Александра Барозу живее от две години в България. Тук я води работата в кол център, в какъвто е работила и в родината си Португалия. Отваря ресторант "Туга бар" в София през април като преди това е събирала в кафене феновете на родината си. В началото готви основно тя в кухнята, но отскоро е майка и се налага да остави повечето работа на служителите си. С изключение на някои рецепти, които съдържат тайни, неизвестни дори на майка й.

Александра ще представи португалската кухня на предстоящия първи по рода си фестивал на открито за качествена храна и напитки - StrEAT Fest.

Той отваря "врати" на 30 септември, тази събота, от 10:00 до 22:00 часа и е организиран от изданието "Бакхус". Всичко за него четете тук.

- Обичам да готвя още от малка заедно с майка ми. И сега, когато в един момент се уморих от работата в кол център, започнах да изпитвам носталгия по дома си, а виждах, че в София има италианска, испанска кухня и реших да се захвана с този бизнес. Имам известен опит от работа в заведения в миналото. Първо отворихме кафене, в което идваха много българи, живяли в миналото в Португалия и завърнали се. В кафенето обаче не предлагахме храна. Върнах се в родния си град Порту, за да изгладя някои рецепти и да затвърдя приготвянето на други, много от които са част от кухнята на семейството ми.

Решихме, че в София има достатъчно хора, които харесват тази кухня и можем да я предлагаме. Не храна тип гурме, а тип домашна. Българската и португалската кухня са много близки, използваме едни и същи подправки, приготвяме печени меса. Ние използваме обаче много зехтин, произведен в Португалия.

- Аз съм късметлия, защото имам българско семейство. Но първото предизвикателство беше с езика, който е много различен от всички, които използват латиница. Започнах да уча, в посолството ни преподават български и в същото време има възможност да го упражнявам в семейството си. (Александра задължително казва всички подправки на български - бел. авт.) Друг проблем е общуването с администрацията. Също като в Португалия - трябва да ходиш по няколко пъти за едно и също нещо. Хората тук много говорят, че има корупция. Аз ги успокоявам, че при нас имаме също такъв проблем, той явно е нещо характерно за южните страни. Бивш премиер на Португалия го очаква съд, защото открадна милиони евро.

За бизнеса тук е голямо облекчение, че има плосък данък, и по-лесно фирмите могат да планират. Познавам много хора от Испания, Италия, Белгия, които работят тук, и всеки от тях харесва това.

Аз смятам, че българите и португалците сме братовчеди, макар и в различни краища на континента. И португалците, и българите харесват да споделят времето си с приятели в приятен разговор на чаша бира или хубаво вино.

- Много труден въпрос. Разбира се, десертът пащел дъ ната, който ние ядем при всяко пиене на кафе. С основната храна е трудно да се каже - готвим с много морски продукти и с месо. Смятам, че хората, които дори не са ходили в Португалия, харесват португалските ястия. Разбира се едно от емблематичните ястия е бакаляу (риба треска - бел. авт.), приготвено по различни начини.

За някои рецепти се налага да адаптираме вкуса към българския, например в оригиналната си рецепта бакаляу е много солено, което не допада толкова на местните хора.

Понякога се опитваме да адаптираме и рецепти от българската кухня към спецификата на португалската.

- Да. Интересно е, че тук идват хора от Бразилия или такива, които са били в Мозамбик и Ангола (бивши португалски колонии - бел. ред.). Идват за бакаляу. Оказва се, че това ключово ястие свързва всички, които говорят португалски.

- Надявам се да е така, това е нещо, което се стремим да правим. Тук са идвали хора, на които предстои пътуване за Португалия и искат в аванс да опитат храната. Двойка гърци дойдоха и си поръчаха октопод, а знаем колко характерен е за тяхната кухня. Много се радвам, че им хареса португалския стил на октопода.

Много хора ми казват, че чрез храната тук се чувстват сякаш са на брега на океана в Португалия. Това ме прави щастлива.

- Това, което много използвам в рецептите и което е много трудно тук да се намери, е пресен кориандър. Той се използва много в кухнята на Южна Португалия и не толкова в Северна. В северната основно се използва магданоз. Аз много обичам южната част на страната, където хората са много гостоприемни, любезни с всеки и умеят да се радват на живота.

Думата, която Александа написа, е саудади (saudade). Няма кратък превод. На пръв прочит означава състояние на тъга, но това е доста подвеждащо. Тя се използва, когато ти липсва нещо - родината ти, приятелите или друго, но това не те кара да се чувстваш зле, а те изпълва с добро чувство. Думата има исторически корени и в някаква степен олицетворява съдбата на португалците през вековете. Подобно на традиционното за Португалия фаду - тя може да е нещо тъжно, но може да изразява любов и желание да бъдеш близо до нещо или някого.

Рецептата от португалската кухня, която Александра препоръчва като лесна за приготвяне: парче свинско месо, с добавени сол и черен пипер, чесън и зехтин. Трябва да се усеща вкусът на зехтина и за финал малко магданоз. Приготвено на фурна. За нея това е типично португалско ястие.