П. Н.: Единствено и само качество! Не ми харесва сценария на "Алегра" да бъде поредната спирка на за кратко гостуващи в родината музиканти и всячески се старая да предложа на публиката ни нещо, което те не могат да чуят на друго място. Внимавам в програмата да има място за наложили се наши музиканти, като ги организирам в партньорства с другите ни гости и съзнателно поемам риска да предлагам непознати в България имена, които отдавна са се наложили по световните сцени. Ето сега чета програмата на Софийска филхармония и виждам името на проф. Сергей Малов, мой колега в университета за изкуства Цюрих, който още преди 3 години беше солист на фестивалния ни оркестър воден от диригента Николас Паске. Помня какво ми каза той след концерта му на премиерното ни издание в София: "Петре, публиката ви още може да е малко, но тя определено е много качествена!"

M. А.: В основата на всичко е академията. Тя е ядрото, около което порасна целият ни проект. Магнитът на първо място са изключителните преподаватели, които успяваме да посрещнем - солисти на едни от най-престижните европейски оркестри и сцени и преподаватели в елитни музикални академии. Мисля, че магнит е и нашето отношение към всички над 1000 участника, които сме посрещали в последните 10 години.

П. Н.: Да, аз мисля, че сте избрали изключително подходящ пример. Започнахме се с Дианг през 2018 г., като участник в майсторския клас по виола на проф. Уанг. Има хора, за които сърцето ни веднага се отваря и точно такъв е Дианг - като една панда, винаги усмихнат, любопитен и предлагащ музика на изключително високо ниво. Беше ясно, че имаме шанса да се запознаем с една бъдеща звезда и не трябваше да чакаме много.

М. А.: Привлича се с много лични усилия и със заразяващия ентусиазъм, който излъчва човек, когато прави нещо със сърцето си. Ежегодно сме изправени пред предизвикателството да представяме на фестивалната си публика имена, често непознати в България, но с много сериозни позиции на световните сцени. Усилията ни са насочени към създаване на реноме на фестивала, което да предполага доверие. Целта ни е да стигнем до момент, в който, дори да ви е непознато името от концертния ни афиш, да сте убедени в качеството на музицирането, на което ще се насладите като присъствате.

П. Н.: Първо трябва да уточним, че публиката не е просто едно общо количество хора, което заедно ходи навсякъде. Всяка инициатива има и се опитва да изгражда собствена публика- така сме и ние. Публика се привлича с интересни програми и с много труд. Това показа и премиерата на зимния ни фестивал през февруари тази година с проекта ни The Beethoven Project. След три летни сезона в София решихме да отворим още една "врата". Три концерта, в които Емануил Иванов изпълни петте концерта за пиано от Бетовен, беше един артистичен подвиг от негова страна и ние се радвахме на препълнена зала, щастливи лица, чудесна критика и една нова летва, под която нямам намерение да падаме.

П. Н.: Аз мога да говоря само от позицията на моя опит, а тя е, че големите музиканти обикновено са скромни и добре организирани хора, които винаги са готови да помогнат.

M. А.: Жар птица. Харесва ми идеята, че в различните култури има различна символика, но винаги свързана със слънцето и безсмъртието. За китайците например е символ на висша добродетел и изящество, на сила и просперитет. Ако беше човек, "Алегра" щеше да е фин ерудит, уважаващ културата и езика на различните хора и болезнено вярващ в силата на изкуството да обединява и възпитава. Човек, който не се грижи само за тялото си.

П. Н.: Елегантен, весел, скромен, чужд на логореята, отговорен и обичащ срещите с нови хора.

М. А.: Аз съм отчайващ оптимист и колкото и да е трудно, за мен е важно, че успявам да откривам и бели врани в общия незаинтересован хор от корпоративни отговори "Ние култура не подкрепяме". От друга страна, разбираемо е - компаниите са атакувани с искания за подкрепа от различен характер и е трудно да намериш такъв, който е склонен да подаде ръка на, нека си го кажем - нишов културен продукт.