Изоставените постройки в областите Тожер, Матмата и Татауин, които дюните заплашват да глътнат, от години са място за поклонение на хиляди фенове на междузвездната поредица. "Дневник" препечатва с малки съкращения един преход из прашните дюни на Сахара, където Силата става все по-могъща, от блога на киномана и страстен почитател на поредицата Данаил Найденов Popcorn Movies BG.

Чувството, че изпълнявам мечтите си, е неописуемо красиво и в същото време някак тъжно – сякаш си преминал границата, към която си се стремял толкова дълго време и след нея няма нищо друго.

Няма обаче за хората, които не могат да бъдат достатъчно смели да мечтаят. Винаги съм бил голям мечтател и малко по малко успявам да се докосвам до тези съкровени моменти, в които усещам с цялото си тяло и цялото си съзнание постигнатото след много надежди и добре усвоени шансове.

Такъв е и сегашният момент. Както ви обещах преди седмица – ще се отчета с пътепис, свързан с едно от най-големите преживявания на киномана. На онзи почитател на киното, който почита "Междузвездни войни" повече от религията, с която обикновено е принуден да живее и да изповядва. Слава на Йода и Императора, че с присъствието си ни освобождават от оковите на наложената вяра и ни дават възможността да вярваме, че "Войните" са по истински случай. Или поне се убедих в това, след като посетих Тунис.

Тунис е мечтана от мен дестинация от много, много години, прекарани в нашата галактика. Случи се така, че лятната почивка тази година (ако смятаме октомври за лято, защото в Тунис температурите през деня до вчера, 12.10.2014 г., не падаха под 34 градуса по Целзий) се измести малко по-напред във времето от иначе прекрасните юли и август. Чакането обаче си заслужаваше, защото с всяка милисекунда се доближавах все повече до момента, в който ще застана срещу берберски селища в Сахара, дали своя принос в развитието на Сагата.

Цялото приключение отнема два дни от редовните седем, предвидени от туристическата агенция. За препоръчване е именно този вариант, защото Тунис е арабска държава, доскоро разтрисана от бунтове и размирици, и е най-добре пътуването да бъде организирано. Двете отправни точки са курортите Хамамет и Сус и по-рядко - Монастир или Порт Ел Кантауи. Екскурзията, която пренася туристите към Татуин, е двудневна и се заплаща допълнително. Всъщност тя е с основна цел опознаване на пустинята, с включено посещение на две от снимачните площадки на филма, но за човек като мен това не бе от съществено значение.

След като минава през четвъртия по святост град за мюсюлманите Кайруан (не се случи нищо интересно, освен че пред джамията бях офертиран да си купя ганджа или хашиш от местен търговец на сувенири - нямаше сделка), маршрутът продължава към най-големия оазис в света, в който е разположен градът Тожер. (Никога никъде по света не бях виждал толкова много боклуци, както по този път - тунизийците нямат кофи за боклук и всичко от домовете се изхвърля директно на улицата. Два пъти годишно се организира инициатива от рода на "Да изчистим Тунис за един ден", която, както и у нас,  е крайно неефективна мярка и резултат няма.)

Тожер обаче се намира в Сахара. Тя е диво и в същото време изключително красиво място. Думи нямам да опиша прехода между скалистите, полупустинни региони, в които на вълни се наслоява постепенно най-финият пясък, който съм виждал някога – толкова фин, че пудрата захар изглежда като препарат за почистване на ръжда от груби ламаринени плоскости.

Постепенният преход, съчетан с изобилие от сухи храсти, сякаш разхвърляни случайно по земята, се допълва от покачващите се нагоре градуси. Слънцето пече сякаш за последно, а климатикът в автобуса започва да изнемогва.

Спасението е оазисът – най-големият в Сахара, който се оказва далеч от очакванията ми. Всъщност той представлява огромна палмова гора, в която на почит е голямата влага, още по-високата температура, лепкавите фурми навсякъде по пътя и възможността да изскокнат скорпиони и змийчета по пътеките.

Там обаче е началото на красотата – натоварваме се в няколко високопроходими джипа "Тойота лендкрузър" и се отправяме с доста висока скорост към местата, станали родно място на мъжете от фамилията Скайуокър.

Първата спирка с джиповете, както може да видите от снимките, е само предвестник на случващото се – спираме точно под скалата, откъдето пясъчните хора решават, че хич няма да е лошо да попречат на младия Анакин да загуби в състезанието с реактивни шейни (Сцената е от "Епизод I: Невидима заплаха"- бел. ред.).

Изкачвайки се нагоре към тези скали по изключително стръмна и хлъзгава пътека, се открива гледка към огромно празно пространство, в което земята е напукана, а набитото око веднага разпознава пътя към дома на същите тези пясъчни хора, които малко по-големият Анакин избива като кучета, за да спаси умиращата си майка (В "Епизод II: Клонираните атакуват"  - бел. ред.).

Пространството наистина е огромно – със скорост над 120 км/ч пътувахме повече от половин час, за да достигнем до скалата, след което се отклонихме към другите места. Не се виждаше нито начало, нито край, още повече че ги търсех от най-високата възможна точка.

Всичко това, което описвам обаче, е увенчано от огромното ми нетърпение да достигнем най-накрая свещеното място - Онг Жмел, или Мос Еспа, където в новите серии се ражда бъдещият Дарт Вейдър. В Сахара по това време на годината се стъмва около 6 следобед и нервите ми бяха опънати до краен предел, за да не се случи така, че да пристигнем по тъмно. За щастие пристигнахме по залез и се оказа, че това е най-прекрасният момент, в който може да се отиде там!

О, мидихлорини, о, Сила!!!! С паркирането на джипа се изстрелях с възможно най-голямата скорост, която ми позволяваше измореното тяло, за да стъпя пръв от групата там! Тичах като откачен, а съпругата ми Таня не можеше да ме настигне с фотоапарата! Най-накрая, след толкова много години, се добрах до тунизийската магия, увенчала най-великата космическа опера на всички времена!

Цялата умора, натрупана през деня, сякаш се изпари, докато влизах и излизах от всяка една каменна къщичка, докато прегръщах оставените от екипа декори и докато се радвах като малко дете на огромен чувал с шоколад и бонбони! Това е чувство, което трудно може да бъде описано с думи – оставям снимките да говорят сами за себе си!

Най-накрая, когато слънцето залязваше, се чувствах като един щастлив Люк Скайуокър, наблюдяващ залеза на трите слънца над Татуин. Е, Люк не беше толкова щастлив тогава, но аз се чувствах така, сякаш мога да повдигна всичкия пясък в пустинята. Аз, Таня и "Междузвездните войни"– пожелавам на всеки да се почувства така, както аз тогава.

Междувременно успях да се спазаря с местен продавач на сувенири да наметна джедайското наметало, което виждате и на снимките, за да се почувствам като истински джедай. Робата бе проядена от някакви животни, а пластмасовият меч бе допълнение към целия фон. Него не можах да го купя – дядката все пак изкарваше пари от този реквизит.

Вечерта, капнал от умора, заспах в хотела в оазиса с прекрасното чувство, че на другия ден отново ще има Войни...

Вторият ден от екскурзията започна с прекосяване на солено езеро и яздене на камили. Камилите са невероятно красиви животни, а язденето им е невероятно удоволствие, но това не можеше да притъпи усещането, че се приближаваме към Матмата – още едно популярно място, на което, освен "Междузвездни войни", са снимани още и епизоди от "Индиана Джоунс".

Матмата е мястото, където берберите живеят в каменните пещери, в които е роден Анакин Скайуокър и са заснети части от "Нова надежда". Тези пещери до ден днешен се обитават от местните, макар и превърнати в музей.

Не можахме да спрем на най-популярното място, защото вече е затворено за посещения вече поради множеството туристи, но пък на километър по-натам има такова жилище, в което една берберка готви страхотно и разказва на разбиращите развален френски, примесен с арабски, за преживяванията си с режисьора Джордж Лукас и компания отпреди повече от 40 години.

Освен пустинята на Тожер и Матмата екипът на "Войните" е използвал и места като Татауин (Откъдето именно идва названието на родната планета на джедаите Татуин във филма - бел. ред.) и Землет Ел Алиоуш, които обаче са твърде далеч от маршрута на екскурзията и не се посещават.

Щастието обаче е достатъчно и от това, което видях там – най-популярните места в Тунис, превърнали държавата в свято място за феновете на Сагата. 

Тунизийците обаче не могат да се възползват пълноценно от предоставените им възможности – никъде нямаше дори един сувенир, свързан по някакъв начин с емблемата. Нито магнити, нито картички с джедаи – единствено едно пробито наметало и две плашила, които по някакъв начин да докажат, че на това място се е случило нещо толкова грандиозно....

За финал на пътешествието е включен и амфитеатърът в Ел Джем. Известен е не само като най-запазения до наши дни колизеум, но и като снимачната площадка на епоса на Ридли Скот "Гладиатор". Ел Джем е с овална арена, под която туристите обикалят килиите на животните и гладиаторите, борили се на живот и смърт един с друг.

Ръсел го нямаше. Нито на живо, нито на картинка – сякаш тунизийци не са и чували, че тук е сниман такъв грандиозен филм. Търговският им нюх се изразява в пробутването на евтини вазички, пепелници и шалове – нищо повече. С Таня се чудехме какво ли би било, ако тези места се разработят от американци – колко ли ще се увеличи търговията с киносувенири и мърчандайз.

Ясно е, че местните предпочитат спокойния живот на традиционни търговци вместо на новатори. Единственото по-забавно беше, че след "Гладиатор" властите са наложили забрана да се снимат повече филми тук – още едно доказателство за липсата на находчивост.

Независимо от това двудневното пътешествие из Сахара бе толкова пропито с филмова магия, че сега, след като сме вече вкъщи, не сме обхванати чак толкова много от традиционната следотпускарска депресия. Влизаме с нови сили в сезона на работата и с усмивка на лице – не само защото сме видели свят, а и защото сме прекарали заедно мигове из тези невероятни тунизийски пейзажи. Пожелавам на всеки да изпита това, което изпитахме там. И нека Силата бъде с Вас!