Как е създадена куриерската компания "Еконт"
Георги Петров живее на втория етаж в кооперация в софийския квартал "Изток". Той трябва да изпрати документи за подпис и вика куриер на домашния си адрес. Пратката е за третия етаж. Петров уверява, че няма грешка. Двайсетина стъпала по-късно куриерът предава плика на Владимир Симеонов. Той го приема, но има пратка с други документи, която трябва да бъде доставена до... втория етаж. За Петров. Съседите са скарани и си общуват чрез куриер. След няколко размени на пратки, последният куриер успява да ги събере на площадката между етажите и те започват да си говорят отново
Тази история е съвсем истинска, само имената на героите са променени.
Едва ли, когато преди 25 години Николай Събев е сред създателите на "Еконт" той си е представял, че един ден услугите, които фирмата предлага, ще излизат толкова извън стандартното описание и ще имат и неизчислима добавена стойност.
Така започва книгата "Имате пратка. Моделът на Еконт", която разказва 25 годишната история на компанията. Тя излиза утре (13 юли) и се разпространява с новия брой на вестник "Капитал" за всички негови читатели. "Дневник" публикува откъс от нея:
1998 е ключова година в историята на "Еконт Транс" (спедиторската компания, създадена през 1993г. - бел.ред.). Две взаимосвързани събития предизвикват силно сътресение. Николай Събев (основател на компанията - бел.ред.) и Павел Пенчев (изпълнителен директор) обаче приемат кризата не като заплаха, а като възможност.
През лятото на 1998 г. настъпва руската финансова криза. Обявено е спиране на плащанията по държавния дълг и девалвация на валутата. Наложен е мораториум на плащанията извън страната и "Еконт Транс" не може да получи сумите по вече сключени договори за две години. Това се случва внезапно и компанията не е подготвена да понесе удара. Как се действа, когато на малка спедиторска фирма с ниска норма на печалба
изведнъж й казват, че не могат да й платят половин милион долара, от които тя дължи 498 хил. долара на превозвачи? Нещо трябва да се промени изначално.
Ситуацията се влошава допълнително, когато в този труден момент напускат трима от топ мениджърите на компанията. Николай Събев и Павел Пенчев остават с двама асистенти. Поуката, която извличат от тези събития, е, че да се прави бизнес, зависим от политиката на Русия, е схема като в минно поле без перспективи за развитие. "Еконт Транс" все пак успява да събере парите си за две години и да се разплати с всички, като запазва клиентите си.
Николай Събев избира да решава тези проблеми лично - лице в лице, без отговорността да се прехвърля на други хора или непредвидени обстоятелства. Това е част от философията за бизнеса на "Еконт" и до днес.
Тогава той събира малка сума пари и заминава, за да се срещне лично с всички, към които е задлъжнял. Не използва телефоните, за да се обяснява колко е трудна ситуацията с Руската национална банка, и не се крие. Сред хората, на които трябва да плати, са и представители на молдовската мафия. "Казах им: Аз съм тук, защото ви дължа 195 хил. долара, и идвам на крака. Ще ви платя независимо от всичко, но ми трябва време. Дайте ми шест месеца и не спирайте моите вагони." И тези хора, видни представители на мафията, толкова се зарадваха, че вечерта, като седнахме на вечеря, единият от тях каза на приятелката си: "Виж го нашия Коля - сутринта исках да го гръмна, сега искам да го прегърна!", разказва Николай Събев.
Кризата и преодоляването на щетите от нея карат Пенчев и Николай Събев да мислят за създаването на по-устойчив модел на логистика, работещ на българския пазар.
Решението за старта на куриерска дейност е подпомогнато и от обстоятелството, че някои от търговците си плащат не с пари, а с автомобили. И "Еконт" се озовава с два микробуса и един пикап.
Без претенции за прилики с някои истории от Силициевата долина, куриерският бизнес започва от един малък гараж. През 2000 г. това е първият логистичен център на "Еконт". Идеята на Пенчев и Николай Събев е да предложат куриерска услуга, която да се различава от стандартната на пазара и да даде възможност на хората да получават пратки от и до офис на куриера, а не само от и до адрес. Това трябва да направи услугата по-достъпна за тези, които не могат да си позволят по-високите разходи за изпращане и получаване от адрес.
За да е успешна според тях, новата куриерска фирма "Еконт Експрес" трябва да бъде в София. Пенчев заминава и наема апартамент на бул. "Черни връх" в квартал "Лозенец". Апартаментът има отделени хол, кухня, спалня и баня. Холът става офис, кухнята - приемна, а Павел спи в съседната част. Сутрин отива на работа много лесно, защото е на една врата разстояние. Гаражът на апартамента става логистичен център, а първият куриер, който разнася пратките, е Павел Пенчев.
Сутрин Пенчев излиза на работа с костюм, вратовръзка и куфар, за да провежда търговски срещи, на които убеждава клиенти да се доверят на непознатата към момента куриерска фирма. Те често го посрещат с думите "нищо не купуваме", защото тогава е бумът на куфарните търговци. На обед влиза в друго амплоа - приема заявки и изпълнява по 10-15 поръчки дневно, облечен с тениска и шапка с козирка. На визитната му картичка пише "изпълнителен директор", но това няма никакво значение. В един от тези дни домоуправителят на сградата среща Пенчев, облечен тогава в костюм, и прави забележка, че куриерът на фирмата се държи невъзпитано, говори грубо и блъска вратата. "Този човек въобще не направи връзка между мен и куриера и такива неща наговори, че сякаш правеше донос. Ако не бях аз куриерът, щях много да се впечатля какви груби думи съм използвал", спомня си той. Но приема забележката и след три дни същият човек му благодари за страхотния ефект от намесата.
В първите месеци куриерската компания развива дейност само в София и Русе, но бързо след това се появяват офисите в Плевен, Пловдив, Бургас и Варна. За да имат повече тежест, Николай Събев моли състудент от Бургас и приятели от Плевен и Пловдив да помогнат и когато фирмата изпраща нещо в тези градове, те да го занесат на адреса. За услугата не получават заплащане. Пенчев събира по 10 - 15 пратки за деня и следобед ги носи на автогарата, където ги разпределя по автобусите за съответните градове. Приятелите посрещат пратките и ги разнасят на адресите. Само след месец обаче пакетите стават толкова много, че този импровизиран вариант вече не работи. Започва наемането на помещения и отварянето на офиси. Първоначално те не работят с клиенти, а са основно офиси и складове, от които куриерите идват да получат пратките за разнасяне.
Скокът на бизнеса на "Еконт" е видим още в първите години. През 2002 г. са разнесени 1500 пратки, а година по-късно вече стават 79 хил. Ръстът се дължи на нововъведения на пазара, в които "Еконт" е пионер - като наложения платеж и специалните тарифи.
Цялата история на "Еконт" и за нейния успешен български бизнес модел може да прочетете в книгата, която се разпространява с броя на "Капитал" от 13 юли.