Проф. Мария Попова: Европа е пред нов кръстопът като този от 30-те години на ХХ век
|
Проф. Попова, два месеца след началото на втория президентски мандат на Доналд Тръмп сме свидетели едва ли не на всекидневни тектонични размествания в системата на международните отношения. Доколко можем да говорим не просто за трансатлантически разрив, ами за край на цяла епоха?
- Наистина не е преувеличение да се говори за края на цяла епоха - тази на Pax Americana (от лат. "Американски мир", периодът на икономическа и обществено-политическа стабилност в Западния свят след Втората световна война - бел. ред.) и опитите да се наложи световен ред, базиран на международно право и на гаранции за териториална цялост и суверенитет на всички държави, малки и големи. Връщаме се сякаш във времето на агресията, на незачитането на границите и суверенитета и доминицията на големите сили.
Някои може да опонират, че съществуването на основан на правилата световен ред е химера, която никога не е била реалност. Но е факт, че последният опит една държава изцяло да погълне друга, завърши неуспешно: това беше агресията на Ирак срещу Кувейт през август 2000 г., заради която иракският диктатор Саддам Хюсеин беше наказан от коалиция демократични държави. От февруари 2022 г. Владимир Путин се опитва да погълне Украйна и никой не се наема да го спре и накаже.
И по-лошото е, че новата американска администрация на Тръмп вижда в руския диктатор сътрудник и партньор вместо враг на демокрацията и мира. Това именно води до края на епохата.
Задълбочава се "рецесията на демокрацията" в ЕС и България също е отговорна за това
Връщаме ли се към ерата на разделението на света на зони на влияние - когато големите държави (за да не използваме компрометираното "Великите сили" от края на XIX в.) отново сами определят бъдещето на малките страни, без да се съобразяват с интересите на вторите?
- Свидетели сме именно на такъв опит от страна на Путин и Тръмп. Путин винаги е виждал света по този начин и е смятал Европа за васал на САЩ - който би трябвало да е васал и на Русия. Но тревожното е, че сега и Тръмп гледа по същия начин на нещата. Именно този мироглед стои зад неговите заплахи към Канада, Гренландия и Панама и определя симпатията му за руските амбиции към Украйна и Европа.
Но това, че САЩ и Русия желаят историята да се завърти наобратно, не означава, че със сигурност ще успеят да го постигнат. Европа и Канада например нямат никакво намерение да се превръщат в нечии васали. Повече от десетилетие Украйна се бори да не стане руски васал. В края на краищата не можем да предскажем кой ще излезе победител в това състезание на мирогледи.
Тръмп все още вярва, че ще постигне скорошно прекратяване на войната, ала Путин продължава да държи на максималистките си искания (изцяло подчиняване на Украйна). Доколко Вашингтон е в състояние да пречупи волята на Кремъл?
- Не съм сигурна, че Вашингтон дори има намерение да се опита да пречупи волята на Кремъл. Ако иска - то определено може. Русия не е суперсила и не би могла да издържи нито на сериозно затягане на санкциите, нито пък срещу украинска армия, въоръжена с цялата мощ на американската военна индустрия.
Но, за съжаление, изглежда, че Вашингтон не възнамерява даже да опита. Вместо това Тръмп пробва да постигне някакво споразумение с Кремъл за сметка на Украйна. За него една окупирана Украйна - управлявана от руска марионетка - е напълно приемлив "мир" и изглежда, той иска да го постигне чрез натиск върху Киев и президента Володимир Зеленски.
Той обаче не е наясно, че украинците просто няма да се предадат без бой. Ако Путин и Тръмп заедно искат да сменят Зеленски с руска кукла на конци, то трябва заедно да превземат и окупират Киев.
Демокрацията е висша ценност само за 5% от българските младежи, 19% подозират, че диктатурата я превъзхожда
Съгласна ли сте, че едно прибързано примирие - без Русия да понесе отговорност за агресията и военните престъпления - само ще облагодетелства Москва? И че след няколко години ще видим нова руска агресия, този път срещу страна от НАТО/ЕС?
- Ако Тръмп и Путин успеят да покорят Украйна или да я разделят в някакво повторение на пакта "Молотов - Рибентроп", то със сигурност Русия ще е не само облагодетелствана, но и много окуражена от подобен развой.
И Москва тогава ще си направи извода, че Европа е слаба и беззащитна, НАТО също вече е отслабен - следователно още източноевропейски държави могат да бъдат върнати под руски контрол, със или без окупация. Резултатът ще е възобновяване на руската агресия веднага щом Русия се посъвземе от тази война.
Как би изглеждала европейската архитектура за сигурност без САЩ? И могат ли европейците въобще да се отбраняват без американска помощ?
- Новата европейска архитектура ще е базирана на засилване на отбраната в цяла Европа - от Лисабон до Варшава и от Талин до Атина. Полша и Германия вероятно ще се ориентират към набавяне на ядрени оръжия. Целта ще е Европа да оцелее, докато САЩ евентуално дойдат на себе си и се върнат към демократичните устои и сътрудничеството с транслатлантическите си съюзници.
Но какъв е по-дългосрочният хоризонт пред ЕС? Реалистично ли е например "НАТО без САЩ"?
- Разбира се, всички се надяваме (и в Европа, и в Канада), че обезпокоителните процеси, които наблюдаваме в САЩ, се ограничават до администрацията на Тръмп, а не са дългосрочна тенденция. Ако щете, можем дори да кажем: Тръмп е виновният, а не американците. Обратно на ситуацията с Русия, където виновни са руското общество и държавата най-общо, а не само Путин и режимът му.
Има вероятност междинните избори за Конгреса следващата година да обърнат драматично политическия баланс в полза на Демократическата партия, което да доведе до политическа парализа и да превърне администрацията на Тръмп в тотална "куца патица" (англ. lame duck - американски жаргон за обезсилен политик, обикновено в края на мандата си, който не може да бъде преизбран - бел. ред.). Ако това стане, обтегнатите отношения между САЩ и съюзниците ще се поправят и НАТО ще се оживи. Това е оптимистичният сценарий.
За Европа
Песимистичният дългосрочен сценарий е трайно задълбочаване на проблемите и де факто НАТО без САЩ. Европейският съюз тогава просто няма да има друг избор, освен да се опита да запълни дупката и да запази ефективността на алианса. Друг избор няма да има, защото руската заплаха за Европа няма да изчезне, а напротив - ще се ожесточи при този дългосрочен развой. Ако европейците искат да предотвратят разпадането на ЕС и разделението на Европа отново на свободни западни демокрации и източни руски васали, ще трябва да изработят реалистична стратегия как да засилят източния фланг и да предотвратят широка руска инвазия.
Смятам, че европейците бързо ще се приспособят към тази нова геополитическа реалност, и очаквам да видим френско-германският мотор на ЕС да стане френско-германско-полски и да помогне за успешната защита на обединена Европа.
А не сме ли привикнали ние, европейците, твърде дълго да живеем в мир и благоденствие (гарантирани досега от другиго, т.е. САЩ) и наясно ли сме, че може да се наложи реално да воюваме за свободата си? Вярвате ли в истинско разбуждане на Стария континент - и осъзнаване, че европейската сигурност е преди всичко в ръцете на самите европейци?
- Определено ние сме отвикнали от идеята, че свободата трябва да се защитава. Разбуждане ще настъпи, но надали ще бъде равномерно. Струва ми се, че държавите, които са далече от Русия и няма да са първите на пътя на нейната агресия, ще са по-слабо мотивирани да направят жертвите, нужни за по-силната отбрана.
Освен това Москва не е пасивен наблюдател на тези процеси. Тя активно води хибридна война в Европа, основана на дезинформация, на финансиране на нейни агенти и на посяване на раздор и съмнение в демокрацията. Опасността някои европейски демокрации просто да не издържат на този натиск, а да се срутят под него и да се сменят с диктатури на руски марионетки, е съвсем истинска и не бива да се подценява. Европа се намира на нов кръстопът, подобен на онзи от 30-те години на ХХ век.
Какви са уроците за България от това развитие?
- България несъмнено е обект на руските апетити. Според някои националистически руски източници Балканите трябва да до 10 години за попаднат изцяло под руски контрол. Засега успешната украинска съпротива пази и България, но ако Украйна капитулира или бъде неутрализирана, България ще изпадне в много опасно положение.
Активна борба с руското влияние и тясно сътрудничество с Европа са най-добрите начини България да запази своя суверенитет.
Мария Попова е професор по политически науки в университета "Макгил" (McGill University) и научен директор на центъра "Жан Моне" в Монреал, Канада. Защитила е докторат в "Харвард". Изследва върховенството на закона и демокрацията в посткомунистическите страни - напоследък и съдебната реформа в Украйна - както и антикорупционните политики в Източна Европа. Тя е редактор на аналитичната поредица на университетското издателство в "Кеймбридж" за политиката и обществата от Централна Европа до Централна Азия. Последната ѝ книга е "Русия и Украйна: Различни държави с преплетена история", излязла на английски през 2024 г. (в съавторство с проф. Оксана Шевел от университета "Тъфтс" в САЩ). Чест коментатор за руската агресия срещу Украйна в канадски, американски и европейски медии.
Интервюто е взето в писмена форма.
