- В положителния смисъл на думата, имаше натиск от страна хората, които не изоставиха Десислава Иванчева през тези години - хората от "Зелен Младост".

Десислава Иванчева беше лицето на едно автентично политическо движение, зародило се в столичния район "Младост". Това движение успя да спечели изборите, за да я направи кмет на района през 2016 г. Ядрото на тези хора подкрепяше Десислава Иванчева през всичките тези години в т.ч. и пред президентската институция.

В положителния смисъл на думата те осъществяваха натиск през цялото време и този техен натиск бе политически.

Тук си струва да припомним нещо, което често се забравя. Когато през 2016 г. "Зелен Младост" чрез Десислава Иванчева успя да спечели частичните избори, тези хора нанесоха първата изборна загуба на ГЕРБ. Те не просто победиха ГЕРБ, но показаха и начина, по който това може да стане: да се стигне до балотаж, на който всички единно да застанат срещу кандидата на Бойко Борисов. През следващите години ГЕРБ загуби властта в Благоевград, Пазарджик и Варна и др. следвайки същия модел, който първо бе осъществен от хората от "Младост".

През последната година и половина, през която като юрист и адвокат по-активно се занимавах с казуса "Иванчева", често си мислех, че особеното отношение на институциите, което срещах, в немалка степен се дължеше именно на тази нейна история - тя бе лицето на движението, което показа как ГЕРБ може да бъде победен. Смятам, това не трябва да се забравя и трябва да се припомня винаги, когато се говори за Десислава Иванчева и нейния случай.

Колкото за забавянето на произнасянето от страна на президентството, не знам дали то се дължеше на политически натиск, но подозирам, че произнасянето точно днес, в този момент, е мотивирано от политически амбиции вътре в президентството. Усещането ми е, че вицепрезидентът Илияна Йотова не прояви акт на хуманност, както самата тя нарече помилването ден по-рано, а извърши акт на подготовка за явяване на избори.

- Обяснявам си го с това, което казах по-горе. От една страна случаят на Иванчева, беше "горещ картоф", който през всичките тези години не излезе от общественото внимание, т.е. каквото и решение да се вземеше, то нямаше как да остане в тишина. От друга страна, през последната година общественото мнение ясно се промени към откровена симпатия към Иванчева.

Масовото усещане беше, че тази жена се мачка целенасочено от "системата" с цел назидание на другите - да внимават какво правят в политическите си амбиции. Хората стигаха до естествения извод, че за да тероризират така тази жена, то вероятно и целият процес срещу нея е бил скалъпен, а обвинението за искане и получаване на подкуп - изфабрикувано.

Тук следва да си спомним и проблематичния начин, по който президентската институция разбира и практикува своето правомощие да помилва, който прочее бе подкрепен с много спорното Решение № 6 от 2012 г. на Конституционния съд.

И именно от тази връзка наложи правилото президентът да не дава никакви обяснения защо помилва един, защо не помилва друг или защо - както е в случая с Иванчева - мълчи три години без да каже нито да, нито не.

- Да, смятам че цялото поведение на президентството през всички тези години следваше внимателно и политическата конюнктура и обществените нагласи. Именно тяхното влияние, а не някакви хуманни подбуди стоят в основата и на помилването днес.

- Смятам, че производството по предсрочното ѝ освобождаване бе пародия на правосъдие във всяко едно отношение. Това производство стигна два пъти до ВКС, само за да се определи кой е компетентния съд. Както казва един приятел, голям юрист, българският съд е цар да измисля дребни процесуални проблеми, и да разсъждава надълго и нашироко върху тях, само и само да не напише нещо по важните материални въпроси.

И тук се получи същото. Накрая, след като делото се беше размотавало из съдилища близо половин година, стигнахме до съда, до когото от самото начало бяхме насочили искането си - Окръжен съд Ловеч. Вместо да получим правосъдие обаче, получихме едно буквално преписване на становището на затвора, без да се отговори на нито едно от нашите възражения.

Дори малък размисъл върху това показва абсурдността на подобно нещо. Раждането на дете и въобще ставането на родител е факт, който променя човек и не мисля, че човек с всичкия си би отрекъл това. Съдът обаче, преписвайки казаното от затвора, го отрече - според тях раждането на дете е без значение за промяната на човека.

Преди години, когато се създаде настоящата процедура за условно предсрочно освобождаване, идеята, която движеше законодателя, беше да създаде някаква равнопоставеност между затворника и администрацията. Затворникът да може да оспори твърденията на администрацията пред независим орган - съд.

Днес, осем години след онези промени, съдът направи практика да преписва буквално становищата на затворническата администрация. Така, едно производство, което бе замислено като състезателно, в което всяка страна доказва твърденията си, практически се превърна в едностранно преписване на становището на администрацията, в което съдът играе ролята на "гумен печат", защото затворът знаел най-добре. И като се вземе предвид фактът, че пред съда бе поставен "горещия картоф" - Иванчева, където нищо не се случваше случайно - то определението на съда, че тя не се е поправила, дойде съвсем естествено.

Както и да е. Радвам се че този ад за Десислава приключи. Дано успее бързо да се възстанови и до продължи напред.