- Първата задължителна стъпка е човек да се обади на тел. 112. Това важи независимо дали е намерил убито животно, животно, което изглежда да е отровено или да е загинало. Други случаи са, ако е станал свидетел или предполага по основателни причини някаква форма на насилие над животно. То е престъпление от Наказателния кодекс (чл. 325а, 325б и 325в). Би било добре свидетелят да разполага със снимков или видео материал, който да приложи към сигнала си по-късно. Според заповед на министъра на вътрешните работи подобни случаи трябва да се разследват от полицията. Нейно задължение е да реагира и да дойде на място.

- Свидетелят може да заведе животното на ветеринарен лекар, но само в случай, че може да го пренесе безопасно. Няма нужда да губи време, ако ситуацията е кризисна. Иначе е желателно да потърси съдействие на място. В случай, че става дума за бездомно животно и някой е дал средства за лечението му, след това може да заведе иск към съответната община за възстановяване на разходите.

Общините отговарят за това да се ограничава популацията на бездомните животни чрез консервационни програми (осигуряване на условия в приюти) и чрез ефективно провеждане на кастрация. Следователно те трябва да поемат отговорност, ако животното е било на улицата и е пострадало и дължат връщане на разходите за лечението му. Ако човек го плати от личните си средства, шансът да му ги възстановят е по-голям, отколкото при събиране на пари чрез дарителски кампании.

- Ако то е мъртво, трупът му трябва да се изземе за аутопсия, за да се установят причините за смъртта. За тази цел полицията трябва да дойде с ветеринарен лекар, който най-често е представител на Областната дирекция по безопасност на храните. С това първо действие може да се смята, че е започнало разследване. После се образува наказателно производство и до 24 часа следва да се уведоми прокурор.

- В такъв случай хората отново имат право да заведат сигнал. Те могат да се обадят на тел. 112, ако става дума за ситуация, която се развива на живо и знаят къде се случва това. Сигнал може да се подаде и в писмен вид, ако мястото на действието е неизвестно. Ние обмисляме да направим бланки за това, защото би улеснило хората. Ако деянието е със задна дата, трябва да се приложат всички налични материали като видео, снимки и коментари, които призовават към насилие или уличават някого в насилие. Добре е всичко това да се свали или заснеме на скрийншот, защото в противен случай може бързо да изчезне от социалните мрежи.

- Хората могат да сигнализират за насилие над животни и в областните дирекции на Агенцията по безопасност на храните. Тя отговаря за форми на проява на жестокост, които не попадат в обхвата на НК. Те не са престъпления, а правонарушения, описани изчерпателно в чл. 7 от Закона за защита на животните. Примерни случаи са, когато собственици на кучета им режат ушите и опашките или ги държат на синджир в дворове. Оставянето на животно, заключено някъде без храна и вода и обучаването на кучета за боеве също са такива нарушения. Самото организиране, провеждане и залагане на боеве обаче е престъпление по чл. 325а от НК.

- На хората често им се казва, че случаят не е спешен, което не е така. Те трябва да настояват в такива ситуации, като могат да го направят по следните начини: "

Те могат дори да кажат на оператора на тел. 112, с когото разговарят, че ще отправят жалба към него до МВР за бездействието му по сигнала.

В случай, че дойдат полицаи, те трябва да се легитимират, което е тяхно задължение по принцип. Така хората могат да държат и тях отговорни за действията им и при отказ от реакция или вземане на животното. Пак казвам - ако то е мъртво, хората отново могат да подадат сигнал и срещу самите полицаи, които са дошли на място. В този случай той се изпраща до Областна дирекция на МВР, както и до Районна прокуратура.

- Препоръчително е те да се адресират до конкретно лице. Ако това е директорът на съответното районно управление, например, е добре да се провери как се казва да адресират сигнала конкретно до него. Също така по всички жалби и сигнали следва да се иска входящ номер, за да може да се извършват проверки за тяхното развитие във времето.

Всяка от институциите у нас има някаква форма на йерархична структура. Човек не бива да се отказва, ако първоначално не се обърне внимание на сигнала му. Просто трябва да провери кое е горното звено на съответната институция и да подаде сигнал за бездействие към нея, ако случаят е такъв. Към него трябва да приложи всичко, което е включил в първоначалния му вид.

- Нашата отговорност в такъв случай би приключила до намесата на полицаите. Когато има извършено престъпление, следва с това да се заемат разследващ полицай или следовател, който да се занимава с разследването на това престъпление. То стига до прокуратурата и се образува наказателно производство за престъпление от общ характер. Тя трябва да работи по него по своя инициатива, а не например един гражданин да съди друг за деянието му. При бездействие на компетентните органи обаче могат да се пишат масови сигнали от повече граждани.

- Много често сигналите не се подават навреме. Колкото повече време минава, толкова по-трудно е разследването и доказването на насилието. Това, което масово се случва сега, е, че хората реагират за нещо, което са видели, примерно, преди два месеца. Ако те са объркани в момента, в който станат свидетели, могат да се свържат с някоя организация за закрила на животните, за да получат съвети. Повечето организации все пак имаме известен опит как се реагира в такива ситуации и можем да дадем съвет или да предоставим бланка за сигнал.

- Наред с наказателната политика трябва да се развие и политиката към по-добра превенция на насилие. Трябва също да има работеща зоополиция, която да знае, че това са нейните отговорности и компетенции. Във всеки един момент, в който й се обади някой, няма как да му каже "Това не е наша работа" или "Случаят не е спешен". Това ще бъде именно тяхно задължение и случаят ще бъде спешен.