Подпалени
Горим историческите си паметници върху отломките на закона, децата ни горят в живота върху антикварното си образование, политиците горят в паметта на тези, които са ги избрали, родителите ни горят в покварено здравеопазване, а моето семейство избра миналия уикенд да гори в жарава и в многохилядно хоро. Защо?
Защо ни е да се обличаме в носии и да навързваме цървули под звуците на народна музика
и далеч от телефони и съвременна техника три дни да живеем и да бъдем.
Имах сериозна вътрешна съпротива да отида на Фестивала на фолклорната носия в Жеравна. Майка ми беше обещала на децата още преди година като част от нейната неписана програма-завещание за културно ограмотяване чрез преживяване на трите си внучета. Сестра ми (режисьорът Зорница-София - бел. ред.) искаше да уважи и да срещне много от хората, които помогнаха за автентичната реализация на последния й филм по разказа на Николай Хайтов "Румена войвода". Аз, въпреки че живях в Жеравна един месец, докато снимахме филма, не разбирах смисъла на това пътуване във времето.
Отблъскват ме надъханите прояви на патриотизъм, а национализмът ми е страшен като концепция за съвременно държавно осмисляне. Въпреки че дълбоко уважавам работата на организаторите - "Ансамбъл Българе", не знаех какво да очаквам, но се оставих на импулса на близките ми. В крайна сметка пътуването ми осмисли моята дъщеря.
Дара (на 11 години) дълго буча срещу "чалгата", която чувала, срещу изпотяващата носия, срещу нарочно заглушавания сигнал на телефонните оператори и "въобще фестивалът задължителен ли е, всичко друго ли ми е забранено, мамо, и само това ли те интересува в живота". Нейното така драматизирано нещастие се разви
до втората нощ, когато се събу боса и мина през жарава три пъти
танцува дълги часове, хваната на хоро, и на моменти дори го водеше, ухилена до уши. Върна се с братовчедка си и сестра ми към един през нощта, преплитайки крака от умора. Неспособна да говори, успя да сподели, че се носи във въздуха, не стъпва по земята.
На подсъзнателно ниво ни е закодирано познанието за нашите традиции и свързването с хората, с които имаме общо културно наследство. Пресъздаването и преживяването на древните ни традиции, обичаи и ритуали създават първична спойка. Душите ни не са подчинени само на законите на логиката. Ирационалното играе също толкова важна роля, както и рационалното в нашата психика и съзнание.
Подобни фестивали, където излизаме от съвременните си роли и влизаме в други, ни помагат да разберем и се свържем с елементите на нашата култура през сърцето, а не с ума си. Подклаждаме искра, която ни заземява, за да може да летим.
Следващото издание на фестивала на фолклорната носия в Жеравна ще бъде през лятото на 2017 година.