- Показателите за обучението на медицински сестри в десетте университета, в които се изучава специалността, се влошават. Успяваме да запълним едва 90% от дадения прием, като завършват 60 - 70%. Едновременно с това се увеличава броят на пенсионерите в системата на здравеопазването, като при 70 пенсионирани сестри ние произвеждаме едва 30.

Годината 2020 беше преломна, защото за първи път в България в системата на здравеопазването лекарите станаха повече от сестрите. И през 2023 г. вече имаме над 31 хил. лекари и около 28 хил. сестри, което е пагубно за системата, защото съотношението сестри - лекари трябва да бъде 2 към 1.

В същото време не се наблюдава намален интерес от страна на кандидат-студентите към другите специалности от същото направление "Здравни грижи". Това е сигнал от страна на младите хора, че нещо се случва с професиите медицинска сестра и акушерка от гледна точка на привлекателност и престиж на обучението.

Ако погледнем Рейтинговата система на България, ще видим, че през последните пет години престижът сред самите студенти в това направление постепенно спада. Все по-малко млади хора в България вече мечтаят за професията медицинска сестра и акушерка и ние трябва да намерим отговор на въпроса защо се случва това. И, поглеждайки другите европейски държави, виждаме, че в 15 държави от Европейския съюз - Белгия, Чехия, Германия, Франция, Хърватия, Италия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Румъния, Словения, Словакия, Швеция - обучението е тригодишно с европейска призната диплома. В четири от държавите - Дания, Естония, Литва и Финландия - обучението е три години и половина. И само в България, Ирландия, Гърция, Испания, Кипър и Латвия то е четиригодишно.

По отношение на единните държавни изисквания виждаме, че европейските нормативи са спазени, но в повечето университети учебният план ги надвишава средно с около 900 часа.

- Аз лично бях изключително изненадан. Усетих тяхното възмущение, болка и негативна енергия към поставената тема. Тук искам да отворя една скоба - ние с министър Вълчев (Красимир Вълчев - министър на образованието, бел. авт.) се договорихме за теми, по които да се мисли в рамките на неговия мандат. Няма никаква законова инициатива в момента или нормативен акт, който да е подготвен. По инициатива на медицинските университети добавихме тези две теми, но тук, за съжаление, не беше отразено второто ни предложение.

Освен тригодишното обучение обсъдихме възможностите специалностите "Медицинска сестра" и "Акушерка" да станат защитени (интервюто е взето, преди Министерството на образованието да оповести, че предлага именно това, и да внесе съответното проекторешение за обществено обсъждане - бел. авт.). Това означава студентите от тези специалности да бъдат освободени от семестриални такси. Съсловието на специалистите по здравни грижи не взе отношение по този въпрос, което много ме озадачи. Не мога да кажа защо на

едно намерение за дискусия се реагира толкова остро, но ще направя всичко необходимо да се срещна лично с представители на съсловната организация, за да обясним защо правим тези предложения.

- Европейската директива е 36 от 2005 година и е изключително коректно написана и точна. Тя е част от Болонския процес във висшето образование и точно тук, с тази си реплика, аз си мисля, че те са подведени. Разбира се, че директивата трябва и може да бъде спазена с изискването от минимум 240 кредита и 4600 академични часа за придобиване на образователна-квалификационна степен "Бакалавър".

Както казах, в много европейски държави има тригодишно обучение за медицински сестри, но след него бакалаврите трябва да имат продължаващо медицинско образование, което е утвърдена европейска практика.

Отново повтарям, че повечето университети у нас надхвърлят минималните изисквания с около 900 часа, т.е. това е почти една година обучение. Някой преди двадесет години е направил така, че да се добавят часове, които надхвърлят европейската директива и реално я преизпълняват. Ето защо при правилен диалог, при подадена ръка от всички страни - съсловни организации, министерства, университети - ние можем да прегрупираме тези единни държавни изисквания, да отговорим на тази европейска директива и да покажем на младото поколение, на бъдещите медицински сестри и акушерки, че осъзнаваме това, което ни казват.

Идеята за въвеждане на тригодишното бакалавърско обучение на медицинските сестри е залегнала в Стратегията за развитие на висшето образование в Република България до 2030 година. По времето на мандата на министър академик Денков Министерството на образованието и науката имаше работеща комисия по този въпрос в далечната 2021-2022 година. Ние не излизаме извън предела на стратегическите документи.

И не на последно място по значение е фактът, че въвеждането на тригодишното бакалавърско обучение на медицинските сестри ще ни направи конкурентоспособни за чуждестранните студенти, желаещи да се обучават у нас.

- Има изисквания за часове в пропорция теоретично - практическо обучение. Общо взето, е това, да.

- Не мога да кажа. Аз лично бях озадачен и много изненадан от тази негативна реакция.

Вижте, ние познаваме статистиката. Недостигът на кадри е изключително голям. Виждам как в различни интервюта различни институции, включително от съсловната организация, са казвали: "17 хиляди...", "22

хиляди сестри и акушерки не достигат". Ние трябва да започнем да произвеждаме кадри, да достигнем от 30 до 50% увеличение на дипломираните, за да можем да компенсираме частично този недостиг.

- Ще си позволя да цитирам един анализ на Института за пазарна икономика, който е излязъл през декември 2024 г. В него се очертават 10 мерки, които трябва да бъдат взети, за да може интересът към професиите медицинска сестра и акушерка да нараства. Препоръчвам на всеки от нас, преди да влезе в дискусии и разговори, да го прочете. Причините са много - сред тях са ниско заплащане, лоша организация в болниците, агресивно отношение на пациентите и други, но една от тях е и четиригодишното обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен "Бакалавър".

Младите хора са запознати и проучват, преди да направят правилния избор - колко години и каква сума ще трябва да инвестират в обучението си и колко бързо ще възвърнат инвестицията си. Кандидат-студентите ни дават сигнал, като избират конкурентните специалности от направление "Здравни грижи" - рехабилитация, кинезитерапия, медицинска козметика и други - за да могат по-бързо да се реализират на пазара на труда.

Според вътрешен анализ от нашия университет, Медицински университет - Плевен, 25% от медицинските сестри и акушерките не одобряват учебния план, по който се обучават.

- Не мога да кажа. Поръчал съм да направим по-сериозен анализ, но е факт, че през последните две години резултатите са такива в нашите вътрешни анкети.

Вероятно поради големия брой изучавани дисциплини и тромаво теоретично обучение от гледна точка на привлекателност. Знаете ли, че една медицинска сестра и акушерка в момента полага над 70 изпита за четири години? В медицината за шест години обучение изпитите са 52 по единни държавни изисквания. Представете си - в една сесия медицинските сестри имат между 8 и 13 изпита. Тук има възможност част от дисциплините да бъдат извадени в следдипломно обучение и специализирани курсове.

- Честно да ви кажа, нямам официална статистика. Със сигурност професията е застаряваща и много клиники успяват да се справят само и единствено благодарение на сестри и акушерки на възраст над 65 години Това е много трудно и граничи с риск от колапс в някои от звената.

- Връщайки се 20-ина години назад, 2008-а, 2009-а, 2010-а бяха най-бурните, с най-много напуснали сестри. Тогава стандартът на живот в България беше изключително нисък. През 2008 година съм назначен със стартова работна заплата 410 лева в университетска болница. Значи на една сестра заплатата е била още по-ниска. В същото време и тогава в Европейския съюз вратите бяха отворени. Те свободно можеха да работят в страни с много по-висок стандарт на живот.

Сега, в последните години, особено след пандемията, има увеличение на доходите, което макар и недостатъчно е една благоприятна тенденция.

- Много харесвам едно съотношение в медицината, което използваме в болницата при материално стимулиране: едно към четири към осем. Ако едно е минималната работна заплата, си представете четири пъти по-голяма заплата за сестри и осем пъти - за лекар със специалност.

- При профилираното средно образование много от децата учат в специализирани паралелки биология и химия. В гимназиите имаме модерни STEM кабинети с 3D принтери, интерактивни дъски, микроскопи и компютърно оборудване. Ето защо във висшето образование сме задължени да държим това ниво на обучение. Необходимо е да въвеждаме все по-високотехнологично оборудване в методите си на обучение. Трябва да привличаме младите хора с високи технологии, изкуствен интелект, добавена реалност, виртуална реалност, анализ на данни, боравене с големи бази данни и други.

В медицинското образование също трябва да имплементираме меките умения на XXI век - критично мислене, работа в екип, комуникативност, креативност и лидерски умения. Отминаха годините, в които един преподавател застава пред черната дъска и говори на студентите. Преподавателят трябва да е вдъхновител и да събуди интереса на младия човек. Затова се притеснявам, че обучението е непривлекателно, отдалечено от студентите и тук е мястото за един сериозен анализ.

- Искам да успокоя всички колеги, че дори и да се стигне до промяна, ние ще защитим достойно техния интерес. Ще се справим така, че да няма големи сътресения в системата.

- С акредитациите имаме достатъчно опит и съвсем скоро при нас мина акредитацията в направление "Здравни грижи". За нова акредитация ще мислим едва след като настъпят законови промени.