Стоил Цицелков, експерт: Конституционният съд се е мотивирал добре, но трябваше да допусне наблюдатели
|
За решението на Конституционния съд и нарушенията на изборните права на гражданите, които отдавна се известни и се повтарят, но едва сега са доказани, "Дневник" разговаря с експерта Стоил Цицелков, организирал многократно наблюдение на изборния процес, член на Обществения съвет към Централната изборна комисия и на сдружението "Обединение за честни избори".
Защо Конституционният съд при установени сериозни нарушения в над 2000 изборни секции не тръгна към цялостно касиране на изборите за 51-во Народно събрание? Чувам в момента, че проф. Янаки Стоилов отговаря на такъв въпрос, на да чуем и външно мнение?
- Извън чисто юридическото мнение нека да напомним с огромно съжаление, че статистиката в България не е повод за производство. Казвам за съжаление, понеже ние от "Обединение честни избори" често вадим тези рискови секции, показваме абсурдни разминавания, много правни дебати и беседи сме водили. Да кажем, щом като в тези секции това се е случило, значи със сигурност и в останалите има, може би не със същия интензитет, но сме сигурни, че и в другите 11 хиляди секции има някакви проблеми. Но съдът не може да екстраполира. Няма как, за добро или лошо, статистиката да е основание или улика за присъда. Без да съм адвокат на нашия съд, той много коректно всъщност е описал и казуса с мобилните секции за гласуване, което е моя тема от отдавна. Много хора, лежащи в болници или в хоосписи с катетри и системи, не предпочитат тази опция, а предпочитат да не гласуват, а пристигат при тях подвижните урни с една доста особена група хора, тъй като няма възможност за дистанционно гласуване.
От години казваме, че имаме секции, в които са гласували 300 чрез подвижна секция. Да приемем, че е възможно 30-40 човека действително да гласуват в рамките на половин час. Но 300 не могат.
Защо съдът не приема съмненията относно подвижните секции, при които изключително голям брой гласове са за една партия - "ДПС-Ново начало", за аргумент да ги обяви за недействителни, въпреки че признава тези съмнения; докато приема липсата на бюлетини в онези чували, заради която липса не може да се докаже нито че всички бюлетини са били недействителни, нито че протоколите са фалшиви?
- Един от отговорите е - защото предмет на проверката на осемнайсетте експерти е какво действително има в тези чували. Да ги преброят отново и да направят нови протоколи. Проверката е изключително свита в своя обхват. Те дори не проверяват преференциите. А префернцията е основна част от нашия вот, много хора отиват да гласуват само заради преференцията.
Защо тези партии, за които КС установи най-много недействителни гласове - "ДПС-Ново начало" и ГЕРБ, загубиха по един депутат, а по-малките - "Има такъв народ" и "Възраждане" - от тях бяха извадени съответно двама и трима депутати?
- Не съм се задълбочавал в математическата страна на проблема. Компетентно могат да ви отговорят в Централната изборна комисия .
Конституционният съд два пъти е питал избирателната комисия за липсващите бюлетини
Общественият съвет към ЦИК, на който сте член, укоряваше КС за непрозрачност на работата. Сега, след публикуването на експертизите от КС, какво смятате?
- Всъщност смятам, че нашата позиция беше и си остава валидна. Защо не се допуснаха наблюдатели... Не става дума да сме ние конкретно от ОЧИ. Вярно е, че такава практика нашият КС няма. Но ако имаше наблюдатели, Тошко Йорданов нямаше да може или поне от малко-малко затруден, да се подиграва цинично от парламентарната трибуна с уважавани специалисти като проф. Калинов - "кое ми гарантира, че не вие, експертите в КС, сте скрили и нарязали бюлетините".
Но трябва да призная, че обемното решение на КС - това, което са публикували като мотиви, е задоволително. Конкретно, секция по секция е проверявано и установеното е обстойно и задълбочено мотивирано. |
Досега бяхме свикнали да забелязваме нарушенията, да ги изговаряме и повтаряме - знаем си, че се купуват гласове, нали, вършат се и други недопустими неща и така до следващите избори. Сега вече имаме решение на Конституционния съд, в което са посочени и доказани конкретните нарушения, а е установено дори наличие на бюлетини попълвани под шаблон, за което КС се ангажира да сезира прокуратурата.
Ще ви върна на бурята в парламента в последните два дни преди да бъде обявено решението: вие разбрахте ли от отговорите на директора на "Информационно обслужване" какви материали е пратил на прокуратурата, както твърдеше ИО на 10 март, и защо на другия ден оттам заявиха обратното, и даже - че са върнали всичко на ЦИК, от чиято ръководителка пък не се разбра ясно нито логиката, нито дори фактологията на тяхната комуникация и на документооборота?
- Не, не разбрах. Защото Филипов не отговори - нито какви документи и кога ги е изпращал на прокуратурата, нито с какъв акт прокурорите са му искали материали, нито за какво точно е сигнализирал прокуратурата. Не отговори, защото депутатите не търсеха отговори, имаха си цел - да вдигнат шум и да прехвърлят на Конституционния съд изчезналите бюлетини с некоректни приказки от трибуната.
| Впрочем директорът на Информационно обслужване дължи страшно много отговори - тази фирма е сред най-непрозрачните у нас. |
Ако съдът в определени фази на процеса наистина не може да допусне публичност, ИО би трябвало отдавна да допусне наблюдатели и външен контрол.
ИО трябва да понесе отговорност, вместо да скатават шефа - защо се наложи председателката на КС да алармира, че съдът е възпрепятстван да си върши работата от друга държавна институция - това е не просто скандал, а активно мероприятие. Което се потвърждава именно от факта, че депутатите не го разпитаха подробно, потвърждава се и от последвалата защита от страна на министъра, която директорът на ИО получава, вместо да му бъде поискана оставката за възпрепятстване на работата и на ЦИК, и на Конституционния съд.
Какво трябва да се промени в Изборния кодекс, за да се намалят поне драстичните злоупотреби, или вече е необратимо? Преброителни центрове, ако заменят секционните комисии, които вече явно се купуват, дали ще има оздравителен ефект?
- Преброителни центрове, каквито се предлагат, няма да доведат до промяна, защото партиите си ги представят като едни окромни СИК-ове или огромни РИК-ове, преписват процедурите оттам. И както си купуват секционните комисии, така ще си купят и преброителните центрове.
Има добри практики в чужбина, конкретно в Лондон. Там, когато приключи гласуването, администрацията използва едни оптични скенери. с които извършва професионална технократска работа, извън всякаква политика.
У нас, докато хората са контролирани по най-различни начини - с манипулации, залахи, или компромати, или с купуване, те ще действат или гласуват контролирано.
Как оценявате ЦИК?
| - Партийно-квотният принцип по който се формира ЦИК, е проблем, както и незадоволителната прозрачност. |
Да, заседанията са публични, но имат например решения, с които членовете на ЦИК предварително са запознати, и се гласуват, без да се цитира пред камерите съдържанието.
Защо стигнахме дотук - да се докаже че провеждането на избори в България понякога е провал, нали в комисиите има хора от всички партии или от повечето? Нали сезират прокуратурата след всеки избор?
- Ниска политическа култура. Общ нравствен упадък. Липса на вътрешна демокрация в партиите. Това са лидерски партии, които нямат реални структури и симпатизанти по места. Не можем да очакваме че някоя партия, създадена преди месец-два, ще има представители в социалния дом в Гърмен например.
А що се отнася до прокуратурата, за разлика от сегашното й активиране по сигнала на Филипов срещу КС, сезирал съм я и при Цацаров, и при Сарафов - без резултат. Когато хванахме "индианската нишка" за гласуване в Хасково, от прокуратурата ни казаха - абе става дума за 300 гласа... те няма да променят резултата. И прекратиха разследването.