Отговарящият за бойния дух на Украйна: Войната приключва заради политиката, трябва да подготвим армията

Отговарящият за бойния дух на Украйна: Войната приключва заради политиката, трябва да подготвим армията

Ген.-майор Владислав Клочков към 2018 г., когато е командващ 93-та механизирана бригада.
Facebook 93-тя ОМБр Холодний Яр
Ген.-майор Владислав Клочков към 2018 г., когато е командващ 93-та механизирана бригада.
В Украйна понякога се повтаря анекдотът за генерал от НАТО на посещение в страната, който при ракетна атака слязъл с помощниците си в укритие и се чудел къде са всички останали. Разказващите го се усмихват. За генерал-майора от Украйна Владислав Клочков обаче, да отиде със семейството си в убежище, е "въпрос на дисциплина". "Разбирам, че ракетите имат конкретна цел", обяснява той в киевски район на 15 мин с кола от центъра.
На украинската армия, която трябваше да развие собствен начин на водене на война под позабравен от десетилетия на запад интензивен артилерийски обстрел, се налага постоянно да лавира между дисциплина и адаптация: от постоянни мини до постоянно променящата се ситуация на бойното поле и новата изключително засилена употреба на дронове. Ген.-майор Клочков е човекът, нагърбен със задачата военните да понесат този баланс.
Назначен по времето на бившия главнокомандващ Валерий Залужни, той е човекът, отговорен за психологическата подкрепа и бойния дух на Въоръжените сили на Украйна. Екипът му трябва да помага в адаптацията на стотици хиляди военни, влели се в редиците на въоръжените сили след началото на пълномащабната руска инвазия, и в кризисните моменти, които ги обединяват на фронта с опитните им колеги.
Тази длъжност заема от октомври 2021 г. Преди това е началник-щаб на 92-ра механизирана бригада и командващ 93-та механизирана бригада почти три години е зам.-командващ оперативното Източно командване на сухопътните сили - в период, започващ година преди Русия да завземе Крим и да се появят "народните републики" в Източна Украйна.
Предвид задачата и отговорността си генералът не е многословен. Активен е обаче в насърчаването на образа на силна Украйна, която не се дава лесно - както лично в LinkedIn, който ползва необичайно често, така и чрез структурата си - в каналите в "Телеграм", които ползват въоръжените сили на страната му.
"Дневник" го попита за естеството на работата му и погледа върху проблемите, доколкото може да говори за тях; красноречиви са и казаното, и неизказаното.

"Малко" повече от 60 дни

Изследователска дейност на неговата дирекция сочи, че хората могат да се адаптират към бойни условия за около 15 дни и да се справят с фронтови условия до 60 дни, преди показателите им да се влошат. В условията в Украйна това може да продължи много по-дълго, а когато липсват кадри, ротацията често е лукс. Тези условия хвърлят в дълбокото военнослужещия, дошъл от съвсем различна среда.
До 22 февруари 2024 г. много от тях са цивилни; сега са подложени на военновъздушни и сухопътни атаки, лишени от възможност за нормален сън, с ограничена територия и социални взаимодействия, без децата и семействата си - и, като ограничаващ фактор, ограничени оръжия.
"Преди войната имахме 250 хил. военни. Когато започна - милион. Задачата ми беше да отговарям за бойния дух, психологическата, социалната и културна подкрепа на войските ни. Да подготвя цивилните за бойни действия."
"Осемстотин хиляди души (в армията - бел. ред.) са учители, мениджъри и фермери, които защитиха родината си." И то, както изтъква и в чужбина, изправяйки се срещу превъзхождащ по въздух и в артилерията враг.
"Всички минават през преглед, диагностициране на състоянието им, психологическо обучение, подкрепа за възстановяване, реинтеграция в обществото." Но подготовката на новомобилизиран, бил той доброволец или призован, изисква повече усилия от тази на опитния.
Клочков създава система с 10 хил професионалисти, занимаващи се с психология, която работи за него, в наборните и обучителните центрове. При обучението има психологически инструктори, група за психологическа подкрепа и възстановяване, включително реинтеграция на военнопленници.

Грижа през цялото време

Целта е военнослужещите да разпознават и да могат да се справят със страх или стрес, да се адаптират към танкови атаки, да не се страхува от вода, огън, силен шум и кръв. Създават групи за подкрепа и за контрол на стреса.
Когато той е редови военен, това не е самостоятелна обучителна дисциплина. Днес "психологическата подготовка е 12 часа и е през цялата подготовка за бъдещи бойни действия." Достатъчен ли е периодът обаче? В публичното пространство има критики, че новобранците не се преминават през подготовката, която действително им трябва. Но армията действа в сегашната рамка и в нея психологическото съдействие само започва с обучението.
Грижата не спира след общата подготовка на новобранците и специализираната, която я следва. Контролни групи се грижат за военните в райони на бойни действия. При нужда военните първо се обръщат към бойни другари и командири, след това към психолози и - ако е необхподимо - се поставя диагноза, служещият се изпраща под медицински надзор в специални пунктове за помощ с психолози и лекари.
  • Този пункт за помощ е край фронта и възстановяването в него продължава 1 до 3 дни.
  • До седмица може да продължат процедурите в специализирани помещения на 150-200 км от фронта.
  • Ако са нужни още време и усилия за укрепване на менталното здраве за военни, които не могат да изпълняват задачите си, грижата продължава: ако травмата е временна, те могат да прекарат до 10 дни в специализирано спа помещение, ако е по-трайна - до три седмици в санаториум.
  • Ако желаят, те могат да прекарат това време със семейството си. Процедурите за дългосрочно възстановяване могат да се извършват и в партньорски държави.
След това реинтеграцията може да продължи при леките случаи до 48 часа, при най-сложните - до една година, в която служещият да получава подкрепа и, в края на периода, или да върне, или да бъде освободен от армията.
В идеални условия такъв отдих е нужен по принцип след определено време, прекарано на фронта. "В изследователската дейност говорим за висока интензивност - 6 месеца, средна интензивност - 9 месеца, ниска - 12 месеца. След това ни трябва промяна и психологическо възстановяване." Думите си Клочков придружава с графика с възможностите за отдих в подобни специализирани помещения.
Подкрепата продължава в хода на редовните учения. Отделните бригади се насърчават да създадат собствени протоколи за устойчивост с напътствията, изработени от дирекцията му. Например специален курс за справяне с препятствия е изработен от 128-ма бригада, като участниците биват излагани на звук, обстрел и всякакъв стрес, а психолог наблюдава дейността и реакциите им. Целта им е да овладеят терен като група, под ръководството на командир, и акко не успеят с тази или други задачи или се забавят, следват наказания: лицеви опори, клякания. В хода на някои от ученията инструктори упражняват психологически натиск: насърчават военните да се предадат, унижават ги, присмиват им се (включително на командващия) за подготвеността и качествата им.
Има и други елементи на нагаждане към стредата. В обучението на ранен етап се използват бойни патрони, включват се дронове, с животински вътрешности и кръв се симулира среда, близка до бойната.

Промени

Войната се променя постоянно - както заради технологиите, така и заради динамиката на бойното поле - и това неизбежно влияе на сражаващите се. Екипът на Клочков търси нужните врати към умовете на военните, за да се справи с това предизвикателство.
През 2022 г. Украйна изненада света. През 2023-а контраофанзивата не постигна целите си. През 2024-а Русия завзе повече земи. Ако публичното пространство съпреживява успехите и провалите, в Украйна и в чужбина, ако дори даренията за армията растат или намаляват в зависимост от бойното поле, как ли се отразяват постоянните промени на военните?
Как се поддържа бойният дух? "С контрапропаганда преди всичко. С правилната информация. С националнопатриотично обучение. С ритуали и традиции", казва генералът. Всяка бригада има различни ритуали и традиции, културна дейност, които сплотяват пред външния враг, включително индивидуалното награждаване при заслуги и почетните имена на единици.
Контрапропагандата е нужна и след всяка операция на фронта. Социални мрежи и плакати в зоните на сражения се използват и от двете страни. Плакатите понякога идват във вид на куршуми - на послания, вкарани в артилерийски снаряди. "И ние го правим. Слагаме плакати в артилерийски снаряди. Или на дронове."
Влияят ли им информации в медиите, че Украйна не печели или за напредъка на Русия? Който иска, може да получи тази информация, но армията трябва да има отговор. "Трябва да филтрираме. Военната информация цели да контролира процеса На минути, на секунди даваме информация. Командирът на взвод, рота, батальон дава информация за процесите в света, в Европа, в Украйна."
А ако няма интернет, пак влизат в сила плакатите - с информация за врага, или с послания от командващите.
Но ако има интернет и Тръмп каже нещо за Украйна? "Не, не, те не се интересуват." С други думи, голямата политика не влияе на бойния дух?
Всеки войник получава информацията, която позволява да продължим да се сражаваме. Войниците трябва да получават информация за поддръжка от света, от Европа, за помощта, която ни дават. Политическият процес е за високото ниво, за президентите.
Разбира се, ако военните искат да получат информация за американската и руската делегация в Рияд, служещият може да намери тази информация и сам, продължава ген. Клочков (разговорът с него е тъкмо в денят, когато първите дипломати на Русия и САЩ, Сергей Лавров и Марко Рубио, се срещат в саудитската столица).
"Военната информация е много, много деликатна", продължава. "Трябва да мотивира. Ето, например" Показва телефона си: митинг в поддръжка на Украйна в Канада или клип за ключа към победата.
Но ако Тръмп каже нещо за Украйна, как реагират военните? Пречи ли им? "Ние имаме задача, да се сражаваме. Не се отразява на работата ни."
Когато Клочков започва да служи в украинската армия, все още няма лична психологическа подкрепа. "Днес системата е напълно различна." Той не казва колко са потърсилите психологическа подкрепа и дали броят им е нараснал за тези три години, за които всъщност може да събере данни, но казва: "Зависи колко интензивни са бойните действия."
А гневни ли са военните към онези, които избягват от служба? "Мисля, че някои хора и някои военни са гневни. Получих тази информация от социалните мрежи (но) знам, че някои хора мислят така. Нормално е."
Трябва да разберем, че това е друг тип проблем и се нуждае от решение на политическо ниво. Армията не участва в него. Нужно е да се търси правилното решение.
Признава и че привличането на хора в армията днес става по-трудно. "Имаме армия от милион души, постъпват хора. Има проблем, но е малък, не е голям."

Огромно предизвикателство

Край на войната не би сложил край на предизвикателствата за онези, които се занимават с психология в армията. "Ще ни трябва система и политика за ветераните, която да координират вицепремиер или министър на отбраната, (да участват - бел. ред.) и други министерства, система на регионално ниво, на ниво дори селски организации на ветерани с период на реинтеграция и медицинска и психологическа подкрепа." Имаме около 2 млн ветерани и ще трябва да създадем "такава система за ветераните като тази за психологическа подкрепа - и за тях, и за семействата им. Ще ни трябва финансов ресурс. И то без корупция." "Без корупция" генералът произнася два пъти.
Сегашният процес води към завършване на бойните действия. САЩ могат да направят така, че да спре, могат да действат с петрола и санкциите. Руската федерация има огромен човешки ресурс, има и Оста на злото и утре може да даде нови конфликти.
Усеща ли генералът действително, че войната приключва днес (той използва думата "утре", но метафорично)? "Скоро ще приключи. Заради политиката." А чувства ли се като победител? "Зависи от условията. Трябва да обясним на армията си. Да подготвим войниците, ветераните, обществото за различни сценарии на приключване на войната според мен."
Може ли грешната информация от властта към обществото да създаде напрежение у войниците? Задачата на екипа му е да омекотява и такива удари: всеки военен да бъде достигнат през общностните комуникационни канали в личните устройства, каквито и той ползва. "Днес всеки гражданин на Украйна има собствено информационно пространство. Имам си "Линкдин" и "Фейсбук". Не гледам телевизия. Не слушам радио. Имам лични средства за комуникация. Ползвам "Линкдин" и днес така се срещнахме. Благодарен съм на "Линкдин".
Двата милиона ветерани, за които говори ген.-майор Клочков, заедно със семействата им ще набъбнат до 5-6 милиона след войната, каза заместник-министърът по въпросите на ветераните Макси Кушнир през май 2024 г. Как точно те ще се върнат към цивилния живот, е задача, която също ще изисква огромна подкрепа след войната.