Камелия Спасова: Хубавите книги са като мрежа, те препращат едни към други
В поредицата "Книжен плъх" в рубриката "Книги" гостува Камелия Спасова - доцент по антична и западноевропейска литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Авторка е на две теоретични книги "Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата" (2021) и "Събитие и пример у Платон и Аристотел" (2012). Освен това има две стихосбирки - "Кеносис, книга на празнотата" (2016) и "Парцел N 17" (2007). Тя е също и един от редакторите на "Литературен вестник".
Защо четете?
- Ще отговоря с ред от едно мое стихотворение, "Утопия на книжарницата": "книгите не се четат, а се сънуват".
Как избирате четива?
- През други четива - хубавите книги са като мрежа, те препращат едни към други.
Какво за четене има върху нощното ви шкафче?
- Човек не бива да се ограничава с нощните шкафчета и с книгите. У дома има разпръснати книги не само по нощните шкафчета, но и по всякакви помощни масички, които вършат чудесна работа. Точно в момента до леглото ми е Роже Кайоа "Човекът и свещеното", Агамбен, "Употребата на телата" и Ани Васева "Театър и истина", защото напоследък си мисля върху телата и игрите или накратко за това, че няма култура без игра.
Коя е последната книга, която ви впечатли?
- Истински ме погълнаха две книги през последния месец: "Безкраят в стрък тръстика" на Ирене Вайехо и "Малки грехове" на Паулина Георгиева. Ирене Вайехо разказва историята на книгата, Александрийската библиотека, ритуалите за четене, филологическата страст по колекциониране и коментиране, борхесианската хетеротопия, че светът е библиотека и просто трябва да намерим точното четиво.
Майсторството на Вайехо е, че вплита историческите, литературните и лични разкази толкова умело, с такъв финес и елегантност, че не усещаш колко сложно и специфично знание е смляла и направила достъпно, просто и любопитно.
"Безкраят в стрък тръстика" на Ирене Вайехо (откъс)
"Малки грехове" на Паулина Георгиева прочетох за един ден. Това е книга, в която героите решават да се преоблекат и изживеят няколко дни в дрехите на древни обитатели от остров Крит. Този минойския пласт и фантазията за древния свят на персонажите безпощадно ме привлече, дори после се опитах да осмисля това в свой текст под формата на рецензия в "Литературен вестник". Не ме плаши очарованието ми към книгите да добива такива аналитични форми - за мен това не изчерпва, напротив, то усилва привлекателността.
"За да се вгледаме в себе си, явно е нужно да избягаме далеч"
Какъв е вашият ритуал, свързан с четенето - кога, къде, колко?
- Важното е да има кафе. По-скоро в полегнала поза, така че идеално е на плажа или вкъщи в креслото. Задължително с молив в ръка - преди просто подчертавах в книгите, а сега пиша направо върху тях приписки в полетата. Смятам че книгите ми носят историята на прочитите. Предпочитам да не бързам, да се спирам, да се връщам към детайли. Въобще при четенето основното е да е бавно. Филологията е изкуство на бавното четене, а аз все пак съм си един истински книжен плъх.
Електронна книга, аудио или на хартия?
- Хартия, предпочитам хартия.
Пробвала съм да слушам книги, които едва ли някога бих прочела, приятно е да ги слушаш, докато пътуваш с метрото, но дотам. Не се улавям после да мисля върху тях, прочитът се е плъзнал и преминал. Използвам доста електронни книги, но по-скоро, когато се занимавам със своите изследвания, когато чета, за да пиша. Истината е, че чета доста научна литература на компютъра ми, който е нещо като неразделна част от мен.
Съвременният кентавър е човек с машина.
Какво търсите в книгите - емоция, знание, развлечение, интелектуално предизвикателство?
- Търся да стигна там, където не съм била.
Предпочитаният от вас жанр?
- Теория, философия, но и разбира, се художествена литература, като не се крия от или в конкретен жанр.
Коя е най-добрата книга, която сте получавали като подарък или препоръка?
- Има книги, които много дълго съм ги нямала, така че, като са дошли като подарък, съм се зарадвала изключително много. Такъв е случаят с "Еликсирите на дявола" на Хофман.
Любимият ви литературен герой?
- Одисей, защото действа не със сила, а с ловкост, реторика, хитроумие - може да се смалява, преоблича и прикрива, ако се налага. Въобще това е литературният герой, който не е един, а многообразен. Голям актьор е.
Силата за преобразяване ме тегли към него. Приятелите ми понякога обаче казват - ти искаш да бъдеш хитра като Одисей, но всъщност си гневна като Ахил. Хубавото с Одисей е, че той е персонаж както на Омир, така и на Джойс, както на Софокъл, така и на Хайнер Мюлер, както на Платон, така и на Кафка. Връзката между древните герои и техните съвременни истории не спира да ме занимава.
Как съхранявате книгите си?
- В библиотека, която е разпръсната в няколко къщи. Ако събера библиотеката си на едно място, мисля че ще изпълня една голяма мечта - сякаш всичките ми богатства ще са пред мен. Но истината е, че винаги съм в издирване на книги, които знам, че ги имам и не знам къде са. Пробвам всичко - дори да правя опис със специален софтуер за библиография. Примирила съм се, че това, което ти трябва точно сега и веднага, не е налично.
Успокоявам се, че трябва да може да мислим и в отсъствието на прочетеното. Впечатлява ме историята на немския филолог Ерих Ауербах, който по време на националсоциализма, емигрира в Истанбул, защото е евреин, там той написва най-значимата си книга "Мимезис", като сам казва, че му липсва работата с богатите библиотеки в Германия - той е бил библиотекар в Берлин - така че е трябвало да действа по памет при наличието само на първичната литература.
Коя е последната книга, която ви разсмя?
- "Вълшебника" от Колъм Тойбин, която е биография на Томас Ман, направена като роман и ме разсмя, и ме разплака. Прочитът ми започна малко тромаво, но след като се мина главите върху детството и се отвори творческата, сексуалната и политическа линия - се смях и плаках.
Последната книга, която ви разочарова?
- Чета книги, за да се очаровам. Другите не ги помня и в този смисъл тях ги няма.
Кой бихте искали да напише историята на вашия живот?
- Маргьорит Юрсенар - по-голям майстор в този жанр не съм чела.
Една книга, която не успяхте да дочетете до края?
- Има толкова много такива книги - аз никога не чета само по една книга в даден момент, така че често оставям едни, за да продължа с други. Неизбежно е.
Кое класическо литературно произведение никога не сте чели (и ви е неудобно от това)?
- Срам ме е и няма да си кажа, но ще подскажа и всеки прозорлив читател ще се досети сам. Започнах го това произведение - прочетох първия том и след това пред мен се изправи Достоевски. Разболях се, за да мога да не извършвам всекидневните си задължения и не оздравях, докато не прочета петокнижието. Другото неупоменато произведение обаче така си и остана недопрочетено.
Коя книга няма да спрете да препрочитате?
- Напоследък най-често съм препрочитала "Доктор Фаустус" и "Вълшебната планина" на Томас Ман. За мен критерият за доброто четиво е точно да си заслужава да бъде препрочетено. В този смисъл списъкът на книги за препрочитане е дълъг. Всеки семестър ми се налага да препрочитам книгите, които преподавам - казвам си, щом искаш студентите ти да четат, и ти трябва да ги прочетеш отново. И откривам колко много детайли са ми се изплъзвали досега.
Как се променя вкусът ви във времето?
- Този въпрос много ме вълнува - как се променя вкусът, как се формира, как се заостря, как става по-фин. Отговорът е прост: с четене на добра литература, а добрата литература е загадка, тя иска да й се отдадеш изцяло и да имаш търпение, за да се разтвори тайната й. Формирането обаче винаги е процес, така че той си има свои разкази. Надявам се да успея някога на напиша книга с разкази и есета точно около промяната на вкуса.
Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга напоследък?
- За конниците на Птолемеите, които са рискували живота си, за да купуват ценни книги за Александрийската библиотека - това е началото на "Безкраят в стрък тръстика", но също пак в тази книга научих за седемте велики готвачи на Античността. Тази седмица готвих по една въображаема рецепта.
