- Идеята се роди, когато ме поканиха от One Dance Festival да работим заедно. Техните проекти винаги се открояват със силен социален контекст, представен по много фин съвременен начин. Казах си, че искам да създам нещо, което да провокира публиката с нестандартно преживяване. Запитах се къде прекарвам най-много време и в съзнанието ми веднага изплува онлайн пространството и по-конкретно всички хора, с които комуникираме дигитално. Хора, които може би виждаме само като образ, зад който не знаем какво точно се крие. Така започнах да изследвам архетипите, които онлайн привличат най-много внимание и ми попаднаха видеа на хора, които се преструват, че са персонажи от видеоигри, т. нар. NPC-та.

- Да, това са тези герои в една видеоигра, с които комуникирате, когато например ви дават някакъв меч и ви казват: "Продължи натам", но като играещи не можете да ги изберете и да влезете в тяхната роля, а само да комуникирате с тях.

- Може би малко. Спектакълът включва четири персонажа, които са вдъхновени от онлайн пространството. Има персонаж, който ухажва и кани публиката да прави секс с него и да се забавлява. Друг, който обещава, че ако зрителите си изхарчат парите, ще имат възвращаемост на инвестицията. Третият персонаж спекулира със зодии и карти Таро, защото вече има хора, които онлайн гледат на Таро. И четвъртият персонаж е много типичен женски образ, който виждаме в момента - мотивационен лайфкоуч, който ни дава увереност, че сами определяме съдбата си. Интересно е да спомена, че до няколко дни персонажите ще имат свои собствени "Инстаграм" акаунти, където ще започнат да комуникират и да качват съдържание, и първите 15 минути от спектакъла ще бъдат лайфстрийм в техните профилите.

- Спектакълът е много интерактивен заради това, че публиката може да има индивидуална комуникация с персонажите и да зададе свои въпроси, да получи някаква провокация. Но също така публиката в ключови моменти избира кой персонаж да бъде елиминиран и по този начин става съучастник в тази борба, в която в момента онлайн всички участват - за повече внимание, повече последователи, повече лайкове. Но вниманието не може да бъде насочено към всички, защото докато обръщате внимание на един, не обръщате внимание на друг и това е нещото, което изследваме.

- Според мен влияе много на нашата оценка и самооценка, как се справяме с живота, защото я пречупваме през това какво качваме и колко хора го лайкват. В същото време правим оценка на хората отсреща на базата на техния онлайн живот. Вече няма как да се откъснем от нея изцяло. Освен това на втори план са и самите емоции, които излизат онлайн. Наскоро видяхме случаи, в които се продава незаконно съдържание с насилие над животни и хора. Насилието е нещо, което присъства много в дигиталния живот и това беше тема, която, започвайки спектакъла, несъзнателно засегнахме. Насилието като някакъв вид забавление, развлечение, нещо, което възбужда, вълнува. Затова насилието в спектакъла е показано през комичните битки от старите видеоигри, но накрая кара публиката да си зададе въпроса, гледайки тези персонажи, които се убиват - защо ми е толкова забавно и интересно.

- Ролята на спектакъла е през смешното да засегне сериозното, защото съм забелязал, че хората слушат, когато не усещат, че ги поучаваш. Много е важно да влезеш през някаква неочаквана емоция, било то забавление или смях, и след това да засегнеш сериозна тема.

- Бих казал, че ми се иска съвременният танц да е по-радикален, но по достъпен начин, защото забелязвам, че много от темите, които засяга, са теми, в които хората не могат да се припознаят заради езика на представлението или посланието. Малко се губи силата на това изкуство, което може да бъде много първично и въздействащо. Представленията често ни поучават по много хитър начин и са пълни с много детайли, които се губят от публика, която не е свръхзапозната със съвременния танц. Иска ми се съвременният танц да работи като намира общ език с по-широката публика, защото ние имаме нужда от публиката и публиката има нужда от нас.

- Бих казал, че да. Пример за това са последните ни имърсив проекти като "Кухня", както и "Последният залез", който беше доста мащабен спектакъл в Габрово на Регионалното депо за неопасни отпадъци, където наистина успяхме да разкажем една история за бъдеще, в което няма чиста вода и чист въздух и публиката много се припозна в каузата. Хората бяха наистина искрено развълнувани, че някой ги е завел на депо за отпадъци да гледат танцов спектакъл. Бих казал, че нашата публика сама ни намира и тя е отворена към такъв тип преживяване. Рядко се случва да дойде някой, който да не е подготвен, че ще бъде по-различно преживяване.

- The Back Room е ново начинание, в което вкарваме имърсив преживяването в нощните клубове, защото там също виждам поле за много силни емоции, отново през забавлението. Концепцията е в рамките на една вечер навън да може да изследвате себе си и да намерите нещо ново и непознато. Първото издание беше като тест. Дойдоха три пъти повече хора, отколкото очаквахме и това беше супер, защото ни даде стимул за следващото издание, което скоро предстои, за да вдигнем енергията и капацитета и да е наистина силно преживяване.

- Точно така. В София на 16 и 17 юни наш домакин ще бъде клуб "Дом". Място, което има много силна визуална среда, място, което носи духа на нощния живот, а също така и духа на компютърните игри. Искам публиката да се потопи в тях и ще бъде интересно да адаптираме спектакъла към архитектурата на пространството, заради бойните сцени и интерактивните сцени, в които публиката определя динамиката на танцьорите.

- Предстои предпремиерата на филма "Те". Сценарият е написан от мен и от Симеон Тодоров. Филмът е любовна история между двама мъже, които са професори в университет, но се налага да крият връзката си от колеги. Интересно е, че на всеки, на когото разказвам за сюжета, ми казва: "Това не е ли по истински случай, защото аз познавам такъв човек".

Във филма главните роли се играят от Калоян Минев и Веселин Анчев. Още първият път, в който ги видяхме заедно, усетихме, че имат страхотна химия на екран и се шегувам, че това е първият ми "нормален" филм, защото не е танцов, а игрален - с диалог и актьори. Въпреки това имат много красива танцова сцена във филма.

- Да, използваме танца като възможност на тялото да изкаже неща, които в обществото не можем да назовем с прости думи. Създаването на филма отне доста време, подготяме го от три години. Копродукция е между студио "Каракашян" и Hot Potato. Първо в нас повярваха от Национален фонд "Култура", после и фондация "Глас", защото в България доста трудно се създава куиър кино, но вече имаме дистрибутор от Италия, който е започнал фестивалния процес. В момента пиша дебютния ми пълнометражен филм, който също ще бъде на куиър тематика и ще разказва за младо момче по време на Джулай морнинг. История за онези ранни студентски години, които са много стимулиращи и определящи за всеки от нас.

- За мен е много важно, защото отразява истории от моя живот и неща, през които аз съм преминал и виждам, че и самата куиър общност в България изпитва голяма нужда техните истории да бъдат показани автентично на екран. Но също така и широката публика все още не си дава сметка колко е трудно да криеш една голяма част от твоя живот и винаги да внимаваш колко споделяш на работното място, с познати и с хора, които може да не са добронамерени. В момента виждаме една консервативна вълна в Европа, правата на ЛГБТИ хората са едно от първите неща, които застават като проблем и тема за обсъждане. Затова е много важно в момента куиър киното да е смело и да показва тези човешки истории по чист начин, защото те са съвсем нормални. Това много ме мотивира.

- Да, и с "Любен", и с филма на Лукас Донт - "Близо". Готови сме за всякакъв сценарий, но вярвам, че това е част от работата, която е нужно да се направи. Създавайки тези филми, никой режисьор не твори във вакуум. Все повече куиър истории виждаме, сега предстои и издание на "София Прайд Филм Фест", така че е важно да сме силни като движение и заедно да създаваме, защото хората, дори и един път да реагират остро, ще дойде втори, трети, пети и двадесети филм, докато това вече не е тема за разговор въобще.

- Да, в Унгария в момента е забранен предстоящият прайд, който въпреки това ще се състои. Затова тази година отново се включвам в "София прайд" и ще отговарям за младите артисти на младежката сцена. Искаме да дадем платформа на тези изпълнители, които са готови с музиката си да отправят силно послание. Защото ролята на артистите е много важна в този момент, в който хората виждат един преиначен образ на куиър общността. Важно е да покажем, че изкуството и добрите намерения са нещо, което цялата общност носи, а не тази информация, която стига през неща, които не са истински и се създава чувство на страх, особено у родителите. Изкуството е начин да покажем, че и ние сме хора, които имат важни истории, че можем да забавляваме, да споделяме и да създаваме емоционални неща и че нищо не ни различава.