И Моисей раздели Ниагара на две

И Моисей раздели Ниагара на две

Ниагарският водопад е едно от чудесата на природата, но преди половин век за градското планиране в САЩ той е бил далеч по интересен от гледна точка на своя енергиен потенциал.
За производството на електричество обаче бил необходим голям резервоар с помпена станция. Решението в случая било просто – да се вземе от земята на местните индианци – и принадлежи на архитекта Робърт Моузес (английското произношение на името на библейския пророк Моисей, който според Тората разделил Червено море на две и превел през него бягащите от Египет евреи).
Неговият аргумент е прост и той го защитава в продължение на четири години, изпълнени със съдебни битки: "Защо на 634-ма индианци им трябват 6,249 акра земя, особено след като голямата част от нея стои неизползвана?" Затова той настоял да му бъдат отстъпени 1,383 акра от територията на племето тускарора, които да бъдат заляти и с водата от тях да се произвеждат по 1,8 млн. киловата електричество.
След няколко кръга на изслушвания във Федералната комисия по енергетика на САЩ Моузес извоюва частична победа и за негодувание на коренните жители на района получава 467 акра земя, пише електронното издание на сп. "Wired". Компромисът не бил никак лош за него, тъй като новите изчисления показали, че по-малкият резервоар ще произвежда незначително по-малко количество енергия – 1,7 млн. киловата.
Минават още няколко години и в 11:30 часа на 10 февруари 1961 г. губернаторът на Ню Йорк Нелсън Рокфелер тържествено открива най-голямата в света за времето си ВЕЦ.
Преминаващата през турбините на "Ниагара" води намаляват значително дебита водопада. Това обаче и до днес остава незабелязано от повечето туристи, тъй като на пълна мощност електроцентралата работи само през нощта, когато няма кой да забележи разликата.
За тускарора обаче загубата на част от земята им е трагедия и години по-късно техният вожд Клинтън Рикард описва нанесените щети: "Северната щука обича да снася хайвера си в блатисти райони и нашият резерват предоставяше прекрасни условия за рибите. Сега тях ги няма, както и много други видове, които плуваха в нашите води. Така и не бяхме компенсирани от държавата за тази загуба."