Мария и Петър Найденови от фестивала "Алегра" за силата на изкуството да обединява и възпитава

|
Между 10 и 18 юли сцената на Централния военен клуб в София отново ще събере световноизвестни музиканти в рамките на 11-ото издание на фестивалът за класическа музика "Алегра". Програмата е комбинация от камерна интимност, симфонична мощ, романтични класики и джаз от 20-те години. Още на 10 юли събитието ще срещне публиката с музиката на Менделсон, Дворжак, Чайковски, Дебюси и Камий Сен-Санс благодарение на диригентът Йоханес Шлефли и виолончелелиста Александър Сомов.
На 15 юли за втора поредна година се завръща тандема Рунге и Амон, които този път са подбрали интересен микс от музиката на Чайковски, Яначек, Гардел, Пиацола, Чик Къриа и Купрен. На следващата вечер на сцената на Военния клуб ще излезе звездната шесторка на фестивала - Борис Гарлицки, цигулка, Лора Маркова, цигулка, Александър Сомов, виолончело, Йокю Джамполат, виолончело, Петър Найденов, контрабас, и Надежда Цанова, пиано. По време на финалния концерт на 18 юли цигулката на Йоана Гойчеа и виолата на Дианг Мей под диригентството на Николас Паске ще представят Симфония-кончертанте за цигулка, виола и оркестър - едно от най-красивите произведения на Моцарт за солиращи струнни инструменти.
Броени дни преди старта на фестивал и академия "Алегра" създателите му - Петър Найденов и Мария Найденова-Абрашева разказват за големите предизвикателства и малките победи в организирането на "нишов културен продукт".
Задава се 11-то издание на фестивал и академия "Алегра". Кои са най-големите трудности, които срещнахте по пътя досега?
Мария Найденова-Абрашева: И за трудностите ще говоря, но преди това бих споменала, че по пътя си срещаме все повече приятели и съмишленици и това осмисля усилията ни. Успехите на участниците в академията са впечатляващи, а всички те са своеобразни посланици на "Алегра" по света. Фестивалната ни публика се разраства и концертите ни са все по-оценени. А трудностите - те са за преодоляване. Като се започне от непредвидимостта във финансирането, невъзможността да се използва най-голямата ни концертна зала, както и най-разнообразни логистични спънки. Но важното е на финала всичко, което сме направили, да носи радост - и на огромния брой участници, които за поредна година ще бъдат в София в средата на лятото, и на прекрасната ни публика, която очакваме с нетърпение в залата на Централния военен клуб от 10 до 18 юли.

Музиката тече в кръвта ви, буквално. Наследници сте на виолиста от Русенската филхармония - Георги Найденов и преподавателят по пиано Ани Найденова. Как си разпределихте ролите във фестивалната структура и има ли случаи, в които се учите един от друг?
Мария Найденова-Абрашева: Ролите са естествено разпределени между музикант и юрист, но да - понякога се случва. Всъщност Петър е много логичен и аргументиран и благодарение на изключително богатия си опит - и като музикант, и като организатор, се старае да избягва ситуации, които създават неудобства и стрес. Често се случва да формулира клаузи и условия в договорите, които аз само редактирам. И на мен ми се е случвало да предлагам програма или артист, но мисля, че най-важната спойка в работата ни е безграничното доверие и лоялността към каузата "Алегра".
Петър Найденов: По принцип Мария отговаря за администрацията, а аз за подбора на музикантите и програмата. Но тъй като сме деца на музиканти и тя има зад гърба си няколко години уроци по пиано, може да бъде абсолютно равностоен партньор във взимането на решения относно музикалната част на проекта. В същото време животът ми в Германия и Швейцария ме научи да бъда подреден и организиран и от тази гледна точка аз също ѝ помагам в напрегнатите моменти.

"Музиката е мисия": Петър Найденов всяка година се връща в България заради "Алегра"
Какъв е водещият ви критерий в избора на музиката и на музикантите, които гостуват в София?
П. Н.: Единствено и само качество! Не ми харесва сценария на "Алегра" да бъде поредната спирка на за кратко гостуващи в родината музиканти и всячески се старая да предложа на публиката ни нещо, което те не могат да чуят на друго място. Внимавам в програмата да има място за наложили се наши музиканти, като ги организирам в партньорства с другите ни гости и съзнателно поемам риска да предлагам непознати в България имена, които отдавна са се наложили по световните сцени. Ето сега чета програмата на Софийска филхармония и виждам името на проф. Сергей Малов, мой колега в университета за изкуства Цюрих, който още преди 3 години беше солист на фестивалния ни оркестър воден от диригента Николас Паске. Помня какво ми каза той след концерта му на премиерното ни издание в София: "Петре, публиката ви още може да е малко, но тя определено е много качествена!"
Освен всичко друго "Алегра" е и музикална академия. При това от години някои от участниците ви се завръщат в ролята на водещи музиканти и на сцената, какъвто е случаят с китайския музикант Дианг Мей. Каква е тайната на магнита "Алегра"?
M. А.: В основата на всичко е академията. Тя е ядрото, около което порасна целият ни проект. Магнитът на първо място са изключителните преподаватели, които успяваме да посрещнем - солисти на едни от най-престижните европейски оркестри и сцени и преподаватели в елитни музикални академии. Мисля, че магнит е и нашето отношение към всички над 1000 участника, които сме посрещали в последните 10 години.
П. Н.: Да, аз мисля, че сте избрали изключително подходящ пример. Започнахме се с Дианг през 2018 г., като участник в майсторския клас по виола на проф. Уанг. Има хора, за които сърцето ни веднага се отваря и точно такъв е Дианг - като една панда, винаги усмихнат, любопитен и предлагащ музика на изключително високо ниво. Беше ясно, че имаме шанса да се запознаем с една бъдеща звезда и не трябваше да чакаме много.
Само три месеца по-късно той спечели първата и няколко допълнителни награди на може би най-сериозния конкурс в Германия- ARD. Почти веднага след това получи мястото на соло виолист в Мюнхенска филхармония, сега вече заема същата позиция в Берлинска филхармония успоредно с професурата му в една от музикалните академии в Берлин. Въпреки тази шеметна кариера, ние останахме близки приятели и той винаги намира време, за да откликне на поканите ми било то като член на международния конкурс "Алегра", който организирахме през 2021 г. или пък сега като професор и солист във фестивалната ни програма.

Усещате ли промяна в интересите на публиката през годините? Как се привлича нова публика?
М. А.: Привлича се с много лични усилия и със заразяващия ентусиазъм, който излъчва човек, когато прави нещо със сърцето си. Ежегодно сме изправени пред предизвикателството да представяме на фестивалната си публика имена, често непознати в България, но с много сериозни позиции на световните сцени. Усилията ни са насочени към създаване на реноме на фестивала, което да предполага доверие. Целта ни е да стигнем до момент, в който, дори да ви е непознато името от концертния ни афиш, да сте убедени в качеството на музицирането, на което ще се насладите като присъствате.
Столичният афиш изобилства от събития от всякакъв характер и квалитет и ние сме щастливи, че успяваме да открием все повече хора, които познават и очакват "Алегра".
Знаете, че този февруари бе първото ни зимно издание, в което изумителният Емануил Иванов изпълни петте концерта за пиано на Бетовен в три вечери, като в първите четири концерта бе акомпаниран от струнен квинтет към Опера Цюрих, а в петия от фестивален оркестър "Алегра". Две неща ми направиха впечатление. Първото е, че една трета от залата бе продадена с фестивални билети, което показва че сме изградили ядро публика, която оценява и се доверява на "Алегра". Второто беше, че се разрази полемика - допустимо ли е изпълнението на Бетовеновите концерти от камерен състав. Щом говорят за нас, значи сме направили впечатление. Пък и не може всички да ни харесват. Но не мога да не споделя, че негативните коментари бяха от хора, които не бяха в залата на концертите, както и обратното.

Зимното издание на фестивала "Алегра": Музикантите Емануил Иванов и Петър Найденов разказват
П. Н.: Първо трябва да уточним, че публиката не е просто едно общо количество хора, което заедно ходи навсякъде. Всяка инициатива има и се опитва да изгражда собствена публика- така сме и ние. Публика се привлича с интересни програми и с много труд. Това показа и премиерата на зимния ни фестивал през февруари тази година с проекта ни The Beethoven Project. След три летни сезона в София решихме да отворим още една "врата". Три концерта, в които Емануил Иванов изпълни петте концерта за пиано от Бетовен, беше един артистичен подвиг от негова страна и ние се радвахме на препълнена зала, щастливи лица, чудесна критика и една нова летва, под която нямам намерение да падаме.
Това, което ни липсва е подобаваща зала. Намирам ситуацията в София за критична. Една-единствена, поовехтяла през годините зала за класическа музика, ръководена по едноличен начин, даващ почва за много конфликти на интереси. Беше ми обидно, че за такава културна проява ръководството на залата предпочете да я остави тъмна и празна.
Има ли предизвикателства в работата с големи звезди?
П. Н.: Аз мога да говоря само от позицията на моя опит, а тя е, че големите музиканти обикновено са скромни и добре организирани хора, които винаги са готови да помогнат.

Ако "Алегра" беше човек, що за птица щеше да бъде?
M. А.: Жар птица. Харесва ми идеята, че в различните култури има различна символика, но винаги свързана със слънцето и безсмъртието. За китайците например е символ на висша добродетел и изящество, на сила и просперитет. Ако беше човек, "Алегра" щеше да е фин ерудит, уважаващ културата и езика на различните хора и болезнено вярващ в силата на изкуството да обединява и възпитава. Човек, който не се грижи само за тялото си.
П. Н.: Елегантен, весел, скромен, чужд на логореята, отговорен и обичащ срещите с нови хора.
От много време се говори за важната и безценна роля на меценатите - големите компании или хора с възможности, които могат и трябва да подкрепят културата. Какви са наблюденията ви в тази посока?
М. А.: Аз съм отчайващ оптимист и колкото и да е трудно, за мен е важно, че успявам да откривам и бели врани в общия незаинтересован хор от корпоративни отговори "Ние култура не подкрепяме". От друга страна, разбираемо е - компаниите са атакувани с искания за подкрепа от различен характер и е трудно да намериш такъв, който е склонен да подаде ръка на, нека си го кажем - нишов културен продукт.
Но като цяло частното финансиране е много малък процент, сравнено с институционалното и тук е мястото да благодаря за подкрепата на Национален фонд "Култура", както и на Столична община, че включи фестивал и академия "Алегра" в Календара на културните събития, които определят облика на столицата за 2025 г. Мисля, че имаме да извървим дълъг път - и като културни оператори, и като общество, за да се стигне до дългосрочни инвестиции в културни събития и сериозна промяна в процентното съотношение - държава, община, частно финансиране, както е например в Швейцария.
Повече информация за програмата на фестивала и билети тук.