- Програмата "Роден език" е част от германската образователна система и дава възможност на деца с миграционен произход да изучават езика на своите родители. Българският език също е включен в учебния план в някои градове в Германия - там, където има достатъчен брой ученици и квалифициран преподавател.

Тази програма дава възможност на родителите да запишат децата си на извънкласни занятия, които се провеждат веднъж седмично следобед и включват три учебни часа. Тъй като обучението е организирано от германските училищни власти и е напълно безплатно, то подлежи на по-строги правила, включително задължително присъствие в рамките на минимум една учебна година.

- Преподавам основно в Дюселдорф, където имам 100 ученици от 1-ви до 10-и клас. Освен това водя занятия веднъж седмично и в Дуисбург, където обучавам още около 40 деца в начално училище. С всяка изминала година интересът определено расте, което е много радващо.

- Да, както споменах, след записването учениците са задължени да посещават занятията редовно в рамките на цяла учебна година. Въпреки че часовете са извън задължителната училищна програма, те се провеждат съгласно правилата на германската образователна система, което изисква редовно присъствие, а отсъствията трябва да бъдат официално извинени. При системно отсъствие без основателна причина могат да бъдат наложени санкции, включително административни глоби, съгласно разпоредбите на германското законодателство.

- В Германия законът за задължително училищно образование се спазва стриктно и контролът е реален. В България също има подобен закон, но от лични наблюдения и разкази на ученици съдя, че не винаги се прилага с нужната строгост и контрол.

Когато започнах работа в Дуисбург преди осем години, при мен дойде дете, което беше завършило по документи 5-и клас в България, но не можеше да напише името си на български - само на турски. Сподели, че рядко е ходило на училище и в класовете често просто си говорели или слушали музика. Разбира се, това не важи за всички училища в България, но е показателно за липса на системен контрол.

Според мен това е ключов момент, тъй като съм била свидетел преди години как някои български семейства в Дуисбург пренебрегваха училищните разпоредби, вярвайки, че различни оправдания ще бъдат приети като извинение за отсъствията на децата им.

В Дуисбург преподавам основно на деца от ромски произход. За тях българският често не е първи език и наскоро една майка сподели, че синът ѝ чете по-добре от нея. Това показва, че постоянството и присъствието водят до резултати. Децата учат, защото са поставени в среда, в която се работи последователно и с разбиране към техните нужди.

- Това е най-голямото предизвикателство в моята работа. Групите често са големи - 20 деца и повече - и включват ученици на различна възраст, с разнообразни езикови умения и речников запас. Работим по учебен план, зададен от германската образователна система, като темите обикновено съвпадат с тези в България от 1-ви до 10-и клас.

Използваме помагала от България, но поради липсата на подходящи учебници, съобразени с конкретния учебен план, често се налага да създавам собствени материали. В рамките на един учебен час всяко дете работи индивидуалнo по учебниците си - според своето ниво и темпо - като през това време аз подпомагам учениците поотделно, като обяснявам граматични правила и давам насоки за работа.

Останалата част от времето организирам така, че всички ученици да работят по обща тема, но с различна степен на трудност. Това е необходимо, тъй като в една и съща група имам деца, които тепърва се учат да пишат, както и такива, които вече четат свободно и разбират по-сложни текстове. Обикновено подготвям разнообразни задачи и формулирам учебни цели така, че всяко дете да може да напредва според собствените си възможности.

- Да, макар и по-бавно, децата напредват. При тези ученици българският по-скоро се изучава като чужд език. Затова често правя паралели между граматическите правила в българския и немския език, което много им помага. Понякога са изключително забавни в опитите си да се изразят - липсват им точните думи или езиков усет и често превеждат буквално от немски. Например: "Може ли до тоалетна ходя?"

Родителите често споделят, че виждат напредък, а това е най-голямото признание за мен като учител. При децата, които говорят български у дома, часовете са чудесна възможност да обогатят речника си с нова лексика, различна от всекидневната.

Разбира се, при децата от смесени семейства е нужно повече време и усилия, но с постоянство и подкрепа - както от учителя, така и от родителите - се постигат реални резултати.

- Изучаването на роден език се предлага във всички федерални провинции на Германия, но доколкото ми е известно, българският език не е наличен навсякъде. В провинция Северен Рейн-Вестфалия, където аз преподавам, той е най-разпространеният.

- Не съм запозната с точната процедура, но доколкото знам, се подава петиция от страна на родителите. Ако се събере определен минимален брой деца, желаещи да изучават български език, и има квалифициран учител, обучението може да бъде стартирано с одобрението на местните училищни власти.

- Разбира се, че не можем да компенсираме ежедневното обучение в българско училище само с три учебни часа седмично. Но въпреки това много от учениците ми успяват да преминат през съдържанието на всички основни учебници, използвани в България, до същата степен, както връстниците им там.