Животът му е преплетен в сложни връзки с работата му. И обратното. 

Архитект Владислав Костадинов завършва образованието си в София, но се премества в Пловдив, защото градът го провокира, вдъхновява и изненадва. Други такива градове за Владо са Истанбул и Рим. След като първата му работа се оказва пълен провал, младият архитект решава да направи нещо свое, за да не рухне психически. Проектът "8 ½" е бил просто едно място, където да се изявява, да показва идеите си. Към него се присъединяват колегите му Чавдар Порязов и Антония Вълканова. 

И както не можел да измисли име на студиото, така се сетил за италианския режисьор Федерико Фелини и филма му "8 ½" - нарекъл го така и защото до този момент бил снимал осем филма и половина (понеже единият бил съвместно с друг режисьор). И както няма дълбок подтекст, така рязко

Новосформираното студио на младите архитекти добива популярност с наградата за архитектурна инсталация на престижния портал Architizer с проекта "Библиотеката". Инсталацията е в Центъра за съвременно изкуство Баня Старинна.

Тази награда Владислав смята за признание, но не и за голям успех, защото това по никакъв начин не променя живота му. Той се опитва да прави проектите си без компромиси, а се оказва, че неговата работа е бутикова за България. Тук няма културни натрупвания, за да поискат хората различна от "мутробарока" (наложилото се клише) тип архитектура, затова архитект Костадинов все по-често отказва поръчки. 

Особено в проектирането архитектите от соца продължават да диктуват всичко днес. Почти по роднинска връзка се предават тези постове и е трудно да пробиеш само с идеи, казва Владо. На Запад и да си студент, имаш ли яка идея, печелиш конкурс и никой не те пита кой си. Забелязват те и започваш да правиш каквито искаш неща.

Инсталацията е направена за една "Нощ на музеите", но е останала месеци след това да радва любителите на четенето. И една сутрин библиобусът просто изчезва. Общината е решила, че трябва да бъде махнат и без никакво предупреждение го е разбила и разкарала от улицата. Сега гние в една автоморга, а редовните му клиенти - четящи в обедната си почивка пловдивчани, недоумяват защо.

Друг от оригиналните проекти на "8 ½" е "Павилионът" - инфопунктът за "Нощта на музеите". Там се е раздавала и направената от Владо "Алтернативна карта на Пловдив" - резултатът от проекта "Беседка за града". В продължение на четири месеца в "Арт нюз кафе" той е подготвял беседи за архитектурата на Пловдив, която е непозната или слабо позната - соц строителството, тютюневите складове, квартал "Капана" и архитектурата "Баухаус". 

Владо иска да промени своя Пловдив в много насоки, защото вижда голям потенциал да заприлича на идеалния град и за живеене, и за работа. Архитектурата е един от начините да се промени градът, защото тя не е само да направиш една сграда, а и начин да промениш мисленето на хората. В момента никой не обръща внимание на глобални неща, например това, че Пловдив е задъхан от мръсотия, от задръствания, град без зелени площи и пространства.

Владислав държи архитектите отговорни за това нещо. Дори и дребните неща (като библиобуса), променят една улица, но и променят мисленето на хората. Той обаче не желае да е главен архитект на Пловдив, защото тази институция е безсмислена, защото правомощията на главните архитекти са имагинерни. Градът би могъл да разцъфне, ако се строят повече зелени площи, ако има редовен градски транспорт, ако се забранят автомобилите в центъра и той стане пешеходен. Критиката на Владислав е отправена и към начина на мислене на хората, и към начина на случване на културния живот.

Затова е убеден, че ако стои една година тук и не се случват проектите му, може да си тръгне. "В крайна сметка никой не ме е вързал в този град. Може би вече е време за някаква стъпка. Ще съм там, където имам възможността да правя яка архитектура. Ако правя това, което харесвам и се справям добре, ще съм щастлив."