ще ви каже следното нещо - така съдът ще може да отсъди в полза на частното лице. Следователно едно широко законодателство би било проблем. Според мен най-правилното нещо, което трябва да се направя, е да има много сериозна и добра информираност на обществото за това какво се случва.

И за да може да се преборим с проблема, с новите вещества, с тези канабиноиди, които са толкова опасни, според мен трябва да започнем да обучаваме хората какъв е проблемът и защо реално се стига до това един човек да е зависим.

Ако това нещо бъде обяснено по адекватен начин на родителите, те ще го предадат на децата, а възможните дефицити, които евентуално тази употреба би запълнила, по-скоро следва да се отработя с психотерапевт на по-ранен етап. Има доста други варианти, но според мен разковничето е образователният аспект и информираността на хората.

- Да, точно така.

- От учителите получават, когато издадем удостоверение, че детето е при нас, срещаме огромно разбиране от образователната среда. В рамките на закона отлагат изпити, правят каквото могат.

Не е вината в преподавателя, че тийнейджърът е донесъл марихуана в училище. Той сигнализира, подава информация и прави всичко по силите си, за да подобри тази среда.

- Много е важно да кажем първо следното - дете, подрастващ, който да наречем алкохолик, наркоман или комарджия, няма. Има деца с девиантно поведение (което се отклонява от социалните норми - бел. авт.). То може да се характеризира с прекомерна употреба на психоактивни вещества - наркотици, канабиноиди и и т.н, алкохол, хазарт, хранителни разстройства и най-модерното е дигитална зависимост.

Нашата основна задача, когато дете или тийнейджърът постъпи при нас за рехбилитация, е да идентифицираме основните проблематики, които водят до развитието на това девиантно поведение. Тази идентификация се осъществява през различни психодиагностични методики и индивидуални терапевтични сесии, които са минимум веднъж в седмица, докато груповите занятия са около четири на ден.

- Груповата терапевтична работа се води от различни специалисти, имаме когнитивно-поведенчески терапевти, драматерапевти, арттерапевти. Говорим си за много различни неща. Като започнем въобще какво са емоциите и как се преработват, минем през абсолютно всички базисни разбирания за болестта на зависимостта, продължим в посока какво правя навън, когато се срещна с тази моя стара среда от училище.

Какво правя, когато видя някого, който употребява до мен, как се грижа за себе си и предотвратявам това девиантно поведение, характеризиращо се със съответната употреба. Учат се да си готвят, грижат се за поддръжката и чистотата на помещенията, естествено под надзора на дежурния екип и терапевтите.

Имаме няколко центъра - единият е в Банкя за непълнолетни, другите са във Варна и в София, но те са за пълнолетни.

- Не, в момента търсим, но е много сложна процедурата. Стремим се да създадем такива условия, че да може да помогнем на максимално много хора. Сложно е защото трябва да се мине през процедура, да се събере една комисия, която никога не се събира и да се съгласи да ти даде пари. Процедурата е много сложна, а парите, които биха се отпуснали на подобен тип организация са от порядъка на 700-800 лв. на месец на дете, което е крайно недостатъчно.

Липсва функцията за дофинансиране, трябва да взимаш някакви дарения и започваш да влизаш в схеми, за да правиш добро, влизаш в сивия сектор. Поради тази причина ние сме просто частна организация, която има своите такси.

- Таксите ни са между 3000-3500 лв. на месец в детския център. За условията и за специалистите, които работят, 100-120 лв. на ден е абсолютно разумно. Правим всичко за тях.

- В момента имаме 7-8 служители.

Особеностите са, че това са едни млади хора, които понякога са малко по-буйни, като под буйни нямам предвид агресивни, а емоционални. Основното предизвикателство е да работим с емоциите на тийнейджърите, което се извършва главно от психотерапевта, който е обучен за това. Трябва да си гъвкав, много емпатичен, да разбираш проблематиката на този тийнейджър, защото това дете хем е в тийнейджърска възраст, хем има и други поведенчески проблеми. То е една пъстра палитра от емоции, разбирания, различни поведенчески реакции.

Вие сте била тийнейджър, аз съм бил тийнейджър, знаем, че тогава не е най-лесният период в живота на един човек - хрумва ти нещо и решаваш да го направиш. А когато имаш и емоционален дисбаланс, предразположен си към подобно девиантно поведения, това хрумване може да е доста деструктивно.

Приемали сме деца, които няколко месеца на практика са били в изолация от външния свят, залепени за монитори и телефони. Имали сме деца, които пък са бягали от вкъщи, за да обикалят страната. Всякакви случаи. Това са просто едни необмислени, импулсивни, емоционални решения, които те вземат. И заради това е толкова важно да сме гъвкави, когато те преминават през тези ситуации по време на програмата за социална рехабилитация.

Когато подходиш адекватно към тях, особено, ако си по-млад и не си им родител, можеш да установиш добра връзка и да продължите заедно напред.

- Проблемът е огромен. Имаме три центъра в нашата организация, мога да кажа съвсем спокойно, че сме най-голямата такава в България. Пробвали сме се с партньора ми Георги Стоянов да направим асоциация на българските терапевтични общности с цел повишаване на контрола. Истината е, първо започвам чисто юридически, че такова животно като терапевтична общност в българското законодателство почти не съществува.Така е написан документът, по който ни проверяват, че основните функции, които извършваме не са засегнати. Проверяват ни за някакви неща, които за нас нямат стойност като организация. Лицензирани сме от две министерства и двете ти казват: "Ами, питай другия как се прави нещо". И влизаме в един правен абсурд.

Проблемът с нелицензираните терапевтични общности е същият като с нелицензираните старчески домове - няма кой да те затвори. Защото законът отсъства. Предприятия са някакви стъпки в тази посока обаче са много бавни и тромави, както можете да си представите. Това, което ние можем да направим като организация, занимаващи се с подобна дейност, е да се носим нашия морал, етика и отговорност, за да си свършим работата по най-добрия начин.

Има хора, които страдат от нелицензираните терапевтични общности, няма как да предотвратим този момент. Това, което можем да направим на този етап, е да им дадем най-доброто от нас като организация. Кой съм аз, че да казвам кой ще работи и как. Има си държава, това е нейната функция.