- В тази възраст децата започват да изграждат идентичност, да си задават въпросите "кой съм аз, ценен ли съм, обичан ли съм, важен ли съм за някого". Има едно естествено объркване поради когнитивните, физиологичните и хормоналните промени, които настъпват. При момичетата вследствие на повишен естроген има развитие на цикъла, оформяне на гърди, понякога напълняване, а при момчетата повишаването на тестостерона води до промяна в мускулната маса, окосмяване, учестено потене, мутиране на гласа. Всички тези физиологични и хормонални промени водят до объркване, срам, притеснение и до трудности да се регулират емоционално, така че може да се наблюдава доста променливо поведение сред юношите.

Децата идват при мен именно заради затруднението си с емоционалната регулация. Понякога са изпратени при външен специалист по препоръки на психолозите в училище заради агресивното си поведение. Напоследък има много случаи, свързани с объркването със сексуалната идентичност. Младежите развиват депресивни състояния, изолация и неспособност да общуват с връстниците си.

- Факторите за агресивното им поведение са комплексни. Една от главните причини тези младежи да се движат на групички е вътрешната им необходимост от принадлежност. Тук тя е заместител на семейната принадлежност, която може би е нарушена по някакъв начин - например, ако има раздяла или развод, конфликти или някаква друга дисфункция. Може да има малтретиране към детето, злоупотреба с алкохол или липса и отчуждение от страна на родителя, ако не прекарва време вкъщи и е зает заради работа. В юношеската възраст е специфично младежите да започнат да се отделят от семейството, а социалните контакти да са много интензивни. Приятелите стават най-важните, което е естественият процес.

Независимо от това, родителят има отговорността да запази връзката с детето, семейната структура да бъде първата, към която то принадлежи, а приятелската да идва след нея. При тези деца (локалите) връзката с родителя е нарушена, получават силен социален натиск от връстници, които ги карат да се доказват чрез различни действия, а това задоволява тяхната нужда от одобрение.

Другият голям фактор е, че най-вероятно в семейството няма ясно поставени правила и граници, които да регулират поведението на юношите и да кажат кое е правилно и грешно. Младежите няма как да го разберат сами, защото в тази възраст изграждат морал. Ако няма правила в семейството за тях, могат да прескочат това, че да нараняваш някого е грешно и лошо. Понякога агресивното поведение в тези семейства се толерира или омаловажава, а отвръщането с агресия се показва като нещо нормално. При традиционните семейства с двама родители от мъж и жена по-принцип бащата символично играе ролята на тази фигура, която трябва да постави границите и правилата. Например да определи вечерния час и последиците, ако не се спазва. Често тези бащи или поставянето на граници липсват.

- По принцип може, но ако майката се опитва да изземе ролята на бащата, то детето ще отвърне, като не я слуша и не я уважава. Ако тя отглежда детето сама, то я възприема естествено като родителя, който поставя границите. От друга страна, майката има функцията на утеха, успокоение и дава емоционална грижа на детето. Когато тези две роли станат конфликтни, то не я слуша. В психологията бащата има функцията да помогне на детето да изгради сигурна идентичност. Например да каже "браво, ти си добър в това, трябва да се развиваш." Той валидира, но това не означава, че майката не го прави. Тя също може да изиграе тази роля, но и при момичетата, и при момчетата, това чувство идва на първо място от бащата.

- Възможно е локалите да преобладават в квартала, в който се намира юношата. По принцип те имат желание за власт и контрол и са виждани като "готините". Разпознават тийнейджъри, които имат ниска самооценка, чувство за недостатъчност и нужда да се докажат. Такъв тип групи точно така се убеждават, че ще си върнат контрола.

Детето има нужда в тази възраст да прави по-вълнуващи и авантюристични неща с баща си, за да не го търси през тези младежки групи. Според мен родителите трябва да познават социалната група на децата си. Те трябва да влязат като авторитетна фигура и да заявят, че ще се намесят, ако стане нещо. Тогава всъщност тези групи ще имат по-голям страх и ще им бъде поставена рамка, а това трябва да идва на първо място от бащата или просто от значим възрастен, дори майката да отглежда децата сами.

- Хубаво е в тези ситуации да се запази спокоен тон, дори да е трудно, когато човек е притеснен и е под адреналин. Не трябва да провокира вербално и физически. Тялото трябва да е спокойно, да стои поне на една ръка разстояние от юношите. Да не прави резки движения, защото това може да ги провокира. Да не държи ръцете си в джобовете. Може да им каже със спокоен тон "виждам, че си ядосан, но не искам да влизаме в конфликт, окей ли си да си тръгна оттук".

Нужни са прости изречения, без да се влиза в словесни атаки. Тогава юношите могат да видят, че това не е интересно и да оставят човека. Полезно е и при възможност да се направи бърза настройка за спешния номер 112 на телефона. На първо място трябва да се запази самообладание, а тонът на гласа да бъде спокоен. Това стъписва и обезоръжава локалите.

- Има доста центрове за обществена подкрепа и социални услуги и според мен ще е хубаво в училищата да се направят семинари по темата. Важно е да има обучение и за родители, каквито прави моята организация. Имаме програма, в която работим специално с родители на тийнейджъри. Това е много особена възраст, в която има трудности и за двете страни. Трябва да се правят повече такива обучения, дори и на теми като емоционална регулация и повишаване на родителския капацитет. В моята практика най-трудното всъщност е работата с родителите и това те да се ангажират. Трябва да се нормализира това, че в крайна сметка всеки един човек има нужда от подкрепа.

- Важно е да се потърси подкрепа от специалист психолог. Децата имат нужда от това, защото могат да развият посттравматичен стрес, панически атаки и висока тревожност. Това са симптомите, резултат от нападение и агресия. Има вече достатъчно обучени и квалифицирани специалисти и бих насърчила родителите да потърсят подкрепа, както и да споделят със свои близки, защото не трябва да са сами в това. Няма нужда да търсят справедливост. Това може да стане през съответните служби, за които се надяваме, че ще си свършат работата.

- Това може да започне още в училище. Често образователната система е натоварена и има само по един психолог, който трябва да обслужи цялото училище. Това е абсолютно невъзможно. Много е важно да се работи повече с родителите, но, за съжаление, това, което чувам от мои колеги и спрямо своя опит в частно училище, мога да кажа, че родителите не се ангажират. Те казват "вие сте отговорни, учителят трябва да се справи сам, нали има психолог, той трябва да направи нещо". Учителите доста често абдикират и прехвърлят отговорността на психолога, който е виждан като коригираща фигура, вместо подкрепяща, и децата приемат посещението в кабинета му като наказание.

Трябва да се въведат часове в училищната програма по емоционална интелигентност и критично мислене, които да започват още в пети клас, когато тези умения се развиват в децата. Много е важно да се говори за регулирането на емоциите, защото това също играе роля в проблема с локалите. Те са юноши, които нямат здравословни механизми за регулация и не са го виждали в семейството си. Не знаят как да се справят с гнева, а доста често под него стоят други чувства, например безпомощност.

В това могат да им помогнат родителите, но често те сами не знаят как да се справят със себе си. Друг важен аспект е, че някои от локалите действат под влиянието на определени вещества, от които стават неконтролируеми. Те търсят адреналина през агресията, вандализма, през по-рисковите прояви. Това им помага да се справят с по-трудните чувства.

- На тези родители първо бих казала, че няма нужда да търсят кой е виновен за това. Няма нужда да влизат в защитен механизъм за детето си. Бих ги насърчила да потърсят специализирана подкрепа, да поговорят с някого, без да стигматизират детето. То явно има нужда да бъде подкрепено, за да се справи с агресията. Може да се потърси подкрепа и в училище от педагози, педагогически съветници, психолози или други специалисти.