На 26 юни 1984 г. в Париж умира френският философ Мишел Фуко, упражнил сериозно влияние върху развитието на историята на идеите, епистемологията, етиката и политическата философия през втората половина на XX век.

Той е роден през 1926 г. в Поатие. Учи в йезуитския колеж "Сен Станислас", а след Втората световна война продължава в елитния "Екол нормал сюпериор", който е традиционна врата към академична кариера в хуманитаристиката във Франция.

Животът му там обаче е труден. Фуко страда от депресия, опитва да се самоубие, става редовен посетител при психиатъра. Това му състояние обаче поражда интерес към психологията и така той взема диплома освен по философия и по тази дисциплина.

От 1950 г. до 1953 г. е член на Френската комунистическа партия, но напуска след разкритията за репресиите в СССР по времето на Сталин. След кратка преподавателска кариера в университета в Лил през 1954 г. Фуко напуска Франция и до 1958 г. работи в университета в Упсала, след което във Варшава и Хамбург.

Връща се в родината си през 1960 г., за да направи докторат в университета в Клермон Феран. Там среща Даниел Дефер, с когото живее, макар и не моногамно, до края на живота си. Докторатът на Фуко - "История на лудостта", му печели популярност както в академичните среди, така и извън тях.

През 1963 г. той публикува "Раждането на клиниката", с която затвърждава позициите си на модерен философ, съчетаващ психологията с основната си дисциплина. В средата на 60-те години заминава за Тунис, за да бъде заедно с изпратения там на военна служба Дефер. Оттам през 1966 г. Фуко публикува "Редът на нещата", с която застава редом с Жак Лакан, Клод Леви-Строс и Ролан Барт срещу екзистенциализма на Жан-Пол Сартр.

От 1970 г. до края на живота си преподава в Колеж дьо Франс, като същевременно е политически активен. От този период датира и незавършеният проект за написване на "История на сексуалността", както и все по-активното му участие в гей прояви. Философът умира от СПИН на 58-годишна възраст.