Проф. Арие Кацович пред "Дневник": Сега трябва да се върнем отново към дипломацията
|
Арие М. Кацович е професор по международни отношения в Еврейския университет в Ерусалим, ръководител на катедрата "Хаим Вайцман". От 2003 г. преподава и в Джорджтаунския университет във Вашингтон, САЩ. Професионалните му занимания обхващат теорията на международните отношения, изследванията на мира, глобализацията и управлението, мирните преговори в Близкия изток и др. Автор на 10 книги и множество научни публикации. Проф. Кацович коментира за "Дневник" динамичните събития покрай израелско-иранския конфликт, изненадващото за мнозина примирие след 12-дневната война и американската роля в развръзката.
Професор Кацович, как мнозинството от израелците посрещнаха съобщенията за договорено примирие? Кое беше преобладаващото обществено мнение от 13 юни насам?
- През последните 12 дни ние, израелците, се люшкахме между тревогата и еуфорията, като огромното мнозинство подкрепяше израелската война срещу Иран - доколкото тя се фокусираше върху разрушаването на ядрената програма на аятоласите и премахването на заплахата от техните балистични ракети. След като прекратяването на огъня беше обявено във вторник сутринта, всички си отдъхнахме.
Израел се намира във война вече близо 630 дни - откакто "Хамас" извърши клането на 7 октомври 2023 г. Време е да се сложи край на войната с Иран, но също и на тази в Газа, и да се върнат 50-те останали там заложници. От които може би 20 са живи.
Крачка към примирие в Газа: "Хамас" обмисля да приеме предложението на САЩ
Каква роля изигра американската намеса, решението на президента Доналд Тръмп да изпрати бомбардировачите B-2, които удариха най-защитените ирански ядрени обекти?
- Както виждаме сега, американската намеса отприщи много положителен ефект на доминото, който доведе и до внезапен край на войната. САЩ успяха да унищожат атомните обекти на Иран, въпреки че неговата ядрена програма не се е изпарила напълно, не е изчезнала в миг, но сега единственото възможно решение може да се постигне по дипломатически път. Американската атака беше последвана от слаба, доста символична иранска атака, която пък улесни САЩ и Катар да наложат прекратяване на огъня между Израел и Иран.
| Сега с примирието се отваря и пространство за маневриране, за да се върнем отново към дипломатическите усилия в посока ново ядрено споразумение. |
Наистина ли Иран беше на няколко месеца от създаването на ядрена бомба?
- Не знаем това със сигурност, имаше противоречиви разузнавателни оценки. Но онова, което знаем със сигурност, е, че на 12 юни, в деня преди израелските атаки, управителният съвет на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) открито осъди Иран за нарушаване на Договора за неразпространение на ядрените оръжия (от 1968 г.). И то за първи път от 20 години.
От удари към към примирие: как Тръмп накара Израел и Иран да спрат
Във всеки случай Иран беше - и може би все още е - страна със способности и материали за създаване на ядрено оръжие, която освен това използва геноцидна риторика срещу Израел. А Израел демонстрира на света, че може да използва сила, както стана срещу Ирак през 1981 г. и срещу Сирия през 2007 г., за да не позволи на вражеска държава да се сдобие с ядрено оръжие.
Според мнозина наблюдатели обаче не става дума просто за бомбата, а Израел преследва една от целите на живота на Бенямин Нетаняху - смяната на режима в Техеран. Ще успее ли израелският премиер? Или иранската теокрация ще излезе по-силна от кризата?
- Радвам се, че постигнахме примирие, защото смяната на режима беше много нереалистична цел - опасна и изпълнена с надменност. Ако погледнем историята, Израел вече се опита да предизвика смяна на режима - в Ливан, след инвазията там през 1982 г. (операция "Мир за Галилея" или Първа ливанска война, когато израелската армия нахлува в Южен Ливан - бел. ред.). И в крайна сметка се провали.
Дилемата на НАТО с Тръмп
След американските удари на 21 юни Тръмп все пак повдигна въпроса за смяна на властта. Но има ли Вашингтон конкретен план за това? И кой би наследил аятолах Хаменей?
- Режимът в Иран е силно непопулярен, корумпиран, краен - ала не е самоубийствен и не е изцяло ирационален. Това обяснява защо все пак се договори прекратяване на огъня. Режимът на аятоласите иска в крайна сметка да оцелее, освен това е уязвим от икономически санкции.
| Надявам се, че Израел и Иран биха могли да постигнат в недалечно бъдеще споразумение за въздържане от военни действия, основано на взаимното им възпиране. |
Израел проведе блестяща кампания, въпреки че имаше опасност този конфликт да се превърне във война на изтощение, каквато ние, израелците, не бихме могли да водим в дългосрочен план.
Какви щяха да са основните рискове, ако войната се проточеше?
- Тъкмо това - да стане война на изтощение или пък регионална война. Страните от Персийския залив (Катар, ОАЕ, Саудитска Арабия) вероятно са оказали силен натиск върху САЩ да наложат на Израел прекратяване на огъня. А Китай вероятно е убедил Иран да не затваря Ормузкия проток.
| Сега следващата фаза трябва да е прекратяване на войната в Газа, и то възможно най-скоро. |
Чуха се притеснения от покачване на цените на петрола. Какви други проблеми биха възникнали за Европа?
- Видяхме, че съобщението за примирието доведе до спад в цената на петрола, така че това са добри новини за Европа и за света. Мога само да похваля президента Тръмп за начина, по който се справя и управлява този конфликт. В крайна сметка може би все пак той е подходящ кандидат за Нобеловата награда за мир.
