Бенедикт Алио, директор на "Сите интернасионал дез ар": Изкуството винаги е отражение на реалността
|
Бенедикт Алио е доктор по английска филология и доцент в университета "Париж-Дидро" до 2002 г. в специалност постколониална литература и превод. Заема длъжността директор на Френския институт в Южна Африка в Йоханесбург (2002-2006), последвана от пост като аташе по културното сътрудничество в посолството на Франция в Ню Делхи (2006-2010). По-късно ръководи отдела "Културни сезони" във Френския институт в Париж.
От началото на 2016 г. Бенедикт Алио е генерален директор на "Сите интернасионал дез ар", център в сърцето на Париж, който посреща повече от 300 творци от различни националности и области на изкуството. През 2025 г. той чества своята 60-годишнина и по покана на Френския културен институт и френското посолство в България Бенедикт Алио се срещна с ръководството на Съюза на българските художници, с Националната художествена академия и се включи като лектор в галерия "Кредо бонум" на среща под надслов "Изкуство и Място - разговор за международната мобилност на творците" с участието на куратора Весела Ножарова.
Пред "Дневник" Алио разказа за активностите, свързани с юбилея на независимата арт институция, в които има и българско участие - това са Боряна Върбанов-Сонг и Феникс Върбанов, наследници на артистична двойка Марин Върбанов и мадам Сонг. Създателите на "Сите интернасионал дез ар" - мадам и мосю Феликс Брюно, са легендарни фигури в областта на изкуството, които приживе предават щафетата на настоящия екип на Бенедикт Алио, който си поставя амбициозната цел да продължи мисията им, но в същото време да отговори на предизвикателствата, пред които са изправени фондациите и арт институциите, свързани най-вече с финансирането им и определянето на стриктни правила за ползването на ателиета от артисти от цял свят. По този начин много от тях могат да живеят и да творят в Париж. Освен това благодарение на Бенедикт Алио те имат възможност да създават контакти с куратори от Лувъра, както и с известни френски галеристи.
Какви са основните активности около отбелязването на юбилея на "Сите интернасионал дез ар", който дава възможност на толкова много български артисти да творят и живеят в рамките на три месеца във френската столица, подобно на още над 300 артисти от цял свят?
- За събитията, свързани с отбелязването на този важен и вдъхновяващ юбилей, сме поканили нови партньори, сред които един арт колектив от Маями. Продължава и сътрудничеството с някои от основните ни арт партньори, с които сме запазили отношения още от времето, когато създателите на арт центъра - мадам и мосю Брюно, са работили. Много съм горда, че продължава общият ни проект с няколко учебни заведения в Париж, откъдето идват студенти, които не само работят и показват творбите си, но имат възможността да влязат и в ролята на куратори.
Мога да заявя с цялата отговорност, но и радост, че това се случва при нас и че ние сме най-голямата арт резиденция в световен мащаб.
Тези шест десетилетия, които са вече зад гърба ни, са вдъхновяващ пример за много артисти и независими институции по целия свят, но за нас са и урок и възможност да растем и да добавяме нови и нови неща, както и разбира се, да оцеляваме и да запазим структурата си спрямо реалността, в която живеем всички. Защото изкуството винаги е било и ще бъде отражение на реалността. То се променя и адаптира към заобикалящия го свят, без да губи способността си да резонира на случващото се и да показва своята позиция.
Но, за да се върна към основната част от въпроса ви, през есента ще има голяма изложба с творби на артисти, които са били резиденти през годините, в които участват творби на един известен български артист - Марин Върбанов, и неговата съпруга и артистичен партньор - мадам Сонг, които са легенди в нашия център. Има много интересна програма, която представяме съвместно с Лувъра.
"Стар е онзи, който прави разлика между мечта и мачта": Константин Вълков отговаря на Макс Фриш
В същото време използваме официалния повод, за да обърнем внимание на артистите, кураторите, колекционерите, институциите, както и публиката, разбира се, за новия етап в развитието ни спрямо актуалната световна ситуация и промените, които налага тя. Имаме доста ограничен бюджет, който изисква нови правила и форми на съществуване не само на ателиетата, но и на всички активности около "Сите интернасионал дез ар".
С моя екип в последните осем години се опитахме да работим със средствата, които имаме, и успоредно с това да направим реновация на ателиетата и на голямата зала в основното пространство, където обикновено се провеждат всички изложби, пърформанси и срещи. За нас беше важно да запазим основата, завещана от семейство Брюно, които от самото начало държат арт резиденцията да посреща артисти от различни държави, което искаме да запазим и ние, но и в същото време да бъдем адекватни на промените, които се налагат не само в политическата и обществената ситуация, но и в арт средите по цял свят.
Какво се промени през последните девет години в политиката на "Сите интернасионал дез ар"?
- Както вече споменах, имаме над 200 меценати и организации, които ни подкрепят, но аз бих предпочела да са по-малко, защото и ангажиментите ни към тях са много. "Сите интернасионал дез ар" е като огледало, което дава яснота през какво преминава светът, какво се случва в настоящия момент. И това огледало през шестте декади живот на арт резиденцията са 35 хил. артисти от цял свят, които са оставили своята следа в историята ѝ.
"Сите интернасионал дез ар" е невероятно място, където в един и същ момент над 300 артисти от цял свят работят и живеят заедно, опознават се, понякога дори работят заедно в проекти, а понякога - не, но съществуват винаги заедно в този голям арт колектив. Това е невероятно преживяване, незабравимо, защото активира способностите на артистите да провокират и предизвикват комуникация с другите артисти, а когато се случат артистичните срещи, в които се отварят и възможности за работа заедно, това е прекрасно.
И дава добър пример на световните лидери днес, че съществуването заедно е възможно.
Промени не се случват лесно със сигурност. На мен ми отне девет месеца, за да разработя проекта си за новия етап от съществуването на арт резиденцията, която представих пред борда на партньорите на "Сите интернасионал дез ар", и в чиято основа залегнаха идеите за нова стратегия и развитие спрямо промените в света днес, пък и спрямо финансовите ни възможности. Истината е, че имаше сериозен недостиг на средства, с който трябваше да се справим. А беше важно, каквато и промяна да предприемем, тя да стъпва и уважава наследството на семейство Брюно.
Вие имахте ли възможност да общувате с мадам Брюно преди смъртта ѝ през лятото на 2021 година?
- Да, имах честта и удоволствието да се среща с нея и да науча от първа ръка за мисията, наследството и отговорностите на "Сите интернасионал дез ар". Изключителна жена, която продължи идеята на господин Феликс Брюно, който е инициаторът на всичко това, и заедно с него поставят основите на структурата на арт резиденцията, която е независима арт институция в продължение на шестдесет години.
"Дизайн срещу съвременно изкуство": изложба създава нови възможности за визуално преживяване
Какви бях срещите ви в България и очакванията от тях?
- Исках да се срещна с партньорите ни тук - Съюзът на българските художници и Национална художествена академия, за да обсъдим новата посока в развитието на "Сите интернасионал дез ар",както и да придобия впечатления за развитието на артистичната среда в София, да се запозная с галериите, галеристите, артистите, арт институциите. Това бе от основно значение за мен и четиридневната ми визита, тъй като с екипа ми в Париж, сме убедени, че директната връзка с партньорите може да открие нови хоризонти и да постигне еволюция в отношенията ни.
Покана за посещението ми дойде от посолството на Франция в България и ми даде идеална възможност, да обсъдя, но не по "Зуум" или по телефон, нуждата от промяна. Защото и нашите меценати във Франция, които познават създаденото от семейство Брюно, в последните години бяха наясно, че промените са необходими. И самите те бяха вдъхновени от една интересна посока, в която работеше в последните години от живота си мадам Брюно, че ако човек не познава миналото си, няма как да се позиционира адекватно в настоящето, както и няма как да даде коридор на бъдещето си.