Адм. Каво Драгоне: Пряката заплаха на Русия за НАТО е съвсем реален проблем
|
Адмирал Джузепе Каво Драгоне е от 17 януари председател на Военния комитет на НАТО, най-висшата военна структура на алианса. Кариерата му във военноморските сили на Италия започва преди почти половин век (1976 г.), като командва няколко кораба, вкл. авионосещия "Гарибалди". Драгоне е също така пилот на хеликоптери и бойни самолети "Хариър", командос (командвал е спецчастите на ВМФ през 2008-2011), водолаз, парашутист от големи височини и има черен пояс по карате и две магистърски степени. Началник на италианския ВМФ (2019-221), и на отбраната на Италия (2021-2024). Женен е с двама синове и дъщеря.
Разговаряме с него по повод посещението му в България.
Адмирал Драгоне, каква е целта на посещението ви в България? Как бихте описали значението на страната за Алианса, когато тя е почти изцяло заобиколена от страни членки, но е на Черно море и едва на около 400 км от руските бомбардировки срещу Одеса и Южна Украйна?
- Когато поех поста председател на Военния комитет, планирах да се ангажирам лично с всички началници на отбраната на 32-те съюзнически държави. По-специално със страните, които са по-изложени на настоящи заплахи и предизвикателства. Това е една от основните причини за посещението ми в София. То предлага и възможност за пряко взаимодействие с висшето политическо и военно ръководство и обсъждане на глобалната ситуация със сигурността, включително предизвикателствата и възможностите за Алианса. Особено след такава историческа среща на върха на НАТО, като тази, която проведохме в Хага миналия месец.
Какво точно се договориха в Хага страните от НАТО
Освен това посещението ми в София включва ясно послание за признателност за ключовата роля на България в Алианса, започвайки от Черноморския регион и отвъд него. В допълнение към тези много ползотворни срещи, програмата включваше посещение на учебния полигон Ново село (NSTA), където многонационалната бойна група - водена от Италия - провежда учения за укрепване на бойната готовност на Предните сухопътни сили на НАТО във всички области.
Също така съм изключително благодарен за военната и хуманитарната помощ, предоставена от България на Украйна, която се бори не само за правото си на самозащита и запазване на свободата си, но също така и за възпиране на всяка бъдеща агресия.
Представете ни накратко ролята на Военния комитет на НАТО - институция на алианса, която публично не е много известна. Каква роля играе Военният комитет за решенията на политическите лидери в алианса и в страните членки, в частност?
- Военният комитет на НАТО (ВК) е висшият военен орган в Алианса и един от най-старите постоянни органи от основаването на Алианса. ВК е основният източник на военни съвети за Северноатлантическия съвет и също така дава насоки на двамата стратегически командири - Върховния съюзен главнокомандващ за Европа и Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията.
Това означава, че моята роля, като председател на ВК, е да свържа съветите от началниците на отбраната на всички страни членки на НАТО и да ги включа в процеса на вземане на политически решения, към генералния секретар на НАТО Марк Рюте и Северноатлантическия съвет. И поради тази причина в моята роля съм военен съветник на генералния секретар на НАТО.
Благодаря ви за това интервю, но в България, вероятно и в други страни, високопоставените военни рядко говорят публично за състоянието на отбраната или за заплахите за националната сигурност. Трябва ли да се промени тази практика, след като след 2022 г. насам имаме много по-различна ситуация със сигурността в Европа?
- Днес заплахите, пред които сме изправени, са очевидни и са пред обществеността. Както беше повторено по време на срещата на върха на НАТО в Хага, ние сме пред динамична и оспорвана среда за сигурност и трябва да сме наясно с опасния свят около нас. Войната на Русия срещу Украйна продължава, а икономиката на Москва е на военна нога.
Освен това продължаваме да виждаме рискове от хибридни дейности и дестабилизиращи кампании. Това включва кибератаки, заплахи за критична инфраструктура, опити за намеса в нашите общества чрез манипулиране на информация и други. А рискът, породен от тероризма - във всичките му форми и проявления - продължава да бъде наша грижа.
| И връщайки се към вашия въпрос, нашата роля, ролята на военните лидери, е да помогнем на политиците да обяснят с прости думи сложния сценарий, пред който е изправено обществото. |
В продължение на много години не инвестирахме достатъчно в сигурността в полза на други сектори на публичните разходи. Сега е време да променим тези приоритети.
След приемането на Швеция и Финландия в НАТО и при особено активна атлантическа позиция на балтийските републики и Полша, като че ли гравитационният център на алианса се измести на север, към района на Балтийско море? Може да се чуят дори коментари, в които се подчертава, че това е СЕВЕРНОатлантически съюз. Като офицер от страна от южния фланг на НАТО, как ще коментирате подобни процеси и изказвания?
- Вярно е, че се наблюдава засилен фокус върху операциите в Далечния север, но НАТО има 360-градусов подход, като по този начин включва и южния фланг на Алианса. В днешно време китайско-руското сътрудничество в Африка представлява сериозен проблем, от който произтичат асиметричната заплаха от тероризъм и свързаните с нея предизвикателства, породени от (незаконната) миграция в цяла Европа.
Какво може да координират Лондон и Париж за ядрено сдържане в Европа
Нарастващото внимание към Юга се вижда от множество проекти между НАТО и южните партньори, и не на последно място от номинирането на Хавиер Коломина за Специален представител на генералния секретар на НАТО за южното съседство.
Допускате ли, че Владимир Путин - след като възстанови армията си от войната в Украйна (а може би и преди това, но в по-малка и провокативна форма) - би атакувал страна от Алианса? Чуваме и четем в доклади на военни разузнавания на страни от НАТО различни срокове за такъв сценарий - от 2 до 10 години. Вашият коментар?
- Войната на Русия срещу Украйна разруши мира и стабилността в евроатлантическата зона и сериозно подкопа глобалната сигурност. Русия наистина остава най-значителната и пряка заплаха за сигурността на съюзниците.
| Но освен непосредствената заплаха на Русия за Украйна и последиците от тази война за сигурността на съюзниците, пряката заплаха на Русия за този Алианс е реален проблем. |
Руските сили се превъоръжават и преструктурират с - нека кажа - тревожна скорост, като докладите предупреждават, че Кремъл може да бъде в позиция да заплаши съюзниците само след няколко години. Разбира се, ние оставаме готови и бдителни и имаме планове за възпиране и защита на всички съюзници.
Както в случая с Многонационалната бойна група на НАТО в България, ние укрепваме предната си отбрана и редовно тренираме способността си да увеличаваме нашите предни сухопътни сили в източната част на Алианса. Чрез колективно обучение и учения за отбрана ние демонстрираме способността си да подсилваме всеки съюзник.
Всички страни от НАТО, граничещи с Русия (без Норвегия), напускат Конвенцята от Отава за забрана на противопехотните мини. По всичко изглежда, че възниква нова Стратегическа граница с Русия, която ще е много по-дълга от тази от Студената война. Как адмирал лично вие - и как в НАТО по принцип - оценявате тази страна на стратегическата ситуация? Какви са възможните решения?
- Що се отнася до Отавската конвенция, решението е на отделните съюзници и не е моя работа, като председател на Военния комитет на НАТО, да коментирам, тъй като НАТО не е страна по конвенцията. Във всеки случай, нека подчертая, че именно по време на Студената война съюзниците редовно харчеха повече от 3%, за да се защитят пред руската заплаха. През последните години без съмнение не изразходвахме достатъчно за възпиране и отбрана.
Ето защо неотдавнашната среща на върха в Хага може да се нарече историческа: съюзниците се съгласиха наистина да инвестират историческите 5% от БВП в отбрана, ясен сигнал за ангажимента за колективна отбрана. И България също е пълноценна част от нея, с по-силно, по-справедливо и по-смъртоносно НАТО.
Що се отнася до въпроса за Стратегическата граница, не мисля, че е въпрос на дефиниции или дължина: Заплахата е ясна - за съжаление - и това е целта на нашето възпиране и отбрана.
Възможна ли е в обозримо бъдеще отбраната на Европа и защитата на една такава граница при силно намалено присъствие на армията на САЩ на континента?
- Това, което очакваме от един Алианс, е да бъде готов да се адаптира към променяща се и динамична среда за сигурност и точно това е предназначено да направи новото семейство от планове на НАТО. По-конкретно, регионалните планове целят да защитят НАТО от заплахите от Русия и тероризма, в съответствие с неговия 360-градусов подход, във всички области. Освен това, северноамериканските и европейските съюзници непрекъснато учат и тестват готовността на нашите сили, като Многонационалната бойна група на НАТО в България е отличен пример за възпиране.
Фон дер Лайен: справянето с руската заплаха изисква да излезем от зоната си на комфорт
Ако един от съюзниците реши да пренасочи част от вниманието си някъде другаде, по основателни причини, всяка последваща корекция за пребалансиране на силите ще се извършва в координация с останалите 31. Няма съмнение в това.
Очаквам като висш военен и председател на Военния комитет на НАТО да имате послание към бизнеса и особено този в отбранителната индустрия. Какво е то?
- Разбира се, няма силно възпиране и отбрана без силна отбранителна промишленост, която е основен играч, за да се гарантира, че разполагаме с необходимите ни способности, днес и в бъдеще.
През последните години наблюдаваме значително увеличение на производството на отбранителна техника в целия Алианс - произвеждаме повече снаряди, кораби и ракети, отколкото сме го правили от десетилетия. Но сега трябва да отидем по-далеч и по-бързо, за да подкрепим Украйна и да гарантираме, че нашите военни разполагат с необходимото оборудване и боеприпаси. Съюзниците поеха ангажимента си с цел за разходи за отбрана от 5% от БВП на срещата на върха, сега е време да превърнем тези думи в реалност.
| Промишлеността трябва ефективно да се адаптира, да внедрява иновации и да увеличи производството, за да постигне амбициозните цели на НАТО за способности и да запази безопасността на един милиард души. |
Като военни, нашето послание е просто и ясно: Имаме планове за възпиране и отбрана, за които се нуждаем от способности, съгласувани с мисията - по отношение на качества и количества - и се нуждаем от тях бързо.
В коментари понякога се среща твърдението, че в момента едва ли не най-боеспособната армия в Европа е Украинската и само тя знае как да се сражава с Русия. Кое вярното и кое невярното в подобно твърдение?
- След като се срещнах с украински ветерани, мога да призная, че те не само са боеспособни, но и въплъщават несломимия дух на горда нация. Когато започна руската атака, тези смели войници не се поколебаха. И Украйна не падна.
| Едно от посланията, които можем да извлечем от войната в Украйна, е за мъжете и жените, които са служили със смелост и сила. Не бива да забравяме, че боеготовността зависи и от устойчивостта и издържливостта на цивилното население. И това е урок и за нас: Устойчиво общество, което разбира каква е неговата роля във времена на мир и в случай на криза. |
През февруари 2025 г. създадохме и Съвместния център за анализ, обучение и образование НАТО-Украйна (JATEC) в Полша, който да идентифицира и приложи поуките, извлечени от войната на Русия срещу Украйна, увеличавайки способността на съюзническите и украинските сили да действат ефективно заедно. От откриването си Центърът е осъществявал проекти, фокусирани върху противовъздушната отбрана, защитата на критичната инфраструктура, устойчивостта и цялостната отбрана.
Що се отнася до Русия, е ясно, че те са допуснали големи стратегически грешки, като са подценили решителността на Украйна и единството на НАТО. Това, на което може да се разчита, е, че Украйна ще играе ключова роля в бъдещето на европейската архитектура на сигурност.
