Щерьо Ножаров, БСК: Бизнесът ще бъде притиснат от внос на евтини стоки, планирани за износ в САЩ
|
Щерьо Ножаров е икономически съветник в Българската стопанска камара и доцент по икономическа политика и макроикономика, преподавател в УНСС. С него разговаряме за очакваните ефекти върху България от бъдещите различни мита, които САЩ планира да въведе.
В какъв срок очаквате финално решение от страна на САЩ по заявените мита?
- Няма как да предскажем някакъв точен срок. Очаква се до края на годината дори да се развива този процес, тъй като той вероятно има някакъв по-дългосрочен характер. Така, че до края на годината явно ще се прецени дори за тези категории, които към момента не са обложени с мита, като фармация, мед, полупроводници и т. н. дали и те нямат да бъдат обложени. Никой не знае и дали това в момента са таваните на митата. Или пък дали за някои митата ще отпаднат. Всичко е въпрос на реципрочна реакция. И сила на реципрочна реакция от страна на ЕС и други засегнати страни. Така, че очакванията на анализаторите и моите са, че този процес ще се развива до края на тази календарна година.
След като промените влязат в сила, колко време след това очаквате да се види ефект в България?
- Ефектът в България, според мен, ще дойде даже доста бързо. И то е по една подценявана линия и неподозирана, според мен, тук от повечето анализатори, защото имаме тук три линии на засягане на България.
Първоначалната е пряката линия. Ясно е, че там сумата не е голяма - износът ни за САЩ е около 2.5% от общия износ. Втората линия е участие на българските производители в европейските вериги на доставки - основно от Германия. Може би най-засегната част ще е по тази линия. Но третата линия е най-важната, която е подценявана. Тя е, че България, вероятно, ще бъде определена още сега, като компенсиращ пазар от страна на някои европейски производители, които ще изчистят стоки, които са били предназначени за износ за САЩ, в посока на такива държави, една от които е България. Защото тук сме в паричен съвет с твърд фиксиран курс, член на Шинген и изгледи за влизането в еврозоната. Тоест, липса на транзакционни разходи като цяло - и валутни, и други.
| И част от стоките, които са били предназначени за САЩ, ще бъдат пренасочени тук. Говорим за лека промишленост - например мода, хранително-вкусова промишленост - стоки с по-висока трайност, всякакъв друг тип стоки от леката промишленост, които ще поставят под силен натиск малките и средните предприятия в България. Причината е, че това ще са стоки с високо качество, но на занижени цени. |
Също ще направят и трети държави, макар че там транзакционните разходи ще са малко по-високи, но пък техните цени ще бъдат по-ниски.
Така българският бизнес ще бъде подложен на известен дъмпинг от най-различни посоки почти веднага. Това е третият ефект, който се подценява. Много се коментират този два ефекта, но този третият почти не се коментира. Той ще настъпи незабавно.
По отношение на първият и вторият ефект, по-скоро очакванията са те да настъпят през 2026 г. Но третият ефект ще дойде почти незабавно. Тоест, натварените кораби и камиони могат да бъдат обърнати веднага. И това ще се усети доста бързо - в рамките на три месеца, което ще доведе до разнопосочни ефекти в България, защото краткосрочните ще бъдат едни, а средносрочните - други.
Този, трети ефект, Вие очаквате да се прояви още преди ефективно да бъдат наложени нови мита ли?
- Да, точно така. Веднага се пренастройват пазар и износът от ЕС. Особено в тази категория, която е свързана с леката промишленост. Така или иначе още през миналата година през април се говори за вътрешна консолидация на европейския пазар. Това ще направят и трети пазари, тъй като американската администрация показва, че като цяло следва някакъв план. Тоест, в този смисъл, преди да се влезли част от мерките, някои и да отпадат, в основната се част ще влязат в сила. Така че веднага се търсят компенсиращи пазари, няма да се чака влизането на митата в сила.
Но пренасочването на стоки за САЩ към пазари като България няма ли да е с еднократен ефект?
- Не бих казал, че ще е еднократен, защото на първо място, както казах, ние сме с твърд фиксиран курс дори към момента, член сме на Шенген, средните доходи вече достигат минималните заплати в други държави, т.е. за стоки, чиято относителна цена не е голям процент от дохода на домакинствата, сме подходящ пазар и веднъж някой, като стъпи, може и трайно да остане. Това не е ясно, но големият натиск наистина ще бъде до края на годината, докато се пренастроят пазарите. Впоследствие не е ясно накъде ще поеме курсът. По-скоро главният ефект няма да е много дългосрочен.
От друга страна от това няма ли да спечелят потребителите - да купуват евтино качествени стоки?
- Това ще е временно обаче - по-добри цени, по-голямо продуктово разнообразие и добро качество. Но, когато този ефект приключи, част от местните производители, които са били подложени на натиск, ще са свили обемите, други ще се пренасочат към други сектори и така може някои продуктови групи да останат без национално производство. Включително и при хранителните продукти с висока трайност. А това е важно не само за продоволствената сигурност. Така че на пръв поглед ефектът за потребителите ще е добър само краткосрочно. Средносрочно може да се окаже обратното.
Но най-големия ефект, който ще изпита България от новите мита на САЩ, ще бъде косвено през членството й в ЕС...
- Да, предвид стокообменът със САЩ - за 2023 г. българският износ е бил за над 1.142 млрд. долара, а американският внос - около 566 млн. долара. Това не е кой-знае каква сума при брутен вътрешен продукт от порядъка на 215 млрд. лв., който се очаква тази година. Така че ефектът ще е по-скоро косвен. А освен това България може да има и някои ползи, защото пък ЕС ще се опита да скъси веригите на доставки. Някои производства, които са изнесени в трети държави по веригата на доставки, които може да се окажат обложени с много високи мита, може отново да се консолидират вътре в ЕС, така че може да дойдат и някои по-големи инвестиции.
Все още е трудно да преценим цялостно ефектите. Като цяло, обаче, това ще са сътресения за местния бизнес. Но, както казах, не е задължително и само да гледаме негативно - то нищо в икономиката не е само негативно или само позитивно.
Не трябва да забравяме и че България получава голяма финансова подкрепа по линия на ЕС и това не трябва да го забравяме. Тръмп вече говори заради реципрочните мита за компенсиращи субсидии за опледелени отрасли. Може би ЕС ще направи нов план за възстановяване, който ще е свързан с митата, така че не се ясни още ефектите и това дали като цяло България ще има само загуби заради това нещо.
България може ли да приложи национални политики, а не да чака на ЕС, да защити икономиката си при тази промяна?
- И двете нива са задължителни. Няма как да не са задължителни. Ние виждаме във Франция президентът Макрон се срещна със засегнатия бизнес. Тоест, една държава, която е в сърцето на управление на ЕС, предприема и национални мерки. Също важи и за всяка друга страна членка.
По отношение на България ако просто се повиши ефективността на всички трансформационни проекти, които са започнати по всички линии - и по плана за възстановяване, и по линия на бюджета, където бяха заделени сериозни суми за Българската банка за развитие (ББР), това ще бъде достатъчна реакция, според мен, за решаването на проблемите. Проблемът на България не е, че няма реакция, по-скоро ефективността на реакцията.
ББР е създадена да подпомага малките и средните предприятия, да се занимава с експортно застраховане и тя може да бъде достатъчна подкрепа за фирмите в тази ситуация.
Ако от 2026 г. България успее да влезе в еврозоната, това променя ли нещо в нейната ситуация по темата с митата?
- Косвено. Не толкова по линия на митата, колкото ще промени кредитния рейтинг, държавата ще стане по-устойчива на екзогенни (идващи отвън - бел. ред.) шокове, а митата се вид екзогенен макроикономически шок, ще доведе до привличане на повече чуждестранни инвестиции, а и ще предпазва от изтичане вътрешни, които в момента се насочват към съседни държави. Така че аз приемам само като положителен ефект членството на България в еврозоната от тази гледна точка.
Еврозоната, заради кризата от 2008-2009 година, създаде достатъчно компенсиращи инструменти за подкрепа на държавите, които са изпаднали в затруднено положение при екзогенния шок, така че България ще може да се възползва включително и от това.
