На 9 юни 1815 г. приключва продължилият повече от девет месеца Виенски конгрес, поставил основите на новия световен ред за XIX век и поделил сферите на влияние в Европа и света след края на войните на Наполеон. Той се провежда при домакинството на влиятелния канцлер на Хабсбургската империя Клеменс Венцел фон Метерних и започва на 1 септември 1814 г. в присъствието на посланиците на всички основни сили в Европа – Австрия, Англия, Прусия, Русия, Франция на Луи XVIII.

Конгресът не прекъсва дейността си дори при завръщането на Наполеон във Франция от остров Елба и краткото му властване, известно като Стоте дни. 

Финалният документ дори е подписан само девет дни преди разгрома на Наполеон при Ватерло. Конгресът практически преначертава изцяло картата на Европа с изключение на Балканите, които остават под властта на Османската империя. Русия получава по-голямата част от Варшавското воеводство и Финландия, която е окупирала през 1809 г. 

Прусия получава две пети от Саксония, част от Варшавското воеводство, Данциг (днешен Гданск), Рейнската област и Вестфалия. Създадена е германска конфедерация от 39 държавици под номиналната юридическа власт на австрийския император. Холандската република и австрийските владения в Холандия са дадени за управление на Оранската династия под формата на Кралство Холандия и Велико херцогство Люксембург. Норвегия е придадена към Швеция чрез лична уния. Швеция пък отстъпва части от Померания на Прусия. 

Неутралитетът на Швейцария е потвърден. Австрия си връща контрола върху Тирол, Залцбург, бившите илирийски провинции, Ломбардия и Венеция. Англия получава колонии в Южна Африка и Америка, както и остров Цейлон. Възстановено е Кралство Сардиния с владения Пиемонт, Ница, Савоя и Генуа. Франция е ограничена до териториите си преди революционните войни. Виенският ред издържа до средата на XIX век, когато е подрит от обединенията на Италия и Германия, а окончателно е зачеркнат от Първата световна война.