- В началото на тази година за първи път в професионалния ми живот не ми се занимаваше с медии. Това са над трийсет години работа в радиа и телевизии и се запитах защо успяхме да обезсмислим не само професията, а говоренето изобщо. В последните години, особено докато бях ръководител на екипи като програмен директор в радио "София" и след това във "Фокус", следвайки ежедневната злободневна журналистика, установих, че става все по-неприятно да го правя.

Установих, че политическото говорене до такава степен се обезсмисли, че парализира думите. То ги девалвира до степен, в която ни е неудобно вече да кажем определени думи, например патриот или патриотизъм.

И искайки да направя свой подкаст, си казах - не можем ли да затворим една седмица в една дума, което е сериозно предизвикателство, тъй като моите новини, твоите новини, новините по света са нещо различно. Новините, които ражда науката, изкуството или културата, са нещо различно и всеки от дълбоките наблюдатели би могъл през своите източници да приложи тази дума на седмицата и тя да бъде толкова точна за него, че да може да направи три изречения с нея и те да са верни.

Ние не живеем във времена, в които да си държиш на думата е релевантно. Защо? Нали за това говорим изобщо? Когато давам думата си, това значи нещо. В последната година ми се стори, че много хора не удържат на думата си към мен конкретно и това не ме обижда, това ме отвращава, защото аз държа на своята. Когато се обърнах към "Икономедия" и обсъдихме да го правим заедно с "Дневник", си казах - да, в дневниците си ние оставяме думи. Думи, които са адекватни за всеки ден, Думи, които са адекватни за нас и това са белезите на дните ни. Думи, които бележат животите ни, годините ни, стори ми се красиво като заявка да се върнем към себе си, защото когато не вярваме на собствените си думи, когато ги нарушаваме, когато ги подменяме, ние подменяме себе си.

Във време на нарастващ популизъм през последните няколко години, ми се иска да се върнем към богатството на езика, към тежестта на езика, към това, че истината е една. Тя не е моята и твоята. Това е много удобно на популистите, защото така се управляват масите.

Амбицията на този подкаст е събеседниците, които каня, да говорят качествено, да мислят качествено, да бъдат хора на честта и на словото, да си припомним, че езикът има повече от 30 думи. Напоследък се занимавам с обучения и забелязах, че хората говорят по два основни начина - проектен и корпоративен, защото така се печелят пари, защото така е престижно в офиса. Но и двата са чиновнически и стерилизиращи езика, изпразващи от красота, неувличащи, губещи аудиторията и в крайна сметка капсулиращи ни, защото когато използваме толкова малко думи в езика си, ние не можем да общуваме качествено, да създаваме общности, хората да бъдат около нас и с нас. Доста неща съм вложила в този проект, освен сърцето си.

- Много е трудно. Аз самата се опитвам, откакто ми дойде тази идея, но толкова повярвах в нея, толкова ми се прииска да я осъществя, че тя измести всички останали представи за подкаст. Отдавна искам да го направя, защото сега, когато не се занимавам активно с журналистика, ми се иска да вкусвам най-любимото ми от тази професия, а то винаги е било интервюта с качествени хора. Била съм щастлива в нея и в кампанията, която създадох - "Будител на годината", защото се запознавам с качествени хора и говоря с тях. Сега си казах, че не искам да извикам трима или четирима души, за да представим различни гледни точки за едно събитие.

Хората, които съм поканила за първия месец, определено са хора на думите. Ще открием с Радослав Бимбалов. Когато го поканих и той ми потвърди, не знаех, че той ще увенчае новата протестна вълна с толкова красиви послания и че ще го поканят да говори всеки път.

- Не знам, ще я започне Радослав Бимбалов. Гостът ще определя думата на седмицата, аз само ще подавам провокация, ще има видеа, които ще следват зададеното от лидерите на съвремието ни, което не означава, че това ще бъдат задължително политици. Но самият Радослав Бимбалов на един от протестите каза: "Добре дошли в диктатурата, приятели!" Това е силна дума и той я обоснова. Дали няколко седмици след това ще продължи да говори, че сме вече в диктатура и че сме в чакалнята на демокрацията, предстои да видим.

Моята роля ще бъде на провокатор, на човек, който ще предлага теми и ще вади нещата, които са незаобиколим през седмицата. Но гостът ще си идва със своите свитъци, защото всеки един от тях има различен поглед.

- Популизмът има нужда от промиване на мозъци, има нужда от лесен наратив. Ако сте забелязали, добрите популисти говорят простичко, например Make America Great Again. Популизмът използва лесни изречения, защото хората се управляват най-лесно чрез страх и срам. Това беше наративът, който "Възраждане" създаде за ваксините.

Това е наративът, който нарече Украйна фашистка държава на Путин. Либералното демократично общество използва по-сложни истини. Популизмът използва езика на малцинствата, а те говорят по различен начин. Така се роди политическата коректност, която създаде найлоновия език, който не казва нищо. Ние пък на свой ред изпразнихме езика от съдържание, опитвайки се да бъдем политически коректни. Това доведе до проектното, корпоративното, безцветното и безплътното говорене. Сами сме си виновни.

Много се надявам през този подкаст да се върнем към добрите послания, независимо дали думата ще бъде грозна или красива. Дума като "капан" може да бъде и двете. Зависи от контекста, в който ще я поставим и изречението, в което ще я сложим. Не крия, че в този подкаст искам сама на себе си да доставя удоволствие чрез изолиране на средата ми с думи, които носят смисъл, били те тъжни или красиви.

- Това, което чуваме на площадите е много по-красиво от всичко останало. Това е толкова красив протест, защото думите, които се чуват там, са честни, силни. Да, понякога не са красиви, не са пълни с надежда, но са пълни с истина - нямате белезници за толкова много ръце. Много красиво. Този подкаст няма за цел нито да прави евтини, сензационни неща, нито да кани инфлуенсъри, които ще си го пуснат някъде, а ще събира честните рицари на словото.

Преди време бях жури в "Любимците на България", там имаше инфлуенсъри и се оказа, че тези, които имат най-много последователи, спечелиха най-малко зрителски вот, което означава, че има изместване на повърхността. Затова, когато казвам моите вдъхновители и моите будители, те нямат нищо общо с популярните инфлуенсъри.

- Да, от години ме питат как така Ива Дойчинова да няма подкаст, но аз имах толкова друга работа. Да рестартираш радио "София" е трудна работа, след това трябваше да събера екип за радио "Фокус". Това са месеци наред, в които се създава концепция, събират се хора, мотивират се. Последните ми години бяха доста по-отдадени на тях, отколкото на моето име или моята лична работа. Когато това свърши, си дадох сметка, че не ми се занимава с тази журналистика в момента и започнах с обученията.

Но ми лиспваше едно нещо. Това, което винаги най-много съм обичала в журналистиката - интервютата с качествени хора. След такъв разговор се чувствам истински озарена. Това е благодат - да си говориш с хора, които са не просто дълбоки, но много дръзки, защото рият здраво в себе си и такова живеене е различно от оцеляване, защото повечето хора оцеляват, а не живеят.

- Не исках, защото, за съжаление, в тази професия в последните години наистина си е битка, битка с фасадни хора, поставени да бъдат някъде. Медиите не се представляват от реалните собственици, нито се избират от реален конкурс на СЕМ. Всичко е въпрос на някакъв вид сделка. Малко ми писна да гледам как някой го "сготвят" и аз съм на първия ред, за да го видя.

Няма как толкова медии да оцелеят пазарно, защото българският пазар е малък и затова винаги има сделка на входа. Затова намалява непрекъснато пазарният дял и гледането, затова се насочват непрекъснато към форматите тип "Ергенът". Нищо лошо, но това е мейнстриймът на мейнстрийма.

Но все още има много хора, които си искат судокуто и кръстословиците в края на евтиния вестник и междувременно поглъщат цялата тази плява, която е оправдана за тази цена. Така че не ми се занимава да работя с хора, които са фасадни. БНР си остана чисто място, те са биткаджии, но там е трудно да се догони динамиката на съвремието. Нужни са сериозни реформи, за да може обществените медии да бъдат на нивото на търговските и обществените по света. Обученията и тренингите са моето логично продължение като човек, който се занимава с публичност и обучава екипи от толкова много време, но подкастът ми връща този жанр на журналистиката, който в момента ми е най-вкусен и най-сладък.