За щастие или не, съм женен за филипинка. Щастие, защото филипинците са едни от най-   положителните хора на света и човек може да изпита това с пълна сила, когато ежедневно е с такъв човек. За нещастие Филипините са страшно далеч – направо на другия край на света. Но както е  доказано неведнъж, пълно щастие на този свят няма. Този факт ми даде възможност да опозная културата и начина на живот на тези хора.

Нещото, което е неразривна част от техния живот, са  моловете. Място, където може да се забавляваш, да отпочинеш, да срещнеш приятели или просто да се скриеш от непоносимите жеги. Там е чисто, лъскаво и приятно. Можеш да се намери почти всичко – от луксозни стоки, минавайки през китайските боклуци и стигнеш до нормалното ежедневно пазаруване в супермаркета.

Моловете са една мания за всички – млади или стари. Няма значение, всички ходят в мола. Това е довело до строителството на множество молове, само в Метро Манила, мегаполис, в който се намира столицата Манила, има повече от 100. Не случайно те дават работа на близо 5 милиона души във  Филипините при 90 милиона население, което е 18% от работната сила. Близо 15% от икономиката се формира от продажбите на дребно. Превърнали са се в голяма индустрия, отговаряща на голямото търсене.

Според изследването на UBS Prices and Earnings Метро Манила е топ шопинг дестинацията на Югоизточна Азия, за което допринасят конкурентните цени в множеството молове. Най-големите местни корпорации са инвеститори във вериги от молове, като SM Prime Holding, която е собственик на над 50 мола, някои от които в топ 10 за най-голям мол в света според Forbes Magazine – SM Mall Of Asia – трети, с 390 хил. кв.м, SM Megamall - седми с 334 хил.кв.м, SM North EDSA - десети с 270 хил. кв. м. Други големи вериги от молове са Robinson Malls и Ayala Malls. На последната е кръстен главният булевард в Макати сити (финансовия район на Филипините, който се намира в Метро Манила). Нещо като 5-о авеню в Ню Йорк или Оксфорд стрийт в Лондон.

Инфраструктурата в големите градове се изгражда така, че да може да се осигури лесен достъп до моловете. Например в Макати сити, където са ситуирани няколко от най-големите молове, са изградени пешеходни надлези над улиците, чрез които можеш да преминеш от един мол друг или директно оттам да достигнеш колата си, която е паркирана в някои от многоетажните паркинги с осигурени връзки към моловете или бизнес сградите, които в общия случай представляват небостъргачи.

В Ortigas Center (втория по важност бизнес район на Филипините, намиращ се в Метро Манила) една от главните улици минава под самия мол, откъдето е достъпът до паркингите. Покрай всичко това минава една от главните магистрали на мегаполиса EDSA, където на едно ниво има гара за градски автобуси, а над нея е жп гарата, където можеш да се качиш на градската железница, пресичаща огромни разстояния за кратко време. За това не се налага даже да слизаш на улицата, за да пресичаш

кръстовища. Потокът от хора е огромен, който е невъзможно да бъде поет от тротоарите на улиците.

Важна част от начина на живот на филипинците е храненето. Докато за нас, българите, пиенето на кафе е начин за социален контакт и отмора, за тях яденето е превърнато даже в нещо повече. Ресторантите в моловете са неразделна част от всичко. Така наречената зона за хранене в мола е с размерите на един среден български мол. Има всякакви ресторанти – типични заведения с филипинска кухня, изобилстваща от морска храна, свинско, екзотични за нас плодове и зеленчуци, всичко гарнирано с много ориз, пицарии, европейска кухня, японска, или по-общо казано храна от всички краища на света. Всички големи световни вериги присъстват там – "Макдоналдс", "Старбъкс", "Сабуей", KFC и т.н.

Местната верига за бързо хранене е Jollibee и е с ранга на национална институция. Може да няма никой в другите ресторанти, но Jollibee се пръска по шевовете, а хората са склонни да чакат на дълги опашки, но само и само да хапнат там. За голямо съжаление освен навиците си за пазаруване филипинците променят и начина си на хранене, а те са - колкото повече бърза храна (т.нар. junk food), толкова по-вкусно и лесно. Моловете, разбира се, осигуряват всичко това на една ръка разстояние.

Друга характерна черта на филипинския мол е така наречения Department Store. Това е магазин, обикновено на две или три нива, в което има голямо разнообразие на стоки, разбирай нашенските ГУM и РУМ от едно време, но в по-луксозно изпълнение. Супермаркетът заема важно място и е неразделна част от търговския център. В общи линии ходенето до мола да напазаруваш провизии за хладилника е нещо нормално. Реално квартални магазини, в които да си купиш хляб, месо, мляко и сирене, на практика няма.  Всичко това е в мола.

Този начин до такава степен е навлязъл в живота на хората, че в някои населени места, преминавайки през които би направил асоциация с някои от нашите ромски гета, обаче гордо над всичко се издига местният мол. Това контрастира рязко със средата в тези места.

Всичко това си има и някои негативи. Например в град Илоило с население над 600 000 души,  има 6 мола и проекти за още няколко нови. Целият по-голям бизнес за продажби на дребно се е изместил в новите молове, а за централните улици са останали магазинчета на дребни търговци, които изглеждат доста мърляво. За да се добие по-ясна представа, ще дам следния пример. Всички магазини от "Витошка", "Графа" и другите централни улици на София се изместват в моловете, а на тяхно място се наместват магазините от "Ломско шосе" и Женския пазар. Ясно е, че средата по тези улици става не особено приятна, а хората, които пазаруват стоки в по-високия ценови клас, са вече моловете. Със сигурност някои стоки се продават и на двете места, но на различни цени. Едни чехли, които купих от мола, ги намерих на 3 пъти по-ниска цена от пазара. При всички положения някои хора както тук, така и там, предпочитат да дадат повече пари за нещо, което е купено от място, което осигурява по-добра среда, сравнена с блъсканицата и мръсотията по пазара.

Бързото развитие на икономиката в Азия не подминава и Филипините. Нарастващият стандарт води до все по-консуматорско общество, което има нужда от все повече потребителски стоки, закупени от модерни търговски центрове, които се строят буквално денонощно. Много положителен знак, който може да се забележи там, е, че изграждането на една такава сграда е с цялата прилежаща  инфраструктура – лесен достъп от улиците чрез пешеходни надлези, спирки на градския транспорт и огромни паркинги.

Вярно е, че в някои части на страната няма никаква индустрия заради липсата на добра инфраструктура, но това се подобрява ежедневно. Базата, от която се тръгва, е ниска, но развитието е с много бързи темпове и по мои лични наблюдения за около 20 – 30 години с тези темпове Филипините ще заприличат на една Южна Корея, с реална средна класа. Само за няколко месеца, в които ме нямаше, там бяха започнати няколко нови инфраструктурни проекта в Метро Манила, а други завършени – магистрали, надлези, железници и пр. Моловете са просто част от всичко това... миналия декември започнаха да събарят един от моловете Glorietta, за да построят нов по-голям и по-модерен, отговарящ на нуждите...