Десетте филма на 2014

Айдее Интерстелар поне 10 оскара!

• 39 29
• Докладване

За мен Филма е Interstellar.

Публикувано през m.dnevnik.bg

• 34 29
• Докладване

Също така бих добавил и I origins и Edge of tomorrow.

Публикувано през m.dnevnik.bg

• 14 12
• Докладване

Предпочитания към "Under the Skin", щото е фантастичен и защото играе Скарлет

• 32 12
• Докладване

Нещо не ми съвпада мнението с критиката - онзи ден едвам изгледах "Гранд Хотел Будапеща", един, меко казано, доста странен филм. Сигурно аз не разбирам, но...

• 25 22
• Докладване

Моята тройка:

1. "Юношество"
2. "Не казвай сбогом"
3. "Бърдмен..."

В дъното на класацията ми е: "Под кожата"

• 7 10
• Докладване

До коментар [#5] от "Станислав":

И на мен ми беше малко труден за гледане...станахме двама

• 12 11
• Докладване

Преди 20-на години тези тъпни щяха да са в класацията на "Златната малинка". Вече един свестен нов филм няма, пълно е с многопластово оср@ни персонажи - с една дума - з@еби!

• 21 36
• Докладване

И тука гледам "Интерстелар" е недолюбван. За мен това е филма на годината - сюжет, актьорска игра, ефекти, режисура, музика... Гледах го 3 пъти на кино и още го мисля

• 11 30
• Докладване

Аз съм на противоположно мнение на американската критика по отношение на "Гранд Хотел Будапеща": филмът щеше да е супер ако беше правен от европейци.
Така е някаква неособено смешна пародия на себе си.

• 7 12
• Докладване

Интерстелар е много хубав филм, особено на i-Max.
Гранд хотел Будапеща ..... опитах го два пъти и още не съм го завъдшил. Красив филм но малко муден. Ще го изгледам докрая. Може би ще го харесм като го изгледам.

• 6 5
• Докладване

[quote#12:"атипова"]филмът щеше да е супер ако беше правен от европейци. [/quote]

Ами той е правен от европейци и сниман в Европа.

• 2 10
• Докладване

Вроден порок?

• 2 4
• Докладване

Най-вероятно така ще остане на български, подобно на заглавието "Ах, този джаз" вместо правилното "Такива ми работи..." или "Т.н.", както и "Око на очевидец" вместо "Око, което харесва", както "Бърз или мъртъв", глупаво заглавие при това на много не правилен български ези, защото на български трябва да е "Или бърз, или мъртъв", а заглавието е библейски израз и става дума за "Живите и мъртвите" и т.н.
Български патетичен израз е напълно в стила за привличане на зрители. Същото е и с глупостите на прехваления писател Г.Г. патетичен цинизъм и отсъствие на мисъл. Видяла жабата, че подковават коня, та... и ние в крак с Холивуд. И все пак, ще отидете ли да гледате филм със заглавие "Фабричен дефект" или "Не носим отговорност за фабрично повредената ви стока".

• 3 12
• Докладване

Неправилен

• 3 5
• Докладване

"Дефект по произход"?

• 3 5
• Докладване

На български език "дамгосването" е в реда на нещата, израз като "вроден порок" звучи прекрасно.В друга култура, обаче, става дума за термин от търговското право, че транспортната фирма не носи наказателна отговорност за повреда на стоката, ако тя е с фабричен дефект, т.е. inherent vice.

• 1 7
• Докладване

До коментар [#10] от "theh5n1":

Защо ти харесва толкова много? Какво го прави интересен?

• 0 3
• Докладване

Ами, защото не е просто фантастика с ефекти. Има много човешки и философски теми засегнати в него, а мен тези въпроси ме вълнуват. Това е представено от чудесни актьори и невероятна музика. Има критики, че не е научно достоверен, че не казва нищо ново и т.н., но за мен е много голям филм. Направи ми впечатление, че обичайните бъбривковци в киносалона замлъкваха малко след началото на филма и остроумните им коментари секваха. Не твърдя, че е гениален филм, но от "Матрицата" досега, не бях ходил да гледам филм повторно в кино.

• 4 7
• Докладване

Грандхотела, наслада за сетивата.

• 2 9
• Докладване

До коментар [#22] от "theh5n1":


[quote#22:"theh5n1"]Има критики, че не е научно достоверен, че не казва нищо ново и т.н., но за мен е много голям филм[/quote]
Напротив, като оставим настрана лирично фантастичната част при която протагонистът попада в 5 измерен свят където всичко се случва едновременно, останалата част отразява съвременното ни разбиране на Черните дупки. Човек трябва поне малко да се интересува от теоретична физика за да се наслади на някои моменти. Но и без такъв специализиран интерес във филма има много интересни неща, интересни философски въпроси както за личността така и за обществото.
Крис Нолан е много талантлив режисьор и сценарист. Работи с жена си и явно това е много плодотворно сътрудничество. Харесват ми и всичките му Бат Ман филми. Направи ги дълбоки и мрачни. Харасва ми как държи филмите си на ръба да загуби масовата публика но все пак ги държи за да бъдат филмите му касови и в същото време доставя удоволствие на по-серебралната част от публиката си.
Дизни и Пиксар го направиха този номер с детските филмчета - хем са смешни за децата, хем имат доста мръсен скрит хумор (дабъл онтондр) за кеф на възрастните който минава абсолютно назабележимо за децата. Та като заведеш внуците на кино и на тебе да ти е смешно. За сажеление повечето от този хумор е непреводим и това се губи ако зрителя не разбира английски и по-специално модерна Американска култура.

• 3 9
• Докладване

ИДА е незабравим филм. Задължително е да се гледа! Задължително! Задължително! Засяга дълбоки теми, съдби, чувства, времена... Апропо, ето една "интересна" статистика: Гледали филма от три държави: над 1 милион, 500000, 22000. Имената на държавите съответно: САЩ, Франция, ГФР. Изводите за дом. задача.

Любимият ми диалог от Гран Будапест Хотел между Мадам Ди и Мосю Густав:

Come with me.
To ... fucking Lutz?

Откога се каня да прочета нещо на Стефан Цвайг

• 4 7
• Докладване

Interstellar е негледаем. Специално обаче си наложих да го изгледам докрая, за да не бъда обвинен, по стандартния ред, че се изказвам за нещо, което не съм гледал. Психеделични халюцинации, наукообразно бръщолевене, в услуга на стандартната, ограничена теза, която Холивуд толкова силно налага в почти цялата си продукция -- интровертното, еснафско аз, като абсолют на битието. I, me, mine, моето семейство, моят личен свят, моят личен живот, това е всичко. Другото, онова извън мен, не ме засяга. За него има кой да се грижи. То е за елитите. Аз, купувачът, оня който ще си даде $18-те долара, съм мнозинството. От мен, незначителния, който е мнозинството, се трупат пачките. Как иначе ще тече печалбата, без малкият човек, с нищожните си проблеми, да се почувства приобщен? Той да е героят. И в космически кораб ще го поставят, и с относителнoст ще го баламосват, за да се почувства значим, отъркал се о наукообразни фантазми. Че Interstellar e ненаучeн, е малко да се каже. Подобни филми, които вече като лавина заливат публиката (Gravity), са обида за интелигентноста на зрителя. Игра, темпоритъм, скудоумен сценарий, диалог и други подобни компоненти просто не си струва да се обсъждат, след като вътъкът не издържа на критика.

Така както индустрията унищожи храната, здравеопазването, образованието, така страда и културата. Световната култура, както е видно, не само българската. Idiocracy беше филмът, който обобщи тази тенденция и сега с филми като Interstellar, да не говорим за последното триково наложено family oriented porno, което цял президент на САЩ пробутва, The Interview, бележи ново ускорение към общество съставено предимно от дебили. Не че няма тук и там да се изхихикаш на подобна "комедия" като The Interview, но това хихикане не може да потисне чувството, че са те взели за още един moron, специално курдисал се да гледа гъделичаща подкоремни струни, детинска тъпота. Ама, това било простo за забавление. Не, не е забавно. Тъпото, да не говорим агресивно тъпото, може да е леко забавно, единствено, ако се самоиронизира, какъвто тук не е случаят.

• 9 14
• Докладване

До коментар [#26] от "bryghtlyght":
Чудесни мисли!
Наистина киното от Холивуд в последните 30 години възпита една нова аудитория с все по-занижени естетически критерии и с все по-затъпяващи представи за забавление. Началото на края на киното дадоха Спилбърг и Лукас със своите Звездни войни...

• 3 8
• Докладване

До коментар [#5] от "Станислав":

Не си единственият - аз пък задрямах на няколко пъти. Силно впечатляващ и френетичен визуално, но под шарената повърхност не можеш да намериш кой знае какво.

• 1 4
• Докладване

До коментар [#17] от "77bobo":

Ами те и ''Еxodus - ....'' са превели като ''Изход - ...''

• 0 5
• Докладване

"Гранд хотел Будапеща" и "Не казвай сбогом" са моите фаворити.

• 1 2
• Докладване

До коментар [#26] от "bryghtlyght":

Интересно мнение, което не споделям на 99%

• 2 1
• Докладване

До коментар [#25] от "_plamen_":


[quote#25:"_plamen_"]Откога се каня да прочета нещо на Стефан Цвайг [/quote]
Любимият ми.

• 1 1
• Докладване

Струва ми се най-точното определение за The Grand Budapest Hotel даде @Присмехулник -- наслада за сетивата. Такъв изтънчен l'art pour l'art със средствата на сецесиона е за зажаднелия естет, потопен в ерата на Downton Abbey, един по-ироничен прочит на времето, от просто семплата буквалност на една costume drama. Подобно усещане се носеше и в A New York Winter's Tale, но тук духът е повече като при Киран Коларов или като в Хотел "Централ" на Веселин Бранев, но даже още по-изтънчен в детайлите, нищо, че не е правен от европейци (@атипова). Някак, наистина, демонстрацията на изтънчен вкус е поантата, оставила всичко друго да я следва като вагоните на влакова композиция. И, ако методът на Тарковски е обсесията на Кан в последните години, то паралелният свят на чистата естетика, макар пакетирана за масова консумация, е другият отдушник на холивудската консумативност. Изкушавам се да добавя към подобен носталгичен опит киното да бъде изкуство, като контрапункт на комерсиализма, и миналогодишната черно-бяла Nebraska. Търпението, любовта, с която е правено подобно произведение, без да се очаква отговорът на боксофиса, е като търпението на художника, бавно поемащ синята боя, изстискана върху палитрата, за да я нанесе на точното място върху платното. Изпитвам благородна завист към подобен талант. Рационалната ми същност няма как да успокои така ръката ми, но, благодарение на "Дневник", поне успях да се насладя на това в един почти шедьовър.

• 1 3
• Докладване

До коментар [#26] от "bryghtlyght":

Без да те иронизирам или подценявам, но не всички сме дорасли/изучили до толкова изтънчен вкус за изкуство. Да, аз, подобно на много други съм от мнозинството интересуващо се от "моето семейство, моят личен свят, моят личен живот", но не виждам кое е лошото, ако не вредя никому и се старая да се усъвършенствам, доколкото мога. Според теб филма е за нас, но поставя въпроси, за които не винаги имаме време да помислим - филм, който ще накара "средната ръка хора", да се замислят за някои философски въпроси. Смятам, че това е чудесно. Ако пуснеш някой елитарен филм и се хареса на 1000 души, а 1 000 000 не разберат нищичко и няма и да поискат да го разберат, това е добре - направено е нещо възвишено. Ако се направи филм, скучен за 10 000 души, но накара 1 000 000 да се замислят, да се заинтересуват, да прочетат нещо, да се вдъновят и амбицират (има такива по чуждите форуми, запалили се по физика и астрономия) - страхотно! - немалко хора ще се променят към по-добро, макар и с малко. Филма има позитивно послание, има душа. Изкуството не е само за елита, изкуството е за всички, и трябва да достигне до всички. Този филм успява в това!
А сравненията с "The Interview" са пресилени, не вярвам да мислиш сериозно, че двата филма са от една категория?!

• 1 2
• Докладване

Интерстелар за мен се откроява тази година. Нолън си е Нолън. Освен чисто визуалното, аудио и емоционално изживяване, филма ме накара да прочета малко повече по темата физика.
Филмът веднага се превръща в класика!

• 1 2
• Докладване

До коментар [#26] от "bryghtlyght":

Една илюстрация за това, което имам предвид (че филма повлиява хората):
Напиши в google: rage rage и виж какво ще ти предложи

• 1 3
• Докладване

До коментар [#35] от "Petar Ustabashiev":

Единствената полза от това филмът да те накара да прочетеш малко повече по темата физика е, ако от това прочитане разбереш в каква интелектуална немощ е изпаднала съвременната теоретична физика. Ако от подобен филм се почувстваш по-грамотен по физика, то това ще е една от белите, които подобни псевдонаучни бръщолевения, създадени единствено за пари, причиняват на нищо неподозиращата публика. Далеч по приемливо е интересното за някои откровено глупеене в различните фентъси бълнувания като Хари Потър или Хобит, които поне са без никакви претенции за научност. Те поне не си позволяват да се гаврят с науката. Когато към нелепата същност на подобна "научна" тематика се добави и демонстративното ѝ неразбиране, а само снобски се подхвърлят присъщи ѝ ключови термини, за да се демонстрира многоученост, може да се изпадне и в по-голям конфуз. Да си спомним за Джулия Кристева и опозоряването ѝ по този повод от Алан Сокал във "Fashionable Nonsense". Не че сам Сокал не трябва да си попрегледа букварите, за да престане да е адвокат на интелектуалната задънена улица. Както и да е. Хубав щеше да е светът, ако нямаше глупост, чалга и инженери от Димитровград, както и псевдоелит от Холивуд, които без забавяне се възползват от глупостта човешка и семплите ѝ нужди, за да трупат пари и влияние. Свят без такива обаче явно е неосъществима мечта. Поне някак науката да бяха оставили чиста от мазните си пръсти.

• 1 3
• Докладване

До коментар [#37] от "bryghtlyght":

Не съм казвал, че се чувствам по-грамотен по физика след гледането на филма, споменах, че темата физика ми е станала интересна. Филмът е научно-фантастичен, т.е. има някаква база от научни данни, факти и информация, останалото е художествена измислица за забавление на хората.
В случая обаче тази художествена измислица лично мен ме провокира да поразмишлявам (не само по темата физика).
Не претендирам да съм специалист по кино, още по-малко по физика. Искам обаче да гледам филми, които провокират.
Интерстелар е много повече от история за физика, любов между родител и наследник, междузвездни пътувания и спецефекти. Но смятам, че това много повече е въпрос на лично възприятие, светоусещане и анализ, т.е. не всеки би го приел и одобрил.

Не целя да споря, просто изказах личното си предпочитание за филм на 2014-а.

• 1 2
• Докладване

Филмът Under the Skin е издържан в най-добрите традиции на британското учебно кино. Спомням си един десант в Anthology Film Archives на ъгъла на 2-ра улица и 2-ро авеню на група студенти от някакъв лондонски филмов факултет. Тематиката същата -- за неспасяемия, самотен мъж, все затъващ в някакви води, за да се появи на вратата на апартамента ѝ, целият покрит с водорасли. Едва отмила ги във ваната, уж вече подсушен, при следващата разходка пак се хързулва във водите на крайградския канал и пак водни дълбини и пак безнадеждие. Тя винаги е спасителката, а той loser-ът. Абстрактният мъж, безработен, емигрант, самотник се появява отново и тук, но изследван чрез лакмусът ползващ една не толкова грозновата, колкото обикновена случайна представителка на женския род. Едва ли можеше да се намери по-подходящ обект от тази даже недотам добре сложена актриса. Разликата между семплото изследване на отношенията мъж-жена-общество в щатските филми и авангардното, до дъно отписващо армията самотни мъже, минаващи като сенки по зигзагообразните улични маркировки на студените британски градове, е наистина впечатляваща (даже не ми се занимава да анализирам поредната версия на The War of the Roses, именувана днес Gone Girl; за I, me, mine културата, която и тук отново ни залива, писах по-горе). Мъжът като отмиращ вид. Даже онзи ден се съобщи за изследвания на британски биолози, доказващи възможността човек да се възпроизвежда само по линия на жената като се използват клетки от кожата. Не ми се иска да се връщам до Иисус Христос и липсващата роля на Йосиф при появата му, най-малкото, за да не обидя нечии чувства, а и, за да не предизвикам излишни теологични спорове.

Новото при този филм е и като че ли лесното, но до голяма степен неочаквано анти-феминистко решение в кулминацията. Жената била виновната за горкото състояние на мъжкия род, което се доказа, когато обели пластовете цивилизация, за да разкрие студената си черна същност. И изгарянето ѝ не се видя да възстановява амебизираните мъжки същества и възстановяването им в човешки индивиди. Непременно тук трябва да се отбележи и уникалният музикален фон, напълно допринасящ за депресивната конкретност на този така точно улавящ, макар и сюгжестивно, нелепата студенина на нашия западен свят, особено на неговата по-развита част. Филмът не е за хора търсещи забава, нито е за онези търсещи готово решение. Най-лесно е да го приемем като импресия за извънземно и да махнем с ръка. По-трудното е да се замислим и да си дадем сметка накъде всъщност сме тръгнали.

• 2 2
• Докладване

До коментар [#25] от "_plamen_":

Повлиях се от препоръката и гледах филма "Ида" - интересна техника, черно-бял. Хареса ми, благодаря.

• 0 1
• Докладване

Така се чувствах и аз, когато пристъпвах извън портала на казармата към неизвестността на свободата. Аха, да се върна към познатото и удобно затворничество, наложено от държавата в най-неподходящ житейски момент на един 18-годишен. Вероятно нося и до днес тази травма, този цикатрикс на душата, предизвикан от безумното тоталитарно минало.

Краят на филма Ida ми напомни за този момент. Там, едно момиче, макар узнала за еврейските си корени, се връща в строгата бедност на католическите норми, за да се спаси от моралната низост на свят, в който и жертвите, и палачите, се оказват нейни роднини. Това са истинските дълбоки прорезни белези на нашите общества, и на полското, и на българското, където жертви и палачи се целуват насред площада, за да си редят мръсничките политически игрички или да стават уж-десни министър-председатели, подкрепяни от разни меркели и барозовци. Нищо им нямало, защото по делата им щели сте да ги познаете, макар и да ги видите после като ректори в някакви руски университети.

Ida е филм, който ще се запомни с естетиката си. За съжаление обаче, ако да си вземеш куче, да се ожениш и имаш деца и заживееш онова, което се нарича живот, излиза според филма (а и изобщо) да е слабо като решение, то и да се предадеш в ръцете на институция, макар посветена на вярата, едва ли е силното решение. Нещо друго трябва да се промени, за да се пречупи кризата на идентичността и обществата ни да тръгнат по пътя на щастие и съзидание. Не е да полееш с бензин и да драснеш клечката на саморазкрилата се, и тя нещастна креатура на това същото общество, женска природа, онова, което ще извади еднгбургския самотник от безпътицата и затъването му в дълбоките бездни на житейските води. И Ida, и Under the Skin са естетски филми, които пазарът няма да понесе (как ли се финансират подобни бутикови съзидания?) Отвъд океана пък си правят забавление, за да печелят пари от проблеми, които както и да ги извъртат да изглеждат лични, са си големи проблеми на обществото (Gone Girl).

Със или без пазар, както се вижда от предложеното ни в "Дневник" (поразтърсих се и се оказа, че тези предложения не са далеч от предложенията в световни класации), днешната криза в обществата ни може да се подложи на различен естетически анализ, който, макар и много талантлив, оставя повече въпроси, отколкото отговори.

Пиша тези нахвърляни мисли в реда, по който гледам предложените от "Дневник" филми. За съжаление, не мога да намеря нито филма на Звягинцев (режисьор, който силно ме впечатли и с Вера, и с Возвращение), нито останалите, което може и да е добре, защото така няма да досаждам на онези, които не харесват писанията ми.

• 0 3
• Докладване

Поправка -- Елена, не Вера, се казва филмът на Звягинцев. Извинявам се.

• 0 1
• Докладване

До коментар [#42] от "bryghtlyght":

Ето тук, но иска регистрация.

http://kinoparks.pw/film/4583/

• 0 1
• Докладване

До коментар [#39] от "bryghtlyght":

Станаха ми любопитни вашите анализи. С какво се занимавате?

• 0 0
• Докладване

До коментар [#39] от "bryghtlyght": защо да е антифеминистки края, напротив, много е феминистки. Тя също беше жертва.

• 0 0
• Докладване