Всичко започва преди петдесет години, когато списание "Нейчър" публикува статия, озаглавена "В търсене на междузвездна комуникация". Нейната цел е да убеди научните кръгове в дългосрочните ползи от едно систематизирано проучване на Космоса в търсене на извънземен живот.

Година по-късно астрономът Франк Дрейк от университета Корнел започва първия по рода си SETI експеримент (Search for Extra-Terrestrial Intelligence – търсене на извънземен разум), наречен проект "Озма" по името на кралицата от детската книга "Магьосника от Оз". Той насочва намиращия се в Западна Вирджиния 26-метров радиотелескоп "Грийн Банк" към звездите Тау Сети и Епсилон Еридани, без обаче да получи някакъв по-запомнящ се резултат.

След още една година в Грийн Банк се провежда и първата SETI конференция, като към програмата интерес проявява дори Съветският съюз, откъдето през следващото десетилетие редовно и безуспешно "подслушват" Космоса с надежда да открият следа от интелигентен живот.

Въпреки че през годините SETI така и не успява да предостави на света доказателства за съществуването на "малки зелени човечета", интересът към търсенето на извънземен живот не стихва ни най-малко и поставя основите на модерната астрономия, разширила неимоверно обема на знанията ни за Вселената. Ето и някои от по-интересните открития на последния половин век.

През 1967 г. британски астрономи откриват радиосигнал от далечна звезда. Дотук нищо необичайно – все пак всички звезди излъчват радиовълни. Това, което озадачава учените, е, че въпросният сигнал "пулсира" - тоест той се получава на всеки 1,3373 секунди и е с продължителност от 0,04 секунди. Такова нещо не се е случвало досега и всички са убедени, че това би могло да е търсеното доказателство за наличието на извънземни. В знак на тази увереност радиосигналът дори получава абревиатурата LGM-1 (Little Gren Men – малки зелени човечета). През следващите няколко месеца обаче британският екип открива още няколко източника на подобен сигнал и става ясно, че това е нов вид неутронна звезда, която се върти около оста си с изключителна скорост и при всяко завъртане излъчва мощен лъч радиация.

През 1984 г. в Антарктика е открито космическо тяло, известно като ALH84001, или Марсианският метеорит, за което се смята, че е формирано на планетата Марс преди 4,5 млрд. години и вследствие от метеоритен сблъсък преди 15 млн. години е било изхвърлено в Космоса, а преди 13 хил. години e попаднало на земната повърхност. Находката получава своите 15 минути слава чак след дванадесет години, когато изследвания показват, че в състава й влизат органични молекули. Това веднага предизвиква спекулации, че на Марс някога е имало живот, и дори се стига дотам, че откритието е обявено на пресконференция от президента на САЩ Бил Клинтън. На заден план остават другите теории за произхода на фосилизираните молекули, една от които е, че метеоритът всъщност се е замърсил с тях след падането си на Земята.

Те са скалисти и са считани за най-вероятните места, където може да възникне живот. Освен Земята в нашата Слънчева система има още три – Меркурий, Венера и Марс. През последните години обаче бяха открити и първите кандидати, обикалящи около червеното джудже Глийзе 581.

През този месец орбиталният спътник Марс Риконисънс Орбитър (МРО) откри лед на пет различни места по повърхността на Червената планета и в. "Ню Йорк таймс" веднага се пошегува, че всъщност Марс вече трябва да бъде наричан Мократа планета. Това бе и поредното от серия доказателства, подсказващи, че допреди няколко хиляди години марсианският климат не е бил чак толкова екстремен.