На 16 юни 1913 г. започва Втората балканска война, по-известна като Междусъюзническата или като "престъпното безумие". Тя се води между България, от една страна, и, от друга - бившите й вече съюзници от Балканския съюз - Сърбия и Гърция, а по-късно и Румъния и Османската империя.

Войната завършва със загуба за България, окачествена като Първата национална катастрофа.

До сблъсъка се стига поради нерешените предварително спорове между съюзниците за подялба на окупираните от тях в резултат на Балканската война територии в Македония и Тракия и отказа на Сърбия и Гърция да предоставят на България всички земи в двете области, населени предимно с етнически българи. Великите сили пък допълнително разпалват конфликта, за да изпробват чрез него потенциалната сила на своите съюзници в региона.

На 16 юни българските войски преминават демаркационната линия в Македония и настъпват едновременно срещу сръбските и гръцките армии, без да обявят война. Българското настъпление е спряно и се разразява двуседмична кървава позиционна война.

Въпреки че воюва едновременно с два противника, българската армия е на път да спечели войната, но в решителния момент България е атакувана в гръб от Румъния и Турция. Изправен през заплахата дори София да бъде окупирана, цар Фердинанд капитулира и в средата на юли иска примирие.

В резултат на конфликта България губи повечето придобивки от Балканската война.