Хафтор Медбьо, преподавател: Музикалната индустрия никога не е била по-трудно място за работа
|
Хафтор Медбьо е професор по музика и преподава в Единбургския университет Napier. След получаване на докторска степен през 2013 г., представя свои изследвания върху творческите общности и културната идентичност в джаза на конференции в цяла Европа. Преди това има над двадесетгодишна кариера в музикалната индустрия като композитор за филми, телевизия, театър и съвременен танц. Правил е и съвместни инсталации с художниците Алън Килпатрик и Мишел Марку. Като музикант и композитор на международната джаз сцена е издал няколко албума, както с едноименната си група, така и с музиканти като Пийт Фърнис, Том Банкрофт и Якоб Карлзон. Хафтор Медбьо е основател и председател на Шотландския джаз архив и директор на Единбургския джаз и блус фестивал.
Той пристига в София по покана A to JazZ като специален гост на двудневната международна конференция Music Talks на 4 и 5 юли в рамките на фестивала. Заедно с Алф Олофсон, професор в "Бъркли Валенсия" и проф. Сава Димитров, ректор на Националната музикална академия, Медбьо ще бъде част от панела "Отвъд нотите: Защо музикалният мениджмънт трябва да бъде част от всяка академия". В него ще бъде обсъдено защо образованието по музикален бизнес е от съществено значение и какво младите артисти трябва да знаят, преди да завършват.
Пред "Дневник" в отговори по имейл музикантът и преподавател разказа защо е важно те да бъдат адаптивни в бързо променящата се среда и пред какви предизвикателства най-често могат да бъдат изправени.
Проектите Ви обхващат широк спектър от жанрове и артисти - от джаз импровизации с Якоб Карлзон до мултимедийни инсталации и танцови продукции. Как подхождате към творческия процес, когато се движите между толкова различни артистични среди?
- Опитвам се да гледам на целия живот като на творчески процес и не правя разлика между артистичната среда и всичко останало, с което се ангажирам. За мен е въпрос на намиране на правилния отговор в дадена ситуация, независимо дали чрез теоретично обмислена структура или чрез импровизация на база житейския ми опит. Също така са много важни човешкото разбиране и емпатията. Да се срещаме с другите и да правим нещо по-голямо от собствените си индивидуални приноси. Да изваждаме най-доброто един от друг и да си позволяваме да бъдем повече, отколкото си мислим, че можем да бъдем.
Като професор и изследовател как Вашите академични изследвания влияят на работата ви като изпълнител и композитор и обратното?
- Ангажирайки се с докторантурата ми през 2013 г., успях да се отдръпна от практиката си и да разбера творческите си намерения от редица академично обосновани гледни точки. Тъй като вече бях професионален музикант от 20 години, това първоначално беше доста обезсърчително. До този момент наистина свирех само музиката, която исках да чуя, и не мислех много за по-дълбокия или контекстуален смисъл. По време на следването си нямах време да свиря много, но когато се върнах към това, открих, че пред мен са се отворили много нови творчески врати. Почувствах освобождение в смисъл, че всяка идея или действие има ново значение и следователно е възможност.
Артистите често изразяват страхове от това да се занимават с твърде много теория или да се опитват да разберат "магията", но аз открих, че знанието наистина носи свобода.
Дълго време балансирате между ролите си на музикант, композитор и преподававател. От Ваша гледна точка защо е отнело толкова време, за да бъде възприето образованието по музикален бизнес като важен компонент в консерваториите?
- Винаги е имало несъответствие между изкуството и пазара - между артистичното изразяване и неговата комерсиализация. Музикантите не обичат да говорят за пари, които често възприемат като необходимо зло, с което трябва да се справят. И до днес музикалният бизнес се счита за някак неприятен от много академици. Бизнесът обаче може да бъде наистина полезен за изследването на креативността. Музикалните индустрии, каквито ги виждаме днес, са предизвикателни, ако не и разрушени. Изкуството е обезценено и демонетизирано и следователно рискува да се превърне в запазена марка на елита или може би в изкуствен интелект, създаден за масите. За да се противопоставят на тази ситуация, музикантите (и особено младите музиканти) трябва да поставят под въпрос статуквото, да си представят нови модели и да организират тиха революция, за да установят и осигурят своето място в нашия културен континуум. Това изисква както разбиране за това как стоят нещата, така и информирана визия за прогресивни алтернативи.
Според Вашия опит като преподавател в Единбургския университет Napier, как реагират студентите, когато бизнесът и предприемачеството са интегрирани в музикалното им образование? Променя ли това начина, по който мислят за артистичните си кариери?
- Мисля, че в по-ранните години на университетското образование музикалният бизнес често се е приемал за даденост - нещо фиксирано и непроницаемо - нещо, към което трябва да се приспособят и което не може да се промени. С напредването на обучението си студентите развиват по-критични умения и перспективи и се появяват възможности, чрез които те могат да се противопоставят на установения модел в бизнеса и да намерят иновативни начини за взаимодействие с публиката си.
Много млади музиканти, които учат висше образование, си мислят, че само талантът ще им помогне да бъдат успешни. Какво бихте казали на тези студенти за важността на бизнес обучението и дигиталната среда наред с креативността им?
- Студентите, с които работя сега, са дигитално грамотни, защото са родени и израснали в ерата на интернет. Повечето са наясно с потенциала и ограниченията на дигиталния свят, но не е задължително да го възприемат критично. Бизнесът и дигиталната среда са неразривно свързани, защото компютрите ни дадоха много възможности, например за музикално продуциране, дигиталното разпространение и по-лесна свързаност, но също така водят след себе си много опасности за психичното здраве като изолация, самота, както и постоянното сравняване на собствената ви кариера с тази на другите. Непрекъснато сме заобиколени от модерирано съдържание и понякога изглежда трудно да бъдем чути или да се чувстваме като у дома си в тълпата. Талантът (или упоритата работа, която често го придружава) остава ключовият компонент, но трябва да разбираме правилата на играта и да развиваме уменията си, за да я играем, като същевременно сме наясно с опасностите, които тя носи със себе си.
Как си представяте идеалната музикална учебна програма - такава, която съчетава артистичните постижения с бизнес проницателност и дигитални умения? Как би могъл да изглежда този баланс на практика?
- Вярвам, че бизнесът трябва да се преподава като продължение на креативността - не като студено, исторически фокусирано представяне на факти. Бизнесът трябва да бъде като място за игра, точно както е репетиционната зала. На студентите трябва да се дадат инструментите, чрез които да работят с властовите структури. Властовите структури съществуват предимно в полза на малцина, а те много рядко са музиканти. Но за да се промени играта, първо трябва да се разберат нейните правила - дори само за да се преосмислят или умишлено игнорират по-късно.
"В собствен ритъм": какво означава за българските артисти да се продуцират сами
Наскоро публикувахме статия за самопродуциращите се изпълнители в България. Би ли променило подобно бизнес образование начина, по който те работят, и би ли се отразило това на големите музикални компании?
- Това е наистина важен въпрос и заслужава да му се посвети цяла книга. Проблемът е, че самостоятелното продуциране обикновено все още се извършва в рамките на установените и хегемонни структури на социалните мрежи и стрийминг платформите - новите шефове на лейбълите, в известен смисъл. Беше ни казвано, че интернет ще донесе "демокрация" - вместо това той просто ни даде нови господари. За да изкараме нашия продукт на пазара, до известна степен сме принудени да се ангажираме със структури, създадени, за да забогатяват други хора.
| Има толкова много, които искат парче от пая на самостоятелното продуциране, че често за автора остават само трохи. Но за малцина този модел е неустойчив и за да остане музиката осъществима кариера, нещата трябва да се променят и то радикално. |
Ще бъдете в София за един от панелите на международната конференция в рамките на фестивала A to JazZ, а темата е "Отвъд нотите: Защо музикалният мениджмънт трябва да бъде част от всяка академия". Как виждате предизвикателствата и възможностите за изгряващите артисти на по-малки музикални пазари като България, в сравнение с по-утвърдени като Лондон или Берлин?
- Живеейки в Шотландия, намирам малките пазари за вълнуващи. Първо, те са по-лесни за навигиране и разбиране. Второ, има повече възможности за колективни действия, за да се случват нещата заедно, да се изграждат сцени и публика. Предизвикателството е, че по-малките пазари имат очевидни ограничения. В случая с Шотландия видях всички предимства на малката и сплотена сцена и че успехът ѝ отваря нови възможности за всички. Да бъдете забелязани извън тази малка сцена помага за видимостта, ако сте част от нещо, което е колективно и готино.
Като човек, който е прекрачвал граници - и артистично, и географски, и академично, какво продължава да Ви вдъхновява най-много в работата и какво Ви дава надежда за следващото поколение музиканти?
- Въпреки че бих казал, че музикалната индустрия никога не е била по-трудно място за работа (особено през последните 50 години), се създава страхотна, страхотна музика. Музикалната грамотност се е повишила, достъпът е почти неограничен заради новите технологии, и музиката продължава да бъде жизненоважен инструмент за трансгранично сътрудничество и разбирателство. Трудно е да си представим, че музикантите биха започнали някой от многото световни конфликти, на които в момента сме свидетели. Имам голям късмет както да преподавам, така и да работя с по-младото поколение музиканти и съм уверен, че те ще намерят отговорите, които търсят, и ще осъществят необходимите промени, за да оцелеят.
Една от темите на конференцията изследва бъдещето на работата в музикалната индустрия. Кои са най-големите предизвикателства пред артистите сега?
- Мисля, че вероятно ще се повторя, но да бъдем чути в дигиталната буря. Подозирам, че трябва да мислим локално, а не глобално, преди да се възстановим.
