- Вариантите за езикова подкрепа са три. Единият е настоящата форма - допълнително обучение по български език в рамките на общата подкрепа за личностно развитие.

Вторият е индивидуалната форма, при която ученикът учи езика и постепенно се включва в часовете с останалите деца. Този подход е добре замислен, но крие рискове заради ранната възраст, в която учениците са включени в индивидуална форма.

Третият вариант е подготвителен езиков клас. Безспорно има нужда от такава езикова подкрепа, но само в крайни случаи. Притеснението ми е, че този клас може да се повтаря. Представете си дете, което вместо да тръгне в първи клас на 7 години, попада в подготвителен езиков клас и го повтаря. Така на 9 години то ще е в първи клас, а ако повтори и него, на 11 години ще е във втори клас. Това дете почти сигурно няма да продължи да ходи на училище, защото е по-голямо от останалите и ще бъде притеснено.

- Това, което аз бих предложил, е в езиковия клас да се запишат само децата, които не са били в предучилищна група или в подготвителна група в училище. Имаме много примери за ромски и турски деца, които в Германия научават немски език за половин година и после се интегрират. Същите тези деца, ако ходят редовно на детска градина и училище, ще научат и български език. Не може в Германия да научават езика, а тук не. Трябва да се търси промяна и в тези, които им преподават.

Безспорно в крайни случаи има нужда от подготвителен езиков клас. Особено в училища в общини, където живеят ученици от миллета - турскоезичните роми. При тях притокът на български език е по-малък, защото семействата говорят на турски език, гледат турска телевизия, но въпреки това те живеят в българско общество и под една или друга форма чуват българска реч. Затова съм убеден, че в рамките на една година в детска градина, в подготвителна група в училище или езиков клас, те могат да научат български език достатъчно добре, че да участват ефективно в учебния процес.

Както в работната група през 2023 г., и сега пак казвам, че за нашите ромски деца българският език не е чужд. Те живеят в българоезична среда. Да, може вкъщи да говорят на ромски, но гледат българска телевизия, слушат българско радио, в интернет гледат неща на български език.

- Решението ще се взема на училищно ниво, което крие риск от злоупотреби. Например, ако в първи клас има само 9 деца, а за паралелка трябват 10, директорът може да задържи дете, което вече е било в първи клас, за да сформира паралелка. Надявам се, че това ще бъдат редки случаи. Аз съм се убедил в коректността и отдадеността на огромната част от директорите и учителите, но винаги може да има изключения. Затова е важно да се заложат и обективни критерии, като присъствието в училище.

Много колеги приемат повтарянето на класа като панацея, но не е. От пети клас учениците могат да повтарят, но да не би да научават езика? Помислете си как ще се чувства едно дете, ако повтаря и езиковия клас, и първи клас. То тръгва с мисълта: "Аз не се справям в училище". По-лошо от това няма, мисълта ще го преследва до края.

- Когато дете в Германия не говори езика, то преминава през подготвителен клас за около шест месеца, след което се включва в часовете с останалите ученици. Системата не допуска компромиси. Ако детето не ходи на училище, социалните веднага търсят родителите. Там заплахата да спрат детските надбавки е реална, защото и стойността на помощта за деца е висока, а не като в България.

Когато децата се върнат в България през лятото, те изглеждат напълно различно. Те са хубаво облечени, спретнати, говорят перфектен немски. Вижда се, че са добри ученици. Защо да не се случи това и в България?

- На този етап не е ясно, но в проектозакона се казва, че езиковите умения ще бъдат проверявани при постъпването на децата в предучилищно образование, в края му, както и преди първи клас. Това, което ме притеснява, е, че отново ще се прави единствено от училището.

Трябва да има има и други критерии, извън препитването от страна на учителя. Например това би било проверка дали детето е посещавало детска градина, ходило ли е редовно, защото има и формално записани деца. Надявам се, че това биха били отделни случаи, но мога да допусна, че ще има директори, които ще искат да има повече деца в училище и ще искат да организират подготвителен клас.

- Мисля, че не се предвижда. И сега има допълнителни обучения по български език, които се предоставят под формата на обща групова подкрепа. Обучението често се прави по възможно най-скучния начин и на децата не им е интересно. Аз бих използвал методи като театър или колективни игри, които предизвикват интереса на децата. Особено полезно е включването на интеркултурни елементи - празници, приказки, традиции на различните етноси. Детето пак ще научи езика, но чрез игра. За детето играта е това, което за нас, възрастните, е работата. То живее чрез играта.

- Проучване на Център "Амалипе" и Министерството на образованието от 2020 г. сочи, че в градовете има 120 сегрегирани общообразователни училища, а 64 са в процес на сегрегация (общообразователните училища в страната са близо 1920 - бел. ред.).

Ползваме данните, които всяко училище и детска градина подава в Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование (НЕИСПУО) за характеристиките на средата. На базата на тази информация МОН определя кои образователни институции са "с концентрация на уязвими групи".

Училищата с концентрация на уязвими групи се делят на пет групи. Първата е с най-ниската концентрация, а в пета група почти 100% от учениците са от уязвими групи - предимно ромски или турски деца. В първа и втора група училищата са все още смесени, но в много от тях се наблюдава процес на вторична сегрегация - българските родители отписват децата си. Ако общината не вземе подходящи мерки, то постепенно училището става завинаги сегрегирано.

- Образованите и мотивирани роми искат децата им да учат извън квартала. Консервативните и немотивирани родители предпочитат кварталното училище - страхуват се от дискриминация, побои. Наскоро имаше случай в Луковит. Ромско дете бе изхвърлено от мост, защото е откраднало джанки. Това е типичен пример.

От друга страна, много български родители не искат децата им да учат с ромски ученици. Те ги отписват и етнически смесените училища стават сегрегирани.

- Директорът не може да реши проблема със сегрегацията между училищата. Това, което може да направи, е да не разделя децата по етнос - една паралелка с българчета, друга с ромчета. В тази насока предложението на МОН е правилно. Общините, в които има сегрегирани детски градини или училища, ще са задължени да водят политика по десегрегация.

Предлага се и намаляване на приема в сегрегираните училища. Възприемаме като сегрегирани само училищата в градовете, но не и тези в селата, където учениците са малко и са от съответното населено място. В градовете обаче има училища, в които са записани само ромски или само турски деца. Например училището до кв. "Надежда" в Сливен, където учат 1400 ученици. Там има по 6-7 паралелки в първи клас. Същото е и в "Столипиново" и в други квартали.

Проектозаконът предвижда началникът на регионалното управление по образованието, заедно с кмета на общината, да решава в кои училища ще се насочат учениците, които няма да бъдат приети в сегрегираните. Важно е те да бъдат насочвани към различни училища в града, за да не се получава вторична сегрегация, т.е. българските родители постепенно да започнат да отписват децата си от тези учебни заведения.

Важно е да подчертаем, че от 2018 г. МОН има национална програма, която обезпечава транспорта. Отделно по Оперативна програма "Образование" сега започва проект "Десегрегация и превенция на вторичната сегрегация", така че общините имат откъде да получат средства за тази политика. Това поначало е общинска политика, директорът много трудно може да регулира този процес.

За първи път проектозаконът въвежда дефиниции за "сегрегация", "вторична сегрегация" и "десегрегация" - досега тези понятия отсъстваха.

- Децата, които се извеждат от кварталите, трябва да бъдат записани във всички други градски училища.

Важно е да се въведе масово интеркултурно образование, което представя културата, обичаите и традициите на ромите, за да няма дискриминация.