- Нито едно от двете. В България традиционно имаме много висок процент на жените, които започват с кърмене след раждането - 93%. За сравнение, в САЩ този процент е около 80. Българките искат да кърмят и по този процент на инициация се нареждаме сред най-добрите резултати в света.

Въпросът е какво се случва след това, че в САЩ - където жените се връщат на работа между 6 и 12 седмици след раждането - около 50% продължават да кърмят успешно и половин година след раждането, а при нас още в края на първия месец около 40% от жените спират с кърменето.

В последните години информацията за кърменето е по-достъпна от всякога, което е от полза, но понякога може да е много объркващо за жените заради проблеми с отсяването на адекватната информация и ориентацията в морето от сайтове и статии.

- Винаги, когато майката има въпроси или се сблъсква с проблем, е добре да има към кого да се обърне. Това може да са доброволните консултанти, които лесно могат да отговорят на повечето типични въпроси, а при нужда да насочат майката към специалист.

Високоспециализираните консултанти по кърмене се занимаваме с по-специфични ситуации, където са намесени проблеми и от страна на майката, и от страна на бебето, а често и медицински проблеми, които оказват влияние върху процеса на кърмене и успеха му.

- Разбира се, че кърменето е нещо естествено. И би протичало много естествено, ако всичко около раждането протичаше също толкова естествено.

Освен това, човешките майки е предвидено да се научават как да се грижат за бебето (и да го кърмят), докато израстват в големи семейства и помагат в грижата за много бебета, какъвто е бил моделът през огромната част от историята на човечеството. В съвремието обаче живеем в малки семейства и най-често първото новородено дете, което виждаме, е нашето собствено. Така че е нормално да срещаме трудности, да имаме въпроси и да сме по-тревожни как се справяме.

- Тъй като в първите седмици след раждането всичко се върти почти изцяло около храненето на бебето, успехът или неуспехът на кърменето се отразява много както на физическото, така и на емоционалното и психическо състояние на майката.

Колкото по-бързо се преодолеят трудностите и кърменето стане физически комфортно, толкова по-добре се чувстват майките и психически. За съжаление, обратното също е валидно - проблемите с кърменето могат да водят до депресия и тревожност и точно затова е толкова важно да има помощ и подкрепа за жените от опитни специалисти в този момент.

- Според мен най-важното нещо е детето да е нахранено, а майката да е в добро физическо и психическо състояние, за да може да се грижи за него по най-добрия начин.

И няма нужда да се вкопчваме в модела на изключителното кърмене като единственият възможен. Разбира се, че изключителното кърмене е биологичната норма, но в реалността много често се налага за временно или постоянно да се използват помпи, шишета, добавка и т.н. Това не намалява стойността на млякото за бебето. А усилията, които майката полага, са винаги достойни за уважение и подкрепа.

- Да, за съжаление има такива ситуации. Има много неща, които обществото не разбира - напр. защо за майките е толкова важно да си кърмят децата и колко съсипани се чувстват, когато това не се случва, както са го искали.

Никой, който не е кърмеща майка, не може да разбере какво е бозайническата част на мозъка ти да крещи, че кърменето е важно и без него детето е в опасност. Това не се поддава на увещанията на разумната част на мозъка ни. И когато нищо не изглежда така, както сме го искали, жените често изживяват усещане за загуба и истинско емоционално страдание.

Кога една жена трябва да се откаже може да определи само тя самата, разбира се. Но има ситуации, когато е важно да се обсъди точно колко е нарушен балансът и да се потърсят варианти в помощ на всички.

- На теория всички са "за" кърменето, разбира се. Въпросът е, че и обществото, и медицинските специалисти са убедени, че това си е работа на майката и някак се очаква от нея тя да се справи сама.

- Аз се занимавам с кърмене от 20 г. насам и определено за това време има положителни промени. Най-малкото има повече медицински специалисти, които разбират, че е нужна повече помощ за жените, за да може кърменето да се случи и търсят начин да научат повече и да могат да са от по-голяма полза.

В няколко болници в страната по тяхна покана сме провеждали обучения на персонала в родилните отделения - и на акушерките, и на лекарите, и на неонатолозите. Това дава добри резултати, защото позволява на майките да получават не толкова разнопосочна информация, а съветите да са съвременни и практични.

- Нужна е промяна и осъвременяване на обучението на акушерките, в чиито ръце е оставена основната подготовка и подкрепата за осъществяване на кърменето. Те дори нямат специален предмет "Кърмене" по време на обучението си, а разхвърляни лекции в различни предмети, което не позволява разбиране на процесите. Създаването на отделен предмет "Кърмене" би направило подготовката по-стабилна.

Въвеждането на съвременна следродилна извънболнична грижа - домашен патронаж - също би помогнала неимоверно, ако специалистите получат съвременно и практично обучение според актуалните стандарти за добра медицинска практика.

- За съжаление, консултант по кърмене не е защитена титла. За разлика от IBCLC - International Board Certified Lactation Consultant, което е медицинска специалност и не може човек просто да си я заеме.

Нарушения се срещат непрекъснато, включително имаше опити за присвояване на титлата IBCLC, на които се е налагало да реагира координаторът за България, за да може да се защитят правата на жените да получават грижи от адекватно обучен специалист. Най-практичният съвет е да проверявате винаги към каква организация е сертифициран даденият консултант.

- Това е от основните неща, които залягат в обучението на доброволните консултанти - докъде са границите като немедицински специалисти и в какви ситуации трябва задължително жената да се препрати към лекар или друг специалист. За щастие, във вече почти 20-годишната история на доброволните консултанти в страната се доказа, че доброволците взимат много сериозно тази своя задача и имат добра преценка.

- Доброволците е нужно да имат поне 9-месечен собствен опит с кърменето и да преминат обучение към някоя от кърмаческите организации. В България са две: Национална асоциация "Подкрепа за кърмене" и българският клон на "Ла Лече Лига". Медицинските специалисти може да преминат базово 45-часово обучение и да продължат да надграждат, за да отговорят на условията за явяване на изпит за IBCLC.

- Всяка година провеждаме поне едно, а най-често две такива обучения, през които преминават средно 20 човека. За последните 12-13 г. това са стотици обучени медицински специалисти. В последните години се увеличава значително делът на лекарите специалисти и специализантите, които взимат участие в обучението, което смятам за доказателство за качеството му. Другото показателно е, че често болниците плащат таксата за курса за своите специалисти.