Двама непознати влизат в лаборатория и сядат един срещу друг. Подават си ръка и започват да си задават въпроси. Въпросите не са случайни, а специално подбрани от учените, които ги наблюдават. Те са точно 36, с нарастваща степен на интимност. Започва се с лесни и интересни теми като "Коя знаменитост би поканил на вечеря у дома?", минава се през най-любимите и най-омразните спомени и се стига до мъчителни тайни като "За какво ще се разкайваш най-много на смъртното си легло?". Експериментът завършва с 4-минутно вглеждане в очите на другия в мълчание... Шест месеца по-късно непознатите се женят и канят целия екип на лабораторията на сватбата си.

Точно така протича експериментът, проведен от екип от учени в университета в Стоуни Брук, Ню Йорк, през 1997 г. Оттогава въпросите, разработени първоначално като опит за създаване на близост и пълноценна комуникация сред непознати, отново и отново се доказват като успешна формула за влюбване. Действат, защото плавно принуждават партньорите да разкриват все повече и по-интимни тайни за себе си, а взаимната уязвимост генерира симпатия и усещане за близост.

Според авторите на изследването Артър Арън и съпругата му Илейн Арън въпросите не крият никаква магия, а са просто начин за кратко време да опознаеш случаен човек. Дори не са били създадени с цел да генерират любов, признава Илейн Арън пред "Хъфингтън поуст" в авторски материал тази седмица. Те са изпитани например и при партньори от различни раси и сексуални ориентации, като впоследствие е установено, че заради дълбокото опознаване на другия предубежденията и стигмите в мненията им отпадат и се формират приятелски чувства не само към човека, но и към групата, към която принадлежи.

Освен това въпросите, разделени в три серии по 12, са примерни - не можеш да използваш същите въпроси отново и отново с различни партньори, защото един от основните им "трикове" е, че отговорите трябва да са спонтанни, а не заучени. Откровеността, от една страна, и вслушването в отговорите на непознатия, от друга, заедно с реципрочната уязвимост, в която са поставени и двамата, са най-ключови за експеримента, казва още Илейн Арън. 

Експериментът се възроди в интернет през последните две седмици, след като "Ню Йорк Таймс" публикува есе на преподавателя по креативно писане в университета във Ванкувър Манди Лен Катрън, озаглавено "За да се влюбите в когото и да е, направете това" (To fall in love with anyone, do this). Тя самата е изпробвала формулата миналото лято - по време на първата си среща с почти непознат човек. Отнело им много повече време от предвидените в експеримента 90 минути, а най-неловката част била вглеждането в очите на другия за 4 минути.

Идеята да изпробват експеримента дошла, след като мъжът коментирал, че вероятно всеки може да се влюби във всеки при подходящите условия. Катрън пък се сетила за формулата на проф. Арън. "Като се замисля, никой не би предложил и не би се съгласил на подобен експеримент, ако не е отворен към възможността да се влюби", пише тя. Затова и не приписва цялата заслуга за настоящата си връзка на въпросите.

За 4-минутното вглеждане в очите на партньора си, за което се усамотяват на средата на един мост, тя разказва, че наистина е непозната и разтърсваща емоция "не само защото наистина виждаш някого, а защото виждаш как той те вижда истински" и е смесица от "усещането за собствената ти уязвимост и онова странно чувство на изумление, когато повтаряш една дума отново и отново, докато изгуби смисъла си и се разпадне до основата си - като поредица от звуци". В експериментите с въпросите на проф. Арън времето за вглеждане в очите на другия е по-слабо изследвано и варира от 2 до 4 минути. Според Катрън обаче "две минути са достатъчни, за да се ужасиш от случващото се, но четири могат да те отведат където трябва", колкото и трудно да е.