- За Германия е необичайно да се провеждат предсрочни избори. Това се случва доста рядко в следвоенната история на Германия. След разпадането на сегашното германско правителство всички партии започнаха да мислят за това коя ще е следващата дата на изборите и как да формулират кампаниите си, за да извлекат максимална полза от този политически момент.

А самата кампания силно се фокусира върху въпросите на миграцията и вътрешната сигурност, интеграцията на мигрантите и опасностите, които потенциално крие липсата й. Кампанията се фокусира и върху опасностите, които възникват от крайната десница за германската демокрация.

- Икономиката неизменно е оценявана от проучванията на общественото мнение като един от най-важните въпроси. И политическите партии прекараха известно време в началото на предизборната кампания, фокусирайки се върху икономическите въпроси, социалната справедливост, социалната реформа.

Но всичко беше засенчено от темите за миграцията и опасностите от крайната десница.

- Толкова много важни въпроси, според мен, не се разглеждат в тази предизборна кампания. Важен е, например, проблемът за климатичната криза. Пак повтарям, като гледам проучванията на общественото мнение, в допълнение към икономическите въпроси, климатът е едно от големите предизвикателства, според германските избиратели, и за което според мен не се говори достатъчно.

- Мисля, че това е трудно да се каже. Но през последните шест месеца, подкрепата за ХДС/ХСС според проучванията намаля от приблизително 35% до 30%. Подкрепата за "Алтернатива за Германия" се увеличи, както и подкрепата за Зелените и социалдемократите. Либералите от Свободните демократи (FDP), крайнолявата Linke (Лява партия или Левицата) и левият Алианс "Зара Вагенкнехт" (BSW) се движат около 5% (бел.ред. - прагът за попадане в Бундестага), което прави непредсказуемо влизането им в парламента.

Възможно е да имаме много малко парламентарни групи в Бундестага. Те може да са само четири - ХДС/ХСС, социалдемократите, Зелените и "Алтернатива за Германия", ако по-малките партии не преминат бариерата. А може да има и 7-8 партии. ХДС/ХСС всъщност е обединение на две понякога много различни партии, което ще направи много, много трудно воденето на коалиционни преговори, а също и парламентарните процедури за следващия законодателен мандат.

- Ако разгледаме двата сценария - парламент, състоящ се от 4 групи, и парламент от 7 групи, мисля, че п в първия ще бъде създадено коалиционно правителство от две партии. Това може да бъде или ХДС/ХСС заедно със социалдемократите или ХДС/ХСС със Зелените. И в двата случая те биха формирали солидно мнозинство.

Ако Бундестагът е съставен от 7 или 8 партии, вероятно ще са необходими поне три партии, които да се обединят, за да съставят коалиционно правителство. А това може да се окаже много трудно, като се има предвид как се развиха дискусиите със сегашното коалиционно правителство, което се разпадна след три години. Освен това някои от предизборните изявления изключват някои варианти за правителство. Например, либералите от Свободните демократи (FDP) казват, че няма да преговарят със Зелените.

- Има дълбоки структурни въпроси, свързани със социалната справедливост и икономическия просперитет, които настоящото правителство не успя да реши, и това отчасти е резултат от бездействието на предишните германски правителства по големите проблеми. И много от тях сега излизат на преден план заради жилищната криза, заради усещането, че престъпността е извън контрол. Става дума за въпросите, свързани с неравенството в доходите, за това как да се интегрират бежанците и мигрантите. Много хора в Германия са развълнувани от тези големи въпроси.

Проблемът, който виждам в настоящия дебат, е, че предложенията, които ХДС представи, са мотивирани от неотдавнашни нападения, при които хора загинаха в резултат на някои пропуски в правоприлагането и имиграционната политика. Така отговорът не е насочен към първопричините за тези проблеми.

Самото политическо предложение пък може и да е в противоречие с конституцията на страната и европейското право. Някои от министър-председателите на ХДС на някои провинции вече казаха, че са против предложените миграционни мерки от Мерц, не само по политически, но и по правни и административни причини.

Надеждата ми е, че след изборите отговорните основни демократични партии от политическия център ще могат да намерят общи позиции, за да решат някои от тези въпроси, да се надяваме, че ще се справят и с някои от първопричините. Защото отново - в противен случай може да бъде много трудно да се сформира коалиция и то по начин, който да не доведе до срив след една, две, три години.

- Германската икономика е изложена на риск не само в Мексико, но и в Канада до известна степен, но, което е важно, и от САЩ. И това се отнася до търговията със стоки, но още повече до търговията с услуги. Имаме дисбаланс в търговията със стоки в ущърб на САЩ, както го вижда Доналд Тръмп. Но търговията с услуги, например, изглежда по съвсем различен начин.

А след това стои и въпросът за преките чуждестранни инвестиции отвъд Атлантическия океан. Така че наистина САЩ и Северноамериканската зона за свободна търговия, от една страна, и Европейският съюз като търговско-икономически блок, от друга страна, са най-тясно интегрираните и най-големите икономически партньори в световната икономика.

Докато Джо Байдън беше президент на САЩ можехме да разчитаме на надежден партньор в Белия дом, който беше предвидим. Той виждаше европейската интеграция, трансатлантическото сътрудничество в икономически план и в сферата на сигурността като критично важни, но със завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом настъпи обрат на 180 градуса.

Две седмици след встъпването си в длъжност той унищожи федерални агенции и узурпира властта в безпрецедентна степен. Той е дал достъп на някои хора до класифицирана и поверителна информация на американските данъкоплатци, но кой знае на кого още, което наистина е обезпокоително. Най-добрият залог, който можем да направим като европейци, е да бъдем единни в ЕС и да се противопоставим на Доналд Тръмп, когато се налага.

Трансатлантическото сътрудничество има потенциал да донесе ползи за Европа, за просперитета и сигурността, но също така трябва да сме готови да нанесем целенасочени щети на доминирани от републиканците щати или райони. За да убедим републиканската администрация, че някои от действията, които може да обмислят да предприемат спрямо европейците, биха били вредни за тях.

- Нужна е комбинация от тояги и моркови. По отношение на "тоягите" разговорите за инструментите на ЕС за противодействие на икономическата принуда, за геоикономическата конкуренция, за санкциите и контрола на износа, бяха разработени за първи път в отговор на действията на първата администрация на Доналд Тръмп и заплахата от вторични санкции, произтичащи от режима на санкции срещу Иран, но също и по въпроси като "Северен поток 2". Инструментите бяха създадени и биха могли да бъдат приложени.

По отношение на "моркова" по принцип можем да се справим постигнем повече по отношение на по-справедливи търговски баланси със Северна Америка, по-специално по въпроси като суровините, които могат да бъдат открити в Арктика или Гренландия. Мисля, че може да се постигне сделка, ако Доналд Тръмп не е толкова сериозен в своите империалистически импулси, колкото изглежда в момента. Мисля, че датското правителство е много заинтересовано от задълбочаване на сътрудничеството със САЩ и по някои от тези въпроси с подкрепата на Европейския съюз, но също така и по отношение на сигурността, което е важно. Едно от постоянните оплаквания на Доналд Тръмп е, че европейците не правят достатъчно, за да осигурят сигурността на собствения си континент.

И след дискусиите в НАТО, но също и в Европейския съюз, мисля, че европейците са много по-наясно, че е спешно необходимо да се активизират за собствената си сигурност, но също така да върнат мира в Украйна при устойчиви условия. Това зависи най-вече от тях, а не от Чичо Сам, който трябва да се намеси и да им пази гърба.