Володимир Головко, историк: В Европа се забравя, че Путин иска да унищожи украинците
Украйна трябва да бъде военен форпост за Европа - и тя ще стане, казва историкът и научен сътрудник в Института за история на Украйна към Академията на науките в Киев. Кандидат на историческите науки. Завършил е Днипровския университет "Олес Гончар". Професионалните му интереси обхващат съвременната политическа и икономическа история на Украйна, изследва също така украинско-китайските отношения и развитието на "Глобалния Юг".
Автор е на монографии, статии и анализи за руската политика към Крим и Донбас. През 2016 г. излиза негова книга за окупацията на Крим, а през 2023 г. - за първата година от пълномащабната руска война срещу Украйна.С д-р Головко разговаряме за американския план за край на войната, както и за позициите на Украйна и Русия в евентуалните мирни преговори. (разговорът е преди Путин да предложи директни преговори на 15 май - бел.ред.)
Володимир Викторович, преди дни станаха известни подробности от т.нар. "финално предложение" на президента Доналд Тръмп. То предвижда признаване на руската анексия на Крим, фактическо съгласие с руския контрол над завоюваните украински територии, а Украйна да се откаже от стремежа си към НАТО. Какво означава за Киев този план?
- Означава, че САЩ искат бързо да приключат войната и това да стане отчасти за сметка на интересите на Украйна, отчасти с цената на занижаване на сигурността на Украйна. Бих искал обаче да подчертая, че независимо от това, че медиите го наричат "финално предложение", очевидно е, че няма да бъде окончателно. И дори няма да е и предпоследно. Мисля, че ще видим още корекции и нови варианти и подходи.
Държавният секретар Марко Рубио, а и самият Тръмп, заявиха, че няма ли напредък в преговорите, САЩ вече няма да ги смятат за "жизнеспособен вариант". По-късно и вицепрезидентът Джей Ди Ванс предупреди за оттегляне от преговорния процес, ако Москва и Киев не кажат "да" за американския план. Мислите ли, че Тръмп и екипът му могат да се откажат от опитите си да сложат край на войната?
- Сега САЩ играят ролята на посредник за мир между Украйна и Русия, или поне се опитват да я играят. При определени параметри или условия американците могат да спрат с тази роля.
Игор Ейдман: Нямаше и няма никаква заплаха за Русия от членство на Украйна в НАТО
Но ако войната продължи, Съединените щати - искат или не искат - ще бъдат принудени да участват в този процес. И според мен тук можем да бъдем по-оптимистични. Ако преговорите се провалят, то определено няма да е заради позицията на Киев, а заради позицията на Москва. Сега изглежда така, че Путин води Тръмп за носа. Но ако Тръмп види, че няма резултат, то навярно ще осъзнае, че си струва да продължи да подкрепя Украйна.
Да, но виждаме, че Русия не само не планира отстъпки, ами и дори засилва териториалните си претенции към Украйна. Не спират и масираните удари по украинските градове. Владимир Путин отклонява предложенията за пълно прекратяване на огъня, но пък обяви тридневно примирие за 80-ата годишнина от края на Втората световна война. Как тълкувате неговата готовост за директни "двустранни преговори" с Украйна?
- Първо, бих обърнал внимание на това, че Путин всъщност не каза "двустранни", а просто "преговори с Украйна". Обаче не виждам перспектива за двустранни преговори - принципно двете страни няма за какво да разговарят, освен по технически въпроси.
По същество двустранни преговори между Киев и Москва са възможни само в случай, че Русия се върне до границите от 1991 г. Всичко останало не е предмет на разговори, затова и не виждам реална перспектива за преки преговори.
А самото заявление на Путин не е нищо ново, просто е поредният му опит да измами международната общност и Тръмп. И да спечели време. Путин не е спрял да се надява да постигне своите агресивни цели с военни средства. Затова и всички инициативи, които в момента чуваме от Кремъл, имат за цел единствено и само дезинформация и прикриване на по-нататъшните руски планове за разширяване на агресивните действия спрямо Украйна.
Нека да обясним още веднъж. Каква трябва да бъде от украинска гледна точка архитектурата на примирието? Коя е програмата минимум за Украйна?
- Програма минимум е това, което Европа и Украйна предадоха в отговор на т.нар. "финално предложение" на САЩ. Там са посочени основополагащи принципи на сигурността. Но тъкмо за българските читатели нека очертаем задачите и целите на всяка от страните в тази война. Защото понякога това се забравя и не се разбира. И се извличат неправилните изводи.
Може да звучи банално, но ще напомня, че тази война е екзистенциална за Украйна.
Война за оцеляването на украинския народ. Това не е хиперболизация.
Помните вероятно статията на Путин от 2021 г. ("За историческото единство между руснаците и украинците", която Кремъл публикува на 12 юли 2021 г. - бел. ред.). В нея Путин казва, че не съществува украински народ като отделен субект, че той бил измислен или от австрийския генерален щаб, или от Ленин... Тоест за Путин украинците всъщност са нещо като заблудили се, отклонили се руснаци, които е нужно да бъдат вкарани в правия път - и тогава всичко ще бъде наред, ще заживеем мирно и щастливо заедно.
Сами разбирате, че това не беше просто статия. Две седмици след като излезе на страницата на Кремъл, Шойгу (Сергей Шойту, тогавашният министър на отбраната, освободен през май 2024 г. - бел. ред.) издаде заповед да бъде включена в учебния процес на руските въоръжени сили. С други думи - тя подготви идеологически войниците, които после нахлуха в Украйна. Наивно е да смятаме, че нейните постулати са забравени. Буквално преди дни Володин (Вячеслав Володин, председател на Държавната Дума, бивш първи заместник-ръководител на президентската администрация - бел. ред.), коментирайки тридневното примирие за Деня на победата, пак повтори, че украинците и руснаците били един народ. Това мислене е живо, продължава да съществува сред руския елит.
| По някаква причина в Европа се забравя, че Путин иска да унищожи украинския народ, да го направи част от Русия. И че всичко друго е само тактика, според която понякога дори е принуден да направи малки отстъпки - за да може да постигне стратегическите си цели. |
Екипът на Тръмп или не разбира това, или си дава вид, че не разбира. Г-н Стив Уиткоф (специален пратеник на САЩ за Близкия изток, а сега натоварен от Тръмп и с преговорите за Украйна - бел. ред.) разказва, че Путин държи рускоезичните региони, затова Украйна трябва да ги пожертва. Но той би трябвало отново да прочете статията от 2021-а. Риториката за "рускоезичните региони" е само инструмент, тактика в решаването на по-голямата задача, която Путин си е поставил.
В едно от изявленията си Тръмп спомена, че Путин бил направил "доста голяма отстъпка", за да сложи край на войната. И каква е тя? Ами Путин обещал, че нямало да завоюва цялата страна. Изцяло вярвам на Тръмп и съм напълно убеден, че Путин го е казал. Но мисля, че американците не са го разбрали съвсем правилно. Това, че Путин бил готов да се задоволи с неголяма част от Украйна, е само временна отстъпка - преди да завладее цяла Украйна.
Тоест, всичко това е руски шантаж?
- Да, руски шантаж. Да допуснем, че Украйна бъде принудена да направи отстъпки. Ако Крим остане под руски контрол, ние се връщаме в периода на Студената война. Виждали сме го. Крим има стратегическо значение, но и нещо повече. Контролът върху части от южните области на Украйна допълва това стратегическо предимство. Можем да предположим, че Русия ще започне с мащабни темпове да струпва въоръжение там, да изгражда и усилва военната инфраструктура.
Проф. Мария Попова: Европа е пред нов кръстопът като този от 30-те години на ХХ век
Това автоматично се превръща в опасност за целия черноморски регион - за Румъния, България, Турция. Тази опасност се разпростира и към Близкия изток. Тъкмо изгониха Русия от Сирия - ала след две-три години може да се окаже, че тя ще се върне. И то не като гълъб на мира.
| Дори и да има някакво примирие - рано или късно ще се стигне до такова - преговорите за по-устойчив мир ще бъдат тежки и дълги. Но Украйна трябва да бъде военен форпост за Европа - и тя ще стане, за добро или за лошо. |
И тук съм напълно съгласен както с президента Володимир Зеленски, така и с френския му колега Еманюел Макрон и британския премиер Киър Стармър, че е нужно в спешен порядък да се довъоръжи украинската армия, да се развие отбранителната промишленост. Украйна да бъде включена максимално в структурите за сигурност, защото след две-три години отново ще видим агресивни действия от Русия.
Забравя се и още нещо - ултиматумът на Путин до НАТО от декември 2021 г., два месеца преди нашествието.
- Да. И когато някой сега настоява, че военната помощ за Украйна трябва да спре, е хубаво да му се припомни тъкмо този ултиматум. Дали например България е готова НАТО да се махне - и вие да се разделите с "военния чадър" от пакта? Това ще добави ли сигурност, ще увеличи ли безопасността на България?
Разберете, при едно примирие - наред с разрастването на руската военна инфраструктура и подготовката за следваща война - Путин ще предприеме и усилия за политическа, социална и икономическа дезорганизация на Европа.
И е ясно, че Балканите ще бъдат едно от приоритетните му направления за тези деструктивни действия. Сиреч, Балканите могат да се окажат едни от първите, които да избухнат при новата ситуация. Там и сега на места е изнервено и напрегнато. А ръцете на Путин вече ще са развързани, той ще разполага с повече ресурси. Затова трябва да се укрепи сигурността не само в Източна, но и в Южна Европа. Всичко е взаимосвързано. Вижте например колко малко е разстоянието от Одеска област до българската граница. Как ли би изглеждала днес сигурността на Румъния и България, ако руснаците бяха завладели Одеската област?
И все пак, какво напомня сегашната ситуация - Мюнхенския сговор от 1938 г. (и политиката на умиротворение, т.нар. аppeasement) или по-скоро Ялтенската конференция от февруари 1945-а? Вие сте историк, виждате ли някакви паралели?
- И двете исторически аналогии не ми харесват. За мен най-близо до случващото се е Корейската война (1950-1953). Ако си спомним, в началото САЩ подкрепят Юга, днешната Южна Корея, която се отбранява срещу настъплението на комунистите. А после, след смяната на президента - когато през януари 1953-а на власт идва Дуайт Айзенхауер - американците принуждават своя съюзник да направи отстъпки и в крайна сметка границата се фиксира по 38-ия паралел.
Това повече от всичко прилича на днешната ситуация и ако се задълбаете в историята на онези дипломатически преговори, ще видите, че те продължават доста дълго, южнокорейската страна постоянно се опитва да ги осуети и т.н. Това е по-точната аналогия.
С други думи - ние ще се изправим пред ситуация, донякъде подобна на днешната на Корейския полуостров.
Да поговорим малко и за Русия. Как режимът на Путин успява да удържи икономиката да не потъне?
- Първо, Путин разполагаше със значителен запас от ресурси, имам предвид Националния фонд за благосъстояние (част от федералния бюджет на Русия, запълван предимно от приходпите от петрол и газ, а след това и с пенсионния фонд - бел. ред.). Този своеобразен личен, многомилиарден портфейл на Путин му даде възможност безболезнено да преживее санкциите.
Второ, търговията със страните от "Глобалния Юг", продажбите на нефт и газ за Индия, Китай и др.
И третият компонент: в Русия не трябва да се пренебрегва ролята на социално-икономическия фактор. Ако изключим Москва и Санкт Петербург и някой-друг от големите градове, руското население, особено оттатък Урал, винаги е живяло бедно. И това в общи линии не се е променило.
Защо Русия спокойно постига мобилизационните си цели? Защото тези хора, живеещи в бедност, никога не са и виждали такива пари (заплатите на войниците на фронта). Сумите не са големи, ала не трябва да забравяме, че в затънтената руска провинция животът е лош.
Виждали сте безбройните мемове, картинки и снимки в интернет - на които се смеем със сълзи на очи - как руските войници, независимо къде са, в Грузия, в Украйна, крадат всичко, което могат. Отмъкват тоалетни чинии, перални... От гледна точка на социалната антропология те просто нямат тоалетни чинии, затова и заграбват онова, които у дома им липсва. Не бихте си представили някой германски войник през Втората световна да помъкне от Русия тоалетна, нали? Трагикомедия.
Но това са бедни хора и те винаги ще бъдат бедни. И на тях винаги може да се каже, че виновно е НАТО, виновни са "укронацистите", Тръмп, Римският папа, евреите и каквото още ви хрумне. И че трябва да потърпят, да затегнат още коланите - пък всеки има възможност да иде в армията и да заработи кървавите си жълтици, убивайки мирно население. Тази система работи и ще работи още, защото инерцията от съветски времена е много силна.
Раздели ли се Европа с илюзиите си след първите 100 дни на Тръмп?
- Илюзиите все още са налице, защото все още не виждаме същински решения. Нито за войната, нито за митата, нито за НАТО има конкретни решения. Определени илюзии ще се запазят още. Това, че в момента Франция, Великобритания, отчасти Германия заемат по-активна позиция и даже допускат разполагане на миротворчески войски в Украйна, разбира се, е позитивен момент. Знак, че Европа се разбужда. Но тя се събужда бавно.
Европа не просто трябва да се събуди - тя трябва да започне да действа. И да действа по-твърдо, защото Русия отдавна се е събудила и виждаме какво върши в Украйна. А Европа към момента закъснява. Мисля, че идните десетилетия ще бъдат много сложни за Стария континент. Вероятно ще се появят и нови предизвикателства, за които дори и не предполагаме. Знаете за описанието на рисковете като "черни лебеди" и "сиви носорози" ("Черен лебед" е непредвидимо и рядко събитие с екстремни последици, докато "сивият носорог" е голяма, видима и много вероятна заплаха, която обаче се пренебрегва. - бел. ред.).
Русия е "сивият носорог", който заплашва Европа, докато някои политици в Централна и Южна Европа си дават вид, че го няма. А в близко бъдеще може би ще станем свидетели и на "черни лебеди".
