Мартин Иванов, историк: Разстрели "в името на народа" е имало и преди, но Народният съд институционализира терора
|
Изследователски проект, финансиран от Фонда за научни изследвания към Министерството на образованието и науката, ще направи публични имената на всички българи, съдени от така наречения Народен съд в периода 1944-1945 г. Проф. Мартин Иванов, от екипа учени, които са се заели със задачата, посочва, че още в началото на работата по проекта прави впечатление от прегледаните документи, че в много от случаите съдът е ползван за разчистване на стари сметки, дори между съседи, които нямат общо с декларираната цел на наредбата-закон за съдене на виновни. Разстрели "в името на народа" на политически противници, посочени от върха на Комунистическата партия, е имало и през годините предшестващи Деветосептемврийския преврат, но Народният съд легализира терора, казва историкът. И посочва, че точният брой на осъдените от Народния съд е спорен, но са над 10 000. Една от забележителните находки засега е, че един от съдиите в Горна Джумая (Благоевград) вероятно е бил неграмотен, тъй като е подписал смъртните присъди на 99 души с палеца си. Осъдените от него са общо 227.
Проф. Мартин Иванов е историк, автор е на над 150 научни публикации и 7 монографични изследвания върху икономическата и социалната политика на България от 70-те години на ХIХ в. до наши дни. Ръководеше Държавната агенция "Архиви" от 2011 до 2013 г. "Дневник" разговаря с него за изследователския проект.
Каква информация ще се събира за съдените от т. нар. Народния съд според целите на проекта ?
- В следващите три години имаме за задача да съберем имената и всякакви данни от биографиите на всички съдени от Народния съд. Не само на осъдените, защото има някои, които са оправдани. Целта ни е да съберем информация за всички, които са минали през Народния съд - около 10 500 души. В началото сме, започнахме през декември м.г.
Проектът изследва ли какви действия са извършили те и как се преценени техните действия, за да бъдат изправени пред Народния съд и осъдени?
- Не. Събираме информация, свързана с процеса - какво е обвинението на лицата, каква е присъдата, за колко време е лишаването от граждански права, каква е глобата, каква е конфискацията. Но не сме съд и не можем да правим ревизия на оценките на онзи съд.
Събираме информация за имената, възрастта, дата и място на раждане, семейно положение, образование. Това са неща, които ги има за тези хора в документите. В своеобразни карти на обвиняемите лица са снети тези данни.
Целта ни е да уточним първо каква е точната бройка на осъдените от Народния съд, тъй като дори и официалните данни, които посочват Министерството на правосъдието и главният обвинител през 1945 година, се разминават с по няколкостотин човека. Не са ясни и местата на всички съдебни състави - къде точно е имало народен съд. В едни източници се посочват някои градове, които в други липсват.
Попитах за действията, защото е любопитно как се формулират обвинения например на кметове, които са съобщавали на околийските власти за нашествието на въоръжени лица, или на стражари, които са отказвали да предадат оръжието си?
- Това е било тяхно служебно задължение - да съобщят какво се е случило. Но нашият проект няма възможността да навлезе в същината на обвинението и защитата, доколкото я имало - на този етап можем само да отчетем голите факти.
Но същевременно не може да не ни направи впечатление, дори на този ранен етап на работата ни, че се очертават два типа процеси:
Едните процеси, в които обвиненията са много конкретни. Например на тази дата еди-къде си обвиняемият направил еди-какво си - обикновено става дума за изтезания на комунисти или участие в сражения с партизани. Това са процеси в райони, където е имало по-силно партизанско движение, например в Софийска област.
Вторият тип процеси са в места, където не е имало или е било много слабо комунистическо и партизанско движение, каквито са случаите в Силистра и Свищов, по които аз работя. Направи ми впечатление, че в тези два съдебни състава обвиненията са изключително неконкретни и обтекаеми.
| Обвиняват във "фашистка дейност", без да е дадена никаква, камо ли правна, дефиниция какво е фашистка дейност. В такава са обвинени местни журналисти, кметски наместници, лекари, юристи, адвокати. |
Попаднах на смехотворни случаи в Силистра: участвали в събрание, на което се обсъждали мерки срещу комунистическата опасност. Събранието било през 1942 г., съдят ги в 1945-та и ги осъждат на 15 -20 години затвор. За присъствие на събрание.
Така че обвиненията можем формално да ги разделим на две части. Първата част са тези, които са изключително конкретни, за които мога да предположа, че са и с основание, в смисъл хора, които са си превишили правомощия и власт преди 9 септември 1944. А втората част са обвинения към хора, които са пришити, и тук вече си личи разправа с всеки потенциален политически противник.
Народният съд се възприема като един исторически шанс да се справиш с абсолютно всички, които по някаква причина биха могли да застрашат монопола на властта.
Мартин Иванов: Без осмисляне на преживяното е непостижимо съединението, което "прави силата"
Познавам роднини на хора, които са работили в Плевен в регионални подразделнения на различни държавни институции, а са закарани на съд в Шумен. Каква може да е причината?
- Има даже някои хора съдени от повече от един от съставите на Народния съд. Попаднах на човек, който е получил две различни присъди в два различни състава. Веднъж, мисля, че беше в Свети Врач (Сандански), а втори път в Дупница.
Причината да бъде изпратен от едно на друго място е, за да бъде съден там, където е извършил престъплението от гледна точка на Народния съд. Ако преценят, че може да бъде съден на няколко места, съдят го на няколко места. А как се кумулират присъдите, тепърва ще трябва да установяваме.
Екипът ни, да повторя, е в самото начало на нашия проект. Идеята е като съберем абсолютно всички данни за тези хора, да ги качим в един регистър в интернет на специален сайт и същевременно да го издадем и на хартиено издание, тъй като все пак хартията остава винаги, докато интернет днеска го има, утре кой знае какво ще бъде.
Ще съберете ли информация и за съдиите от съставите на народния съд?
- Да. Ще се опитаме да изясним не само имената им, което е относително лесно, защото те са посочени в присъдите, но и да установим какви са тези хора. Направи ми впечатление в някои случаи еднаквост на редки фамилни имена. Например съдят някого за смъртта на партизанин с много рядка фамилия, а човек със същата фамилия, възможно е да е роднина, е член на съдебния състав, който трябва да определи вината на обвиняемия.
Тепърва ще изясняваме кои са хората, които са били определени за народни съдии и обвинители.
И това ще бъде една доста трудна част, тъй като не за всички има информация. Надяваме се да намерим необходимите сведения в документите на Отечествения фронт и на комунистическата партия, тогава се е наричала "Работническа партия - комунисти".
| Народният съд е една брънка, може би най добре документираната и най добре известната от един дълъг процес на повече от 15 години на терор и насилие, който започва с Девети септември и завършва сигурно в края на 50-те или началото на 60-те години. |
Очевидно не започва само от 9 септември 1944г., тъй като в материалите на радиостанция "Христо Ботев" се говори за Народен съд още през 1942 г. Оттогава действат и наказателни тройки и четворки, които произнасят присъди "в името на народа" в тъмни улици и стрелят по списъци, изготвени от върха на комунистическата партия или коминтерна?
- Да, така е. С наредбата закон за създаване на Народния съд завзелата властта комунистическа партия започва институционализирано преследване на нейните политически опоненти, което е вече започнало по-рано. Това е дълъг процес, ние някак си изкуствено го разделяме: убийствата от тричленки преди септември 1944, продължението след Девети, последвано от Народният съд, а който се е спасил от него следва изпращане в лагер. А случаите са взаимно свързани.
| Немалко са случаите на съдене в Народния съд на хора, които са в неизвестност. Като казвам немалко, сигурно в цялата страна ще излязат може би 1000 от общо 10 000 съдени хора. В документите пише "съди се", а той се намира в неизвестност. |
Същевременно обаче за немалко от тези, които са в неизвестност, в материалите по делото има запазени техни разпити. Тоест те са били арестувани, но как тогава са изчезнали...
Значи те са арестувани около Девети септември, разпитвани са и два месеца по късно просто ги няма, в неизвестност са, така пише в делото. Е как ще се окажеш в неизвестност, след като си бил прибран в милицията. Това означава, че те са просто убити. И в същото време ние, историците, сме оставени без ясно свидетелство, без сигурност да заявим научно заключение.
За тези хора или е имало някаква лична мотивация да бъдат убити предварително, или просто не са събрани достатъчно доказателства, за да могат да бъдат осъдени, поради което са ликвидирани.
А има и хора, които са, както казах, оправдани, но те след това минават през лагерите - в Куциян, по-късно Белене. В зависимост от това в кой период преценят да ги задържат и да ги изпратят в лагер. Така че Народния съд не можем да го извадим от целия този процес на произвол.
| Народният съд е просто най-видимата част от един доста дълъг процес на политическо насилие. |
Ще бъде важно най-сетне да се проучи онова ужасяващо престъпление - разстрела на децата в с. Ястребино, за чийто извършител не се говори, неясно защо, нито кой е издал престъпната заповед?
- Един колега работи този случай, той е от процеса в Омуртаг. Това е може би един от най големите процеси, издадени са над 300 присъди. Обикновено присъдите на един състав са между 40, 50 и 150. Докато в Омуртаг са над 300.
Как е оцелял да стигне до процес този, който е разстрелял децата?
- Вероятно е бил арестуван и запазен, за да има публичен процес. В момента работим по детайлите. Такива хора, извършили очевидно престъпление, целенасочено са запазвани, за да се проведе публична вендета.
Трагичният парадокс е, че тези, за които няма основания да бъдат изправени на съд, просто изчезват, тях ги избиват. Но пак казвам, ние нямаме възможността и правото да преразглеждаме присъдите.
| Всяка година около 1 и 2 февруари отбелязваме само дейността на първи и втори състав на Народния съд, които са решили съдбите на 300 до 500 човека - депутати, министри, висши военни, царски съветници. А останалите десет хиляди и петстотин? |
Давани ли са указания и как до съдебните състави в провинцията, както на първи и втори състав в София? Или инструкцията е една универсална - да няма оправдани?
- Давани са указания, но това също е сред нещата, които искаме да проучим. Има издавани окръжни, които съставите са получавали, но дори и без окръжните им е била ясна задачата - колкото се може повече смъртни присъди.
Значи, първото важно е, че съдебните състави са непрофесионални, в тях обикновено е имало само по един юрист. Останалите членове са представители на комунистическата партия или на съюзните тогава земеделци, социалдемократи, звенари. Така че това в никакъв случай не е безпристрастен съд.
Каква част са смъртните присъди, издадени от провинциалните състави на народния съд?
- Няма състав с под една трета, тоест под 30%, смъртни присъди от общия брой. А в някой от съставите достигат до 70 процента.
Даниел Вачков, историк: Екзекутираните правителства са имали една цел и тя е постигната - България да не бъде въвлечена във войната
Защо не можем да причислим Българският народен съд в същата графа на международните съдилища, създадени в Лондонската харта за съдене на виновниците за Втората световна война?
- Смятам, че тези процеси, които текат и в България, и в останалите страни в Европа, типологично са сходни. Но проблемът, или огромната разлика с българския съд освен в липсата на безпристрастност е в степента на репресията и в обхвата на народния съд за страна като България. Докато в страни като Германия, която е основният виновник в някакъв смисъл за Втората световна война, са осъдени няколкостотин души, в България са осъдени поне 10 000, може би и 11 000 души, от които 2730 на смърт.
Което звучи, как да кажа, неубедително на фона на тежестта, която е имала България в тези процеси.
В крайна сметка не е отчетен специфичният статут на България сред съюзниците на Третия райх - страната ни не носи вина за войната, не изпраща войска на Източния фронт и спасява еврейското си население. Разбирате ли, това по никакъв начин не е отчетено.
