Алесандро Мароне: Ангажиментът на НАТО за повече средства за отбрана е съвсем реален
|
Алесандро Мароне е ръководител на програмата "Отбрана, сигурност и космос" в италианския Институт за международни отношения (IAI) в Рим. От 2018 г. е и професор в Istituto Superiore di Stato Maggiore Interforze към министерството на отбраната на Италия. Преподавал е в университета в Перуджа, бил е ментор в Колежа по отбрана на НАТО. Член е на научния борд на Европейската изследователска група на отбранителната промишленост (АRES Group). Разговаряме какво следва от срещата на върха на НАТО на 24 и 25 юни в Хага и за споразумението за повишаване на разходите за отбрана до 5% от БВП.
На срещата на върха на НАТО в Хага в края на юни страните-членки се договориха да вдигнат разходите за отбрана до 5% от БВП - нещо, за което Доналд Тръмп настоява от началото на президентския си мандат. Това не е ли само ангажимент на хартия, с цел да умилостиви американския президент?
- Съюзниците от НАТО се съгласиха да изразходват до 2035 г. - 3.5% от БВП за същинска отбрана, а допълнително 1.5% - за инвестиции в сферата на сигурността. Във втория дял съюзниците могат да включат и вече планирани разходи за критична инфраструктура и гражданска готовност, т.е. за пристанища или летища, железопътни линии или автомагистрали, нужни за военната мобилност.
На срещата на НАТО от България очакват най-малкото да удвои разходите за отбрана
Ангажиментът от 3.5% за 10 години е съвсем реален, защото има за цел, първо, да възпре Русия от атака срещу страни от НАТО, и второ - да поддържа военното присъствие на САЩ в Европа, за да бъде това възпиране надеждно.
За разлика от предшествениците си, администрацията на Тръмп по-силно обвърза колективната отбрана с необходимостта от увеличаване на инвестициите от самите европейци, за да могат да защитят своя континент.
Но ще успеят ли европейските лидери да убедят своите общества в нуждата от повече такива разходи? Колко висока е политическата цена на тези проценти?
- За дузина държави в Източна, Северна и Централна Европа политическата цена е напълно приемлива. Полша вече отделя над 4% за отбрана. Германия и Швеция ще достигнат целта от 3.5% до 2030 година, същото важи и за балтийските държави. В Западна и Южна Европа политическата цена е много по-висока, например в Испания (в началото на срещата в Хага испанският премиер Педро Санчес поиска отстъпка и обяви, че страната му не смята да заделя повече от 2.1%. - бел. ред.).
В следващите десет години политическите ръководства, институциите и гражданското общество ще трябва да проведат сериозен диалог по въпроса каква е руската заплаха и какви са националните и европейските интереси, които да бъдат защитени с тези увеличени пари за отбрана.
Германия вдига решително разходите си за отбрана
Анализатори посочват, че основният проблем на НАТО в момента е военното производство. Може ли пактът наистина да произведе необходимото въоръжение за възпиране на потенциални агресори като Русия, Северна Корея, Китай и др.?
- Страните от НАТО имат два големи приоритета. Първият е да се гарантира, че са налице достатъчно отбранителни способности - това включва както оборудване, така и персонал, войски - готови да възпрат Русия и да защитят източния фланг, ако възпирането се провали. Това означава повече платформи, но също така и набиране на повече млади мъже и жени и осигуряване на тяхната подготовка и обучение.
Вторият приоритет, особено за Европа, е в посока нарастване на производствените мощности. Тъй като бюджетите се вдигат и предстоят договори за военни поръчки, сега е времето отбранителната индустрия да изгради нови предприятия, да наеме по-голям брой работници, да разшири веригата за доставки и в крайна сметка да задоволи нуждите на военните клиенти.
Във войната в Украйна виждаме нарастващата роля на дроновете и на другите високотехнологични оръжия (например в авангардната украинска операция "Паяжина"). Как НАТО да се подготви по-добре за войните на бъдещето?
- Като политическо-военна организация НАТО трябва да определи военната доктрина и стандартите, за да направи армиите на своите членки ефективни и оперативно съвместими, използвайки наследството и новите системи.
| Отделните съюзници трябва да се стремят към иновации в отбраната въз основа на своята национална специфика и среда. |
По-специално европейските страни трябва да закупят големи количества дронове за еднократна употреба както от отбранителната индустрия, така и от нови граждански компании, за да разполагат с бойната маса, необходима за противодействие на такъв съперник като Русия.
Пет заблуди за защитата на Европа, които Тръмп извади наяве
Все повече се говори, че европейските съюзници трябва да разработят и формати извън НАТО, в които да обсъждат бъдещето на европейската сигурност и отбрана без САЩ. И да се подготвят за най-лошия сценарий - напускане на алианса от Вашингтон. Има например група Е3+1 (Франция, Германия, Великобритания и Полша). Може ли тя да бъде ядрото на бъдещо НАТО, ръководено от Европа?
- Нека отбележим, че набира скорост и форматът Е5, включващ и Италия към изброените, с чести срещи на ниво министри на външните работи и на отбраната, както и на министър-председатели. Последната от тях беше в рамките на форума на върха в Хага.
Този формат би могъл да бъде ядрото на един по-силен и по-солиден европейски стълб на НАТО, който с течение на времето не само да осигурява по-голямата част от конвенционалните военни способности за колективно възпиране и отбрана (като същевременно запази и военното присъствие на САЩ в Европа), но и да поеме по-големи роли в командването. И да покаже лидерство по отношение на стратегията и позицията на пакта.
А какво мислите за желанието на Украйна да влезе в НАТО, доколко реалистично е то?
- Администрацията на Тръмп ясно заяви, че членството на Украйна в НАТО не стои на дневен ред. Европейците ще трябва да се примирят с тази реалност поне през следващите 4 години.
| Друга власт във Вашингтон, било тя на Републиканците или Демократите, вероятно няма да възобнови процеса на присъединяване. |
Още повече като се вземе предвид и фактът, че президентството на Байдън вече отложи за неопределено време поканата за присъединяване към Алианса. Нещо повече - други страни, сред тях Унгария и Турция, но и не само те - приемат добре тази реалност.
Лео Варадкар, бивш премиер на Ирландия: Следващите поне 4 години ще са голямо предизвикателство
ЕС представи през май нова стратегия за сигурност в Черноморския регион, предвиждаща и мащабни инвестиции във военни пристанища, жп инфраструктура и летища в България и Румъния. Ще противодейства ли това ефективно на руската заплаха - ако една от тези държави повече или по-малко е вътрешно "пробита" от руско влияние?
- Инвестициите на Европейския съюз в критична инфраструктура в България и Румъния са важен принос за военната мобилност, което е от съществено значение за колективното възпиране и отбраната. Намесата на Русия срещу страни от НАТО или ЕС изисква по-широк подход, с цел повишаване устойчивостта и ефективността на нашите демокрации, основани на върховенството на закона.