Адвокат Георги Атанасов пред "Дневник": Въпросът не е дали, а как ще бъде закрита антикорупционната комисия

Адвокат Георги Атанасов пред "Дневник": Въпросът не е дали, а как ще бъде закрита антикорупционната комисия

Адвокат Георги Атанасов
Адвокат Георги Атанасов
  • Да се преоснове прокуратурата като база за начало на оздравителни процеси в обществото.
  • Закриването на антикорупционната комисия не може да има съществени негативни последици, освен да се изложим за пореден път пред "чужденците".
  • Ажиотажът около "франкенщайна КПК" и гръмките изявления и героични пози на ГЕРБ и "ДПС - Ново начало" са камуфлаж, който разчита на късата памет на публиката.
  • Всяка прекрасна идея може да бъде опорочена до своето отрицание с процедурни трикове и похвати, на които ГЕРБ и "ДПС - Ново начало" са царе.
Да се закрие или да не се закрива комисията за противодействие на корупцията (КПК) е новата политическа "дъвка" от сагата, свързана с опита да се създаде някакъв ефективен антикорупционен орган, който досега е неуспешен. А органът с основание оставя впечатление, че работи основно по поръчка и срещу опоненти на статуквото и е наричан "бухалка". Сега закриването му поиска лидерът на "ДПС - Ново начало" Делян Пеевски и дори внесе законопроект. Такъв представят и "Демократична България". А на този фон се съставя и номинационна комисия за избор на новите членове на КПК. Затова "Дневник" потърси по темата за коментар адвокат Георги Атанасов*, който от години отблизо следи и анализира т.нар. гражданска конфискация в България и има и позиция по темата с антикорупционен орган.
Вие бяхте поканен преди време за консултант от депутати при подготовката на законодателното разделяне на КПКОНПИ на две комисии и изграждането на КПК. Да започнем с оценката ви за това какво беше заложено с промените и реализира ли се нещо от тях на практика?
- Информацията ви не е много точна. Истината е, че никога не съм участвал в подготовката и/или обсъждането на законопроект за разделянето на КПКОНПИ на две комисии. Истина е също така, че - обратно на всички глупости, които се плещят по медиите, в чисто юридически план законът, който раздели КПКОНПИ на две - Комисия за противодействие на корупцията (КПК) и Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) - е на ГЕРБ, внесен е от Десислава Атанасова и група народни представители и той регламентира действащия режим на КПК, от чиято дейност всички се оплакват днес.
От правна гледна точка проектите на народни представители от "Продължаваме промяната" (ПП) от 2022 г., подписан от Андрей Гюров и др. и на "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) от 2023 г. или не са разглеждани от НС, или са отхвърлени на първо четене. Няма възможност да им се приписва юридическо авторство - заедно или поотделно.
Невярно е също така, че идеята за разследващата функция и процесуалното представителство на комисията (независимо от наименованието ѝ - КОНПИ, КПКОНПИ) е възникнала след появата на ПП.
Всички си спомнят "мечтата" на Пламен Георгиев - председател на КПКОНПИ преди Цацаров - да му се даде власт "поне да може да задържа", разбирай - да има власт за извършване на арести в рамките на производството.
Въобще ажиотажът около "франкенщайна КПК" и гръмките изявления и героични пози на ГЕРБ и "ДПС - Ново начало" са камуфлаж, който разчита на късата памет на публиката и на медийна среда от "мисирки".
Всъщност шумотевицата е неудачен опит да се прикрие отговорността на двете партии за провеждането на чудовищния експеримент на ГЕРБ/ДПС с репресивната функция на държавата, който ГЕРБ/ДПС си направиха в периода 2010 - 2012 г. Става дума за упражненията по "прокурорско законодателство" и резултатите им - специализираното наказателно правосъдие (2011), превантивната конфискация на незаконно придобито имущество (по предположение за незаконна дейност (КОНПИ)), опит за създаване на централен административен съд, в който да се монополизира административното правосъдие по ключови административни актове (2017) и др.
Единственият реален резултат от този експеримент беше поставянето под политическия контрол на двете партии на всички новосъздадени органи и КПК, макар и вторичен, е точно такъв резултат.
По втората част от въпроса - за оценката ми, считам изцяло безразлично какви са били идеите, намеренията, надеждите и плановете на законодателя, важни са само резултатите, а те, както се вижда с невъоръжено око, са плачевни. Ако цялата борба с корупцията, за чието разследване КПК са монополисти, се свежда до пропагандните клипове, разпространявани напоително в медиите, може спокойно да се приеме, че борба няма. И оценката ми за съществуването и дейността на КПК е същата, каквато е и за КОНПИ. Тя изцяло съвпада с находчивата фраза на Доротея Дачкова (съдебен репортер във в. "Сега" - бел. ред.) за КОНПИ, а именно, че "когато и да закрият КОНПИ, винаги ще е късно".
Какво е мнението ви за работата на комисията, макар и без избран състав, а с наследен?
- Нямам и не мога да имам професионална оценка на дейността на комисията в разследването на престъпления, от една страна, защото не съм специалист в областта на наказателнопроцесуалното право, а от друга, защото за действителното ѝ съдържание няма източник на обективна информация. Тя, както и предшествениците ѝ, са учредени като "черна кутия" и не подлежат на никакъв контрол, дори символичен. И решенията на НС, с които приема или не приема годишните отчети на комисията, са формални и напълно лишени от правно значение за дейността на комисията и служителите ѝ.
Що се отнася до състава на КПК, т.е. за колектива на "временно управление" на този репресивен орган, имам много ясна представа за противоконституционността на съществуването и дейността му.
КПК по съществено се ръководи/управлява/представлява от членовете на КОНПИ, но без те да са конституирани като самостоятелен орган със своя компетентност и мандат. По силата на специална разпоредба в закона членовете на КОНПИ изпълняват ролята на членове на КПК "до избор на органите на КПК", който още не е се е състоял.
Значението на тази норма скоро бе коментирано в решение на Административен съд - София, което призна нищожност на актовете на Антон Славчев като изпълняващ по съвместителство длъжността представляващ КПК.
Случаят с основание бе определен от Крум Зарков (бивш министър на правосъдието и бивш правен съветник на президента Радев - бел. ред.) като анекдотичен. Един държавен репресивен орган, представляващ колективно ръководно тяло (с изтекъл мандат) на тотално провалила се институция като КОНПИ, е възнаграден за "цялостна дейност" или заслуги с правото да управлява допълнителна репресивна комисия в същия състав.
Депутатът и лидер на "ДПС - Ново начало" Делян Пеевски предложи да бъде закрита комисията. Това всъщност първи предложи Атанас Атанасов от ДСБ, но тогава преди десетина дни не срещна такива реакции. Какви могат да бъдат обществените ползи и щетите, ако се приеме закриването?
- Какво говорят Пеевски и Борисов е безсмислено да се обсъжда. От опит знаем, че казаното от тях никога не е нито окончателно, нито еднозначно, нито задължително има връзка с действителността. Атанасов защитава професионална позиция, която оповести и разясни, и тя няма нужда от коментар.
А заканата на Пеевски може да се тълкува или като акт на дезинтересиране поради опасност от загуба на пълен контрол върху дейността след предстоящия избор на действителни членове на КПК, за който е съставена номинационна комисия или, от друга страна, като акт на "профилактиране" на ГЕРБ и останалите участници в управлението за начина им на гласуване при персонализиране на този избор.
Закриването на комисията не може да има съществени негативни последици, освен да се изложим за пореден път пред "чужденците" (разбирай Европейския съюз и ЕК), но те вече трябва да са претръпнали. Нали на всеки 2-3 години по милиционерски правим на хартия "цялостна реформа на наказателното правосъдие и борбата с корупцията", съдържаща взаимно изключващи се разрешения, а те са принудени да ни търпят и всеки път да се надяват на бъдещото.
Важният въпрос е не дали да се закрие или кога да се закрие КПК, колкото по-скоро, толкова по-малко ще са вредите за обществото и обезщетенията за вредите от дейността ѝ, които данъкоплатците трябва да покрият. Важният въпрос е как, по какъв начин ще бъде закрита.
И това трябва да бъде много педантично проследено като поведение на различните политически играчи, защото "по делата (плодовете) им ще ги познаете". Ако ГЕРБ и "ДПС - Ново начало" внесат законопроект или приемат решение за два дни, значи целят да прикрият дейността и закононарушенията на КПК (разговорът е, преди "ДПС - Ново начало" да внесе в сряда (30 юли) законопроект за закриване - бел. ред.).
Точно по този начин се постъпи със закриването на специализираните съд и прокуратура. Без да се направят проверка и анализ на дейността и резултатите им, без да се констатират порочните практики и техните конкретни проявления и резултати, без идентифициране на системните проблеми на практиката на разследване, обвинителна дейност и съдопроизводство и техните автори и без да се направят персонални изводи за качествата на членския им състав.
Последиците са, че всички носители на порочна прокурорска и съдебна практика от институциите на специализираното наказателно правосъдие останаха анонимни правонарушители, а троскотът от градината на специализираните съд и прокуратура плъзна в градини, които доскоро се считаха за относително запазена правосъдна зона.
Задължителен плюс на прекратяването на КПК ще бъде ликвидирането на възможността прокуратурата да оправдава поведението си с неспособността на разните специализирани органи като КПК да се справят със законовите си задължения.
А какви са плюсовете и минусите, ако се запази?
- Няма плюсове. Минусите са очевидни и прогресията им произвежда все по-ерозиращо въздействие върху правна система и авторитета и основите на правосъдието.
Какви промени трябва да се направят, за да се промени и стане ефективна работата на КПК, ако остане да действа? Президентът също коментира, че комисията не може да продължи да работи по този начин.
- Не съм убеден, че обществото може да си позволи да преживее пореден експеримент в законодателния стил на ГЕРБ на трите "П" - популизъм, примитивизъм, притворство. Признаци на научност започват да се проявяват при сегашния министър на правосъдието, но никак не съм сигурен, че подобно упражнение си заслужава усилието и парите.
Какви могат да бъдат според вас мотивите на Пеевски да предлага закриване, след като от досегашните акции на комисията е видно, че тя редовно предприема действия срещу неговите опоненти от опозицията ПП-ДБ?
- Мотивите на Пеевски не представляват интерес нито за мен, нито за обществото. Целта или целите на изявлението му са по-интересни, но да се гадае какви могат да бъдат при отработения стил на съществуване и поведение на "ДПС - Ново начало" е откровена загуба на време. Сигурно е едно, и то е, че няма цел, която да не отчита получаване на непосредствена полза.
Кое е най-опасното на КПК? Кое е най-полезното от работата й или би могло да бъде?
- Най-опасно би било да се остави да функционира по този начин, независимо за какъв период от време. Общественополезно от работата и може да бъде само обстоятелството, че дори от оскъдно прокрадващата се информация за съдържанието на дейността ѝ се разбира, че тя е изтъкана от зависимости и в този си състав няма обективна възможност да изпълнява предназначението си по закон.
Според последния доклад на АКФ антикорупционната комисия има 95% загубени дела, като около 1% са окончателно спечелени с влезли в сила решения. От анализа се разбира, че на практика гражданите плащат три пъти за неефективност - първо, за да финансират дейността на комисията, второ - за разноски по делата, и трето - за загубени решения, за които тепърва ще се водят други дела с искове за обезщетения. Как тази статистика може да бъде променена?
- Комисията в доклада на АКФ е КОНПИ, а не КПК. Г-н Йонко Грозев, съдия при Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ от 2015 до 2024) направи свой коментар при представяне на доклада на АКФ, в който дейността на Комисията по прилагането на Закона за отнемане на незаконно придобито имущество и резултатите ѝ бяха квалифицирани като "катастрофа". И подчерта, че когато една репресивна институция (КОНПИ) се оплаква от решение на ЕСПЧ, което изисква от националните власти (комисията и съда) да се гарантира защитата на "индивидуални права и предотвратява злоупотреби с власт", това е проблем. Но е проблем не на съда, а на държавата относно състоянието на поддържаната от нея институция.
Гаранция за прозрачност в управлението ли е нововъведеният модел за избор на ръководство на КПК от номинационна комисия и председатели на ротационен принцип? Има ли подводни камъни в тази концепция?
- Никакъв модел на избор на може да гарантира достатъчна прозрачност на избора, изключваща традиционната практика на задкулисие, но е някаква крачка към просветляване на процедурата. Все пак не бива да забравяме, че всяка прекрасна идея може да бъде опорочена до своето отрицание с процедурни трикове и похвати, на които ГЕРБ и "ДПС - Ново начало" са царе. Справка - дефектите на съставяне на Висш съдебен съвет след всеки опит за изсветляване на процедурата по номиниране и избор на състава му от съдийската и прокурорска колегия.
Има ли нещо, което може да бъде ефективно направено като антикорупционни усилия по високите етажи на властта или те остават обречени? (Може ли да имаме оптимистичен финал на разговора или реалистичен?)
- Да, да се преоснове прокуратурата като база за начало на оздравителни процеси в обществото. Считайте го за песимистичен финал.
* Адвокат Георги Атанасов от адвокатско дружество "Доковска, Атанасов и съдружници" практикува в областта на гражданското право и процес, облигационното право, търговското, банковото и дружественото право, приватизацията. Специализиран в процесуалното представителство в съдебни и арбитражни производства. Университетски преподавател по гражданско и търговско право, заместник-председател на Научно-методическия съвет към Софийската адвокатска колегия. От години отблизо следи и анализира т.нар. гражданска конфискация в България. Адвокат в Софийската адвокатска колегия от 1992 г. Университетски преподавател по гражданско и търговско право в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Кл. Охридски" (1985 - 1996). Хоноруван преподавател по търговско право в Нов български университет (2000 - 2006). Член на Научно-методическия център на Висшия адвокатски съвет. Лектор в Центъра за обучение на адвокати "Кръстю Цончев".