Иво Анев, икономист: София излива дневно над 700 000 литра минерална вода в канализацията
|
На някои места в центъра на София чуждестранните туристи често пъти са повече от софиянци. С евтините самолетни билети градът стана предпочитана дестинация, но за два-три дни. Няма какво да се види за повече, а две уникални дадености на София - топлата минерална вода и планината Витоша, изглеждат изоставени от общината и бизнеса. Икономистът Иво Анев е преподавател в Университета за национално и световно стопанство и дисертацията му е върху икономическата оценка на ресурса минерална вода и ефективността на усвояване при различните начини на ползване - СПА (балнеология), отопление и бутилиране. През 2020 г. участва в конкурса за идеен проект за Централната минерална баня. Концепцията за бъдещето ѝ на екипа, в който е Анев, бе сред трите отличени. Наскоро той участва в дискусия, организирана от Съюза на архитектите в България за бъдещето на сградата на Централна минерална баня в София. "Дневник" разговаря с него за използваните и неизползвани ресурси на минералните води в София и за възможното бъдеще на банята.
Възможно ли е да бъде изчислено какви са загубите за София от затварянето на Централната баня през 1986г. досега ?
- Най-голямата загуба за София е почти пълното прекъсване на традицията за ползване на термалната минерална вода и баните. След 1986 г. е имало само планове за обновяване и модернизиране на Централната минерална баня. Такова модернизиране успешно е осъществено в Будапеща, както и навсякъде в съседните ни държави, има прекрасни примери.
Изчислявали ли сте колко са загубите от неизползването на минералната вода от 1986 г. досега?
- Изчисленията ми са консервативни. Стойността на ресурса "минерална вода" се изчислява, като еквивалент на цената на чешмяната. Цената на топлината ѝ (термалният компонент) е сметната като цената на загряване от средната годишна температура на чешмяната вода, която е около 14 градуса да достигне 47 градуса - това е температурата на минералната, ползвана в банята. Изчислен е разходът за това по най-ефективния възможен способ - чрез газов бойлер. Като калкулациите, които съм правил са с цена на газа от преди няколко години, когато тя беше по-ниска.
Водата извира на самоизлив 7,7 метра под земята до джамията Баня Башъ и бива отведена до резервоар на ул. "Искър", който се намира до североизточната ъглова кула на Сердика.
Дебитът на находището е 12.8 литра в секунда и те се равняват на 1 105 920 литра на ден. Това е общото количество вода от находище "София-Център" (Централна минерална баня). Част от него се ползва в чешмите - около 332 000 литра на ден, а над 700 000 литра на ден се изливат директно в канализацията. |
Умножени тези литри за 39 години (от 1986 г.) показват, че става въпрос за близо 10 млрд.литра. По този начин загубите само от находище "София-център" (Централна минерална баня) са за над 60 милиона лева за този период.

Геотермален потенциал: Сгради в София ще се отопляват с минерална вода
Защо поне не се бутилира?
- Няма място за бутилираща фабрика в центъра на София. Преди време направих експеримент, който целеше да разбере, коя е най-предпочитаната минерална вода на територията на Столична община. На първо място беше Горна баня, но на втора бе именно водата от находище "София-център" (Централна минерална баня).
Възможно ли е в част от сградата да си върне функцията на минерална баня?
- Напълно е възможно и разумно, но е необходима воля и добър план, който всъщност имаме. Планът за обновяване на Централната минарлна баня, изработен през 2021 г. от ОП "Софияплан", е достатъчно добър, но аз съм за още по-цялостен подход. Всички минерални води предоставени за управление на Столичната община, както и минералните бани, на територията на общината трябва да се управляват като едно цяло. По този начин могат да се покрият нуждите на всички граждани, туристите и бизнеса в града.
Централната минерална баня е символ на София и изисква по-специално отношение.
Нейното устойчиво възстановяване и експлоатация зависи от редица фактори, които изискват по-широк обхват на темата. Включването и на другите бани и минерални извори в целия микс би позволило това да се случи.
Като балнеоложки център или спа център?
- Трябва да уточним понятията. СПА означава терапия с вода, което включва и балнеологията. Не е редно да се отказваме от традициите, които много софиянци помнят. Те са част от идентичността ни. В същото време трябва да търсим как да въведем иновации.
Накратко казано да сглобим един пъзел от услуги, които да задоволяват нуждите на гражданите, гостите на града и бизнеса.

Бившият главен архитект на София Петър Диков (2006-2016 г.) казва "Ние предлагахме на концесия сградата като баня, но никой не я иска". Това силен аргумент ли е срещу възстановяването ѝ?
- Това е разумен аргумент, но той е еквивалентен на това да предлагаме диамант на хора, които не знаят каква е стойността на диамантите. Концесионерите логично търсят еквивалентен пример, с който да докажат, че ще имат сигурни печалби. Даването на Централната минерална баня на концесия е доста рисково не само за концесионера, но и за концедента (Столичната община).
Централната минерална баня е сграда под №1 в регистъра на Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН). Към тази сграда е редно да има специално отношение и отговорност от страна на гражданите и общината.
Има ли инвеститорски интерес, който изчаква да се реши казусът със сградата?
- За да има интерес, трябва да има ясни икономически и финансови параметри. Не можем да очакваме, че някой ще дойде и ще инвестира, без да има ясното разбиране, че ще има добра възвращаемост.

Ние трябва да си даваме ясна сметка, че имаме вода, която е дар от природата. Имаме сграда, която е изградена от хора преди нас, осъзнаващи ценността на тази вода, както за гражданите, така и за гостите, културата и бизнеса в града.
Популярна е тезата, че в София идват основно туристи с лоукост (евтини) полети, които търсят ниска цена на храната и нощувката, съответно ние трябва да отговорим на техните нужди. Редно е обаче да помислим, за облика на града. Качественият живот на местните жители и културните особености са това, което привлича платежоспособните туристи по целия свят. Ние разполагаме с уникално предимство, като наличието на минерални води и бани, но сякаш търсим по-скоро да го игнорираме.
Причина за това е, че се търси директна печалба, без да се разглежда "голямата картина". По целия свят местата с минерални води са по-силни икономически. Причината за това не са директните печалби на спа-центровете и баните, а комплексното им косвено влияние върху цялата икономика на населеното място. Казано по друг начин, ресторантите, хотелите, казината и т.н. носят основната част от приходите.
В този смисъл, е крайно време да осъзнаем нуждата от системен подход и обща визия за управление на ресурсите на общината, вместо работа на парче.

Нова общинска структура се заема с минералните извори в София
И една минерална баня ли ще е достатъчна за промяна в облика на града?
- Минералната баня в Панчарево не е спирала да функционира, а от почти три години работи и минерална баня в Банкя.
Централна минерална баня обаче, може да бъде символът, с който София ще бъде "открита", като град с термални минерални води.
Ако считате, че сме твърде бедни да го направим - брутният вътрешен продукт на София е 75 милиарда лева и е значително по-голям от този на цяла Албания, който е 43.75 милиарда лева. Ако отидете в Тирана обаче, ще видите един град, който има визия за своето развитие. Тъжно е, че в България в момента има по-ниска продължителност на живота отколкото в Албания. Да, у нас е 75,75 години, в Албания 79.25, а средно за Европа е 81.5, макар да сме по-богати от албанците. Това да ползваме активно термалните си води за релаксация и повишаване качеството на живота ни може да помогне с тази негативна статистика.

Фотогалерия: Реставрираната минерална баня в Банкя е отворена от 30 септември
Твърди се, че дебитът на находището при Централна баня не е достатъчен за спа услуги.
- Този аргумент е многократно дискутиран и доведе до доста сериозни противоречия. Това, което бих искал да добавя по темата е, че всички извори на територията на курорта Баден-Баден в Германия имат дебит около 9.2 л./сек. Само каптажът на Централна минерална баня е с дебит 12.8 л./сек., като съществува и сондаж, който ако е възможно да бъде ремонтиран, може да увеличи допълнително дебита, ако това е необходимо.
А в цялото Софийско поле колко е дебитът на всички извори?
- На Столична община са дадени в момента осем находища на минерални води и един участък с общ дебит от 83,49 л./сек. Капацитетът на изворите в Столична община, на база изследвания на проф. Павел Пенчев и инж. Величко Величков, са около 300 л./сек.
Колко от тях се оползотворяват?
- По последна информация от споменатите над 83 л./сек. се използват само около 3 л./сек. На територията на Столична община, най-големи потребители на минерална вода са бутилиращите компании - Банкя, Горна баня (2 бутилиращи компании) и Княжево (2 бутилиращи компании).
Всеки добре управляван град на първо място познава своите ресурси и създава условия за тяхното използване, което вози до благоденствие на гражданите и успех на бизнеса.

Последният теляк на София
Според Вас ще има ли архитектурен конкурс за северното крило на Централната минерална баня и възможно ли е в нея да съжителстват музей и спа център?
- Редно е да има архитектурен конкурс, но на първо място трябва много добре да се формулира заданието, както и да има обществен и политически консенсус за крайната цел.
Съжителството на музея и банята е напълно възможно, тъй като банята разполага с няколко входа. Дори създателят на музея в нея арх. Станислав Константинов, във втория етап на своя архитектурен проект за невъзстановеното северно крило на банята предвижда "музей с активното участие на минерална вода". |
Възстановяването на сградата и ползването на термална минерална вода в северното крило на Централна минерална баня - София е най-логичният и достъпен начин, по който можем, както да спрем да разхищаваме ресурс, така и да възстановим и надградим важна част от културата на града ни.
