Проф. Стивън Левандовски: Разговор с ChatGPT може да намали вярата в конспиративни теории

|
Проф. Стивън Левандовски е сред водещите световни експерти по когнитивна психология и дезинформация - учен, чиято работа е в основата на глобалната битка срещу фалшивите новини, конспиративните теории и научния скептицизъм. На 7 юни 2025 г. той ще бъде в София като лектор на най-големия научен форум в България - Ratio Forum. В лекцията си "Честни лъжци и заплахите за демокрацията" той ще разгледа как фалшивите новини се разпространяват, защо хората вярват в конспирации и как можем да се защитим от когнитивните капани на дезинформацията.
Вие сте един от авторите на "Ръководство за опровергаване на дезинформация". Кои са най-ефективните начини за противодействие на фалшивата информация?
- Има два подхода. Първият се нарича "ваксинация" и се прилага преди хората да се сблъскат с фалшивата информация. Тъй като не можем предварително да знаем с какво точно ще се сблъскат, ваксинацията разчита на това да научим хората да разпознават съдържание, което с голяма вероятност е подвеждащо - например съдържание, което предизвиква силни емоции или възмущение, или такова, което демонизира определени групи хора. Съществуват редица изследвания, които показват, че "ваксинация" засилва способността на хората да откриват подвеждаща информация.
Вторият начин е опровергаването след като хората вече са се сблъскали с дезинформацията. За да бъде ефективно, опровержението не бива просто да посочи, че нещо е невярно - трябва да обясни защо е невярно и да предложи алтернативно обяснение за събитието или въпроса, за който става дума. В идеалния случай опровержението трябва да включва и обяснение защо фалшивата информация се е разпространила изначално.
От какво зависи дали хората ще приемат научните доказателства - например относно климатичните промени или ваксините?
- Факторите са много. Един от тях е дали човек вярва, че интуицията му е надежден начин да стигне до истината - колкото повече хората разчитат на "вътрешно усещане", толкова по-вероятно е да отхвърлят научни доказателства. Друг ключов фактор, който се оказва най-силен предиктор в много страни, е политическата ориентация: многократно е доказано, че хората с дясно политическо мислене по-често отхвърлят научните открития, за разлика от тези с центристки или леви възгледи.
Една от причините е, че науката често има последици, които са неудобни за десните - например фактът, че климатичните промени изискват реформа в икономиката, или че пандемията предполага коордиран отговор в областта на общественото здраве, който предполага сътрудничество, а не индивидуализъм.
Как можем да помогнем на обществото - включително в България - да развие "имунитет" срещу когнитивните капани на дезинформацията?
- Мисля, че широкообхватната "ваксинация" би могла да допринесе за това. Но ще е нужно и политиците да бъдат държани отговорни чрез силни, независими медии. Повечето дезинформация се разпространява с политически цели, и за да я обезвредим, трябва да покажем, че тя не носи полза - а това е възможно само ако политиците осъзнаят, че губят повече, отколкото печелят от подвеждане на обществото. Разбира се, това е по-лесно да се каже, отколкото да се постигне.

Темата за дезинформацията е акцент в пролетното издание на форума за наука Ratio
Работите с институции на Европейския съюз. Според Вас какви законодателни мерки биха могли реално да ограничат токсичното съдържание онлайн?
- Има много възможни мерки. За мен една от най-важните е алгоритмите, чрез които платформите подбират съдържанието, което показват на потребителите, да попаднат под обществен и демократично отчетен контрол. В момента няколко технологични милиардери определят "информационната диета" на стотици милиони хора без никаква отчетност - а това е наистина проблематично.
Освен това трябва да се въведе задължителна модерация на съдържанието, за да се предпази обществото от език на омразата и подстрекателство. Това е напълно постижимо, както показа Германия: повечето модератори на Facebook в света работят в Германия, защото там има сериозни глоби, ако съдържание с омраза остане онлайн.
Разбира се, това е много деликатен въпрос, защото ако подобна власт попадне в ръцете на неподходящи правителства, тя лесно може да се превърне в цензура - затова трябва да се внимава и модерацията да се използва само за екстремно съдържание.
- Какво бихте казали на човек, който вярва в конспиративни теории и отказва да приеме научни доказателства?
- Бих го насърчил да пообщува с езиков модел като ChatGPT. Има няколко нови научни публикации, които показват, че дори просто "разговор" с ChatGPT може трайно да намали вярата в конспиративни теории - дори при хора, които първоначално силно вярват в тях.
Една от причините за това изглежда е, че езиковите модели са безкрайно търпеливи и винаги вежливи. Така могат да водят разговор толкова дълго, колкото е нужно, за да отговорят на всички въпроси и тревоги на човека - нещо, което повечето хора намират за трудно, защото търпението ни е ограничено. Моето със сигурност е, затова смятам, че ChatGPT вероятно се справя по-добре от мен.

България е изключително уязвима към дезинформация и влияние върху изборите, сочи доклад
Роден в Германия и израснал в САЩ и Австралия, Стивън Левандовски е професор в Университета в Бристъл, Великобритания, където ръководи катедрата по когнитивна психология. Изследванията му обхващат сложните психологически механизми, които карат хората да вярват в открито неверни твърдения - от отричането на климатичните промени до заблуди около ваксините и "алтернативни" факти. Той е сред авторите на книгите The Debunking Handbook и The Conspiracy Theory Handbook. През последните две десетилетия Левандовски се утвърди като пионер в изследването на т.нар. "психологическа ваксинация" - подход, чрез който хората могат предварително да бъдат подготвени да разпознават и отхвърлят манипулативна информация. Участвал е в консултации за Европейската комисия и международни институции, а през 2015 г. е избран за член на Комитета за скептично разследване - престижна организация за защита на науката и рационалното мислене.