Учени откриха "най-стария къс от Земята"
Къс циркон, известен още като хиацинт, бе представен от учени като най-старото открито от хората парче от нашата планета, съобщи "Ройтерс".
Минералът е бил открит във ферма за овце в Австралия и се смята, че се е оформил преди 4.4. млрд. години. Това би трябвало да е свидетелство, че кората на Земята се е появила относително бързо след оформянето на нашата планета и камъкът е от онези далечни времена.
За определяне възрастта на парчето циркон от Западна Австралия са използвани две техники, се обяснява в публикация от неделя в списание Nature Geoscience. Едната е добре известна и се основава на разпадането на урана до олово. Но има критики, че този метод може да даде подвеждащо датиране поради движение на атомите на оловото в кристала с течение на времето.
Затова е използвана още една техника, известна като атомна томография. С нея се идентифицират конкретни оловни атоми в минерала и се определя тяхната маса. Така се стига до крайното датиране от почти 4 и половина милиарда години.
Проф. Джон Вали от Университета на Уисконсин, който ръководи изследването, казва, че находката предполага, че в зората си Земята не е била толкова неприветливо място, колкото учените са смятали. Кората й се е оформила само 100 милиона години след уплътняването на газове и прах преди 4.56 млрд. години.
Възрастта на въпросния циркон също така сочи, че земната кора се е появила само 160 млн. години след раждането на Слънчевата система.
Откритието добавя доводи в полза на теорията за "студената ранна Земя", съгласно която температурите тогава са били достатъчно ниски, за да има океани - а може би и живот - по-рано, отколкото се е смятало досега, казва проф. Вали.
Този период от историята на нашата планета е известен като Хадейски еон по древногръцото име на бог на подземното царство Хадес. Тогава условията са били "адски", включително заради метеорите, бомбардирали разтопената повърхност на Земята.
"Едно от нещата, които ни интересуват, е кога планетата ни е станала годна за живот. Кога тя се е охладила достатъчно, за да се появи живот?", обяснява Вали. Той дава и своя отговор - възможно е Земята да е поддържала микробиологични форми на живот преди 4.3 милиарда години.
"Нямаме свидетелства, че тогава е съществувал живот. Нямаме и доказателства, че не е имало. Но няма причина животът да не е съществувал на Земята преди 4.3 милиарда години."
Най-старите вкаменени свидетелства за живи същества са т.нар. стоматолити на древна форма на бактерия от преди 3.4 млрд. години.
Макар някои да си мислят, че толкова важен къс от планетата ни като синият циркон от Австралия е и достатъчно голям, той всъщност е миниатюрен - едва 200 на 400 микрона, или два пъти диаметъра на човешки косъм.