Доц. Ралица Ковачева пред "Дневник": Започва да се формира култура на силните мъже в най-грубия ѝ смисъл
|
Ралица Ковачева е доктор по журналистика, доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски". Ръководител на профил "Международна журналистика" и на магистърска програма "Международна журналистика". Журналист с дългогодишна практика. Един от създателите на българската платформа за проверка на факти Factcheck.bg и неин главен редактор до май 2024 г.
Доц. Ковачева, решението на Марк Зукърбърг да спре програмите за фактчек (проверка на фактите) първоначално предизвика шок, но бързо утихна, защото се сметна, че то важи само за Съединените щати. Как се промениха мрежите, които вие следите?
- Нямам обобщаващи данни, но виждам как решението на Зукърбърг се възприе като победа срещу цензурата. Самият Зукърбърг определи програмата за проверка на фактите като цензура, знаейки добре, че това, срещу което хората протестират и което ги ядосва, всъщност е модерирането на съдържанието от самата "Мета", което не е работа на проверителите.
Но политическата конюнктура изискваше от него бързо да демонстрира симпатии към новата власт в Белия дом. И това отприщи всенародна радост, че видиш ли, повече никой няма да ни "цензурира" и да ни казва какво може и какво не можем да пишем.
А тъжната истина е, че това не е под контрола на никой от нас, а на алгоритмите. Как се работи там, какво се препоръчва, как самите платформи спазват европейските изисквания за управление на съдържанието, ние можем само да гадаем. И затова критиките са толкова противоречиви. Една част от обществото казва "Те ни цензурират, трият. Нали искаме свобода на словото". Друга част са недоволни, че се разпространява дезинформация, руска пропаганда, реч на омразата.
Проверката на факти
Според вас проверката на фактите успя ли да си намери мястото. Успя ли да се превърне в част от журналистиката, тъй като беше практикувана главно от журналисти?
- Проверката на факти е сърцето и душата на журналистиката. Ние това работим. В ерата на социалните мрежи забравихме, че ние не работим инфлуенсъри, ние не работим, за да сме популярни, за да ни дават по телевизията.
Ние работим, за да намираме информация, да я проверяваме и да я съобщаваме на хората.
Защо медиите не можаха да запазят тази дейност за себе си?
- Проверката на факти в съвременния й вид се появи поради появата на платформите на социалните мрежи и огромното количество съдържание извън медиите, което не е създадено от журналисти и медии, а от потребители, и подлежи на проверка.
Огромна част от медиите, извън най-богатите и най-големите, не можеха да откликнат с ресурс на тази необходимост. Това даде място за други организации да се нагърбят с тази работа. Те допълват работата на медиите като проверяват по-времеемки и по-трудоемки факти, за които на журналистите в медиите не им остава време.
"Мета" загърбва проверката на фактите във "Фейсбук" и "Инстаграм"
Но проверката на фактите не се възприема еднозначно от медиите.
- Три годишният ми опит във Facktcheck.bg, показа, че част от медиите и журналистите така и не припознаха тази дейност като нещо, което трябва и те да правят или нещо, което могат да използват. Това е една от причините тази дейност да бъде брандирана с обидни и откровено неверни етикети и сега да изглежда като моментен пристъп на лудост.
А доколко може да се вярва на проверителите? Тях кой ги проверява?
- Това, че някой се е нарекъл проверител на факти, не е гаранция. Има организации, които се ползват с изключително доверие заради доверието към тяхната медия майка, като германската информационна агенция ДПА, Ройтерс, Би Би Си....Има неправителствени организации, които успяха да завоюват престиж и с времето да докажат качеството на своята работа, като испанската "Малдита".
Механизъм за гарантиране е верификацията от международните мрежи на проверители на факти. Едната е към института "Пойнтер" (IFCN), а другата е наскоро създадената Европейска мрежа на проверители на факти. И двете проверки са доста стриктни. Това не е лиценз, но е печат за качество, че потребителите могат да се доверят.
Бих посъветвала всеки сам да проверява източниците, които са използвани. Те са публични.
Социалните мрежи и традиционните медии
Появата на социалните медии беше посрещната с ентусиазъм от т. нар. традиционни медии, които видяха в тях още един канал за разпространение на съдържанието си, но постепенно социалните медии започнаха да ги изместват, особено, където са слаби.
- Данните на института "Ройтерс" от години показват, че социалните медии, заедно с онлайн медиите, са най-големият процент от източниците на информация. 73% от българите използват онлайн медии, в това число социални медии, като източник на новини. 56% използват социалните медии като източник на новини. В Западна и в Северна Европа този процент е между 30 и 45%.
Социалните платформи и "Гугъл" взеха лъвския пай от рекламата, от приходите от разпространението на съдържанието онлайн, което доведе до обезкървяване на един от източниците на финансиране за дигиталния преход на медиите.
От друга страна, има примери на световни медии, които добре оцеляват, произвеждат качествено съдържание, добре адаптирано за социалните мрежи.
За българските традиционни медии обаче това не може да се каже, защото моделът да се разпространява в социалните мрежи същото съдържание, което се разпространява, да речем, по телевизията, не работи.
Защо все по-често чуваме "не гледам телевизия" или "не чета новини"? Имате ли обяснение защо потребителите бягат в социалните мрежи и от професионално поднесената им информация в традиционните?
- Голяма част от хората не са в социалните медии, за да се информират. Те получават информация между другото, което само по себе си е огромен проблем.
Когато не правиш разлика между това дали четеш новини, постове на живи хора, на приятели и на тролове, снимки, направени с ИИ, реално в главата се получава един информационен буламач и способността ти да отсееш вярно, невярно, достоверно, недостоверно е равна почти на нула.
Този процес е пряко свързан с медийната грамотност. Обществата, които според индекса на медийната грамотност имат най-високи показатели в Европа, са скандинавските държави и Западна Европа. Най-малко там хората ползват социалните медии като източник на новини. Най-много хора там са склонни да плащат за качествено съдържание и потребяват традиционни медии. Да, в техните онлайн варианти, но това са медийни организации с редакции, с правила, с професионални журналисти.
Там, където индексът на медийна грамотност е най-нисък, което е в Югоизточна Европа, има най-големи проблеми с използването на социалните мрежи като източник на информация, с невярната информация, с пропагандата и т.н.
И нещо трето - от години се насажда, включително се използва за политически цели, че установените медии и т. нар. "медиен мейнстрийм", са корумпирани, че са пропаганда на правителството. Така че за мнозина това да избягват установените медии и да търсят алтернативна информация е въпрос на някакъв вид автономност, на независимост, на суверенитет на мисълта.
Това е механизмът, по който работи съвременният политически популизъм. Той се опитва да внуши на хората съпротива срещу всичко, което не им харесва и правото да не го признават.
Казват, че Земята е кръгла. Аз не съм съгласен. Следователно това е мое право и тя не е кръгла, защото аз не съм съгласен с това.
Над две трети от българските граждани вярват в конспиративни теории, сочи проучване
Културата на силния
И докъде според вас може да стигне такава автономност?
- Слушах коментар на професор по право в Съединените щати, който обясняваше как вълната от искове срещу действията на Тръмп изправя съда пред перспективата да се произнесе, че някои от тези действия не са законни. Той се питаше какво ще стане, ако Тръмп откаже да се подчини на съдебното решение и кой ще може да убеди хората, че те трябва да спазват решенията на съда. Защото това се крепи на много крехкото доверие и на съгласие между нас, че трябва да уважаваме съда и закона.
Нещо такова вече се случи с медиите. Хората казват: "Аз виждам това, прочитам го в медиите или го виждам на екрана, но избирам да не му вярвам".
Винаги е имало хора, които по различни причини не са били съгласни, имали са алтернативно мнение, но това в последните години се инструментализира за печелене на политически капитал.
Конспиративни теории се поднасят като официални наративи. Ето, Доналд Тръмп на пресконференция на въпрос защо не е поканил Украйна на преговорите в Саудитска Арабия, казва: "Не трябваше да започват това. Трябваше да сключат сделка". И медиите казват: "Моля? Той за войната ли говори? Той казва, че Украйна е започнала войната?"
Ако Тръмп сега легитимира и тази легенда, какви факти бихме могли да проверяваме? Всички знаем какво се случи в четири сутринта на 24 ти февруари 2022 г.
Но за всички, които смятат, че Тръмп е носителят на промяната, новият пламък на, както той го определя, "здравия разум в света", това вече е истина. (Разговорът е от преди сблъсъка Тръмп-Зеленски на 28 февруари.)
Ако всеки има своя истина и настоява за правото да я има, колкото и невероятна да изглежда, това ли е краят на медиите, които познаваме?
- Медиите са пряко свързани с обществата, с държавите, с политическите отношения, така че те не могат да останат същите. Медиите са пряко зависими от нуждата от тях. Ако значителна част от хората нямат нужда от достоверна информация, от професионално представена информация, може би ще наблюдаваме преход към някакъв жанр от типа инфлуенсъри коментират новините в социалните мрежи.
Слушайки какво говорят Тръмп, Путин, Лавров, местни политици и гледайки, да речем, "Ергенът", мисля, че се формира една култура на силните мъже, култура на мачото в нейния най-първичен и най-груб смисъл.
Както Тръмп идва и казва: Аз мога да правя каквото искам понеже съм силен, мога да си взема Газа, да си купя Гренландия, по същия начин, хората в момента са обсебени от култа към силата, от представата за силния мъж като хулиган.
Както е казал Олдъс Хъксли в противовес на Оруел, не е нужно някой с репресия и с жестокост да те контролира. Може да го направи със забавление. Така че ние по-скоро вървим към "прекрасния нов свят" на Олдъс Хъксли.
Фейсбук премахна проверката на фактите. А трябваше ли изобщо да я въвежда?
Тоест ние сме готови да се откажем от свободата си в името на това да имаме право да изберем коя е истината според нас?
- Има риск да стигнем дотам. Хората се опитват през призмата вярно-невярно да коментират Тръмп. Но обяснението не трябва да се търси в тази плоскост, защото Тръмп сменя школата в международните отношения от либералната мисъл, която е сътрудничество и международни организации, към традиционния реализъм от XIX век и работи с този инструментариум.
А какъв е въпросът, ако не е "вярно-невярно"?
- Неговата перспектива е такава - аз съм велика сила и не може нещо като международно право, организации и т.н. да ми ограничават властта.
Това е класическият баланс на силата, в който великите сили сядат и се разбират, а малките изпълняват.
Тук Тръмп има 100% съвпадение с Путин - той също иска да е велика сила. Никакви ограничения не го интересуват. За тях всичко, което казват и правят, е вярно. Демонстрация на това е воденето на преговори без Украйна, без Европа.
Отделен е въпросът съгласни ли сме с това, смятаме ли за редно всеки да има различен възглед по тоя въпрос. Едни ще кажат, браво, така се прави, други - чакайте, има международно право, има ООН.
Двете неща се смесват, а трябва да ги разделим: Има ли право Тръмп да направи това, което прави? Да, има, от неговата перспектива, има. Въпросът има ли право да аргументира действията си с неистини, обаче, е съвсем отделен. И може да има лоши последици.
