Всичко, което трябва да знаете за парламентарните избори на 2 октомври
Настоящата 2022 г. е белязана от войната на Русия срещу Украйна и всички ефекти върху енергетика, икономика и политика от нея, с продължаваща пандемия от коронавирус, а в България и от политическа криза, която предсрочните парламентарни избори могат и да задълбочат. Кои са партиите и коалициите кандидати за 48-мото Народно събрание, кой ще спечели вота и ще успеят ли след него политиците да се обединят за стабилно управление? Това са сред най-важните въпроси, свързани с предстоящите на 2 октомври парламентарни избори.
"Дневник" събира в тази статия всичко, което е важно и полезно да знаете за парламентарния вот в неделя. В началото за улеснение има съдържание - въпроси, които при клик ви отвеждат директно към отговора.
На 2 октомври 2022 г. българите ще гласуват на предсрочни парламентарни избори. Гласуването ще определи кои ще са новите 240 депутати в бъдещото 48-мо Народно събрание. Това са първите избори за тази година, но са третите предсрочни парламентарни избори от 2021 г. насам.
В България се гласува в общо 31 многомандатни изборни райони (МИР), всеки от които изпраща в бъдещия парламент определен брой народни представители. Като цяло, многомандатните райони отговарят на областите в страната, като изключение правят София град - разделена на три района, и Пловдив - разделена на два МИР.
Предсрочните избори се организират от служебното правителство на Гълъб Донев, което бе назначено от президента Румен Радев в началото на август месец.
Колко депутати излъчва всеки избирателен район в България вижте в картата тук.
Според Изборния кодекс гласуването в България е задължително. Право на глас имат всички български граждани, навършили 18 години към изборния ден, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание "лишаване от свобода". Въпреки че по закон гласуването е задължително, наказание за негласуване няма, след като през 2017 г. Конституционният съд отмени предвидената санкция срещу тези, които не отидат до урните в два поредни избора от един и същи вид без "основателна причина".
Според Изборния кодекс гласуването е с машини в тези секции в България и чужбина, които са с 300 и повече избиратели. На парламентарните избори на 2 октомври ще бъдат използвани общо 10 993 устройства за машинно гласуване.
В избирателните секции, в които на предходните избори са гласували над 349 души, ще има и втора машина за гласуване. Според предварителните избирателни списъци от всички 9363 секции с машинно гласуване в страната в 1104 ще има по две машини. Извън България ще се използват 539 устройства като от общо 301 секции с машинно гласуване в 238 ще бъдат поставени по две машини. Повече за машинния вот вижте тук.
Гласува се със смарт карта, която избирателят получава от секционната комисия. Тя се поставя в долния край на машината с чипа напред и нагоре. След това се отваря електронна бюлетина. В нея избирателят посочва номера на партията, коалицията или инициативния комитет, а гласуващите в страната могат да отбележат и преференция в съответната листа. След като гласува, избирателят вади картата от машината и получава разписка. Картата се връща на член на секционната изборна комисия, а разписката се пуска в непрозрачна кутия. Симулатор на машинното гласуване е достъпен на сайта на Централната избирателна комисия тук.
С хартиени бюлетини се гласува в избирателните секции с по-малко от 300 избиратели, в секциите в лечебни заведения, домове за възрастни хора и други специализирани институции, в секциите на плавателни съдове под български флаг, както и в арестите и местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода". Изключение от машинния вот се прави и при гласуване с подвижна избирателна кутия. Ако в деня на изборите в дадена секция се наложи да се преустанови машинния вот, гласуването продължава с хартиени бюлетини.
Изборният ден отново ще започва в 7 часа и завършва в 20 часа. Ако след този час пред секциите има чакащи, гласуването може да бъде удължено, но с максимум един час - до 21:00 ч.
Партиите и коалициите, които издигат кандидати за депутати за вота на 2 октомври, са общо 28. На изборите за народни представители на 14 ноември бяха 27, на 11 юли - 23, а на 4 април бяха 30. Кандидатите за народни представители общо 5334. Повече за кандидатите, а и за отказалите се от участие в изборите на 2 октомври четете тук.
Ето и номерата на политическите сили в бюлетината:
1. ДПС
2. "Български съюз за директна демокрация"
3. "Българско национално обединение - БНО"
4. "Национално движение Единство"
5. ВМРО
6. "Справедлива България"
7. "Пряка демокрация"
8. НФСБ
9. "Продължаваме промяната"
10. МИР
11. "КОД - Консервативно обединение на десницата"
12. "България на труда и разума"
13. "Коалиция за теб България"
14. "Възраждане"
15. "Български възход"
16. "Български национален съюз"
17. "Изправи се България"
18. "Движение на непартийните кандидати"
19. "Има такъв народ"
20. "Глас народен"
21. "Единна народна партия" - отпадна от бюлетината, защото партията не регистрира кандидати
22. "Правото"
23. "Народна партия истината и само истината"
24. ГЕРБ-СДС
25. "Демократична България"
26. "Българска Социалдемокрация - Евролевица"
27. "Атака"
28. "БСП за България"
29. "Русофили за възраждане на отечеството".
На сайта на съответната районна избирателна комисия всеки избирател може да провери регистрираните листи и имената на кандидатите за депутати.
Ако гласувате в България, да. По желание избирателят отново може да отбележи и преференция, т.е. да даде своя глас за определен кандидат за народен представител от листата на предпочитаната политическа сила. Необходимо е избирателят да знае точно кой номер в листата е фаворитът му и да отбележи на съответното място (чрез докосване на екрана на машината или с "Х" или "V" в съответното кръгче от дясната страна на бюлетината).
Номерата на партиите и коалициите са от едно до 100, а номерата на кандидатите, за които може да се гласува с преференция, започват от 101.
Кой и с колко ще спечели изборите - това е най-важният въпрос, който вълнува всички в четвъртата предизборна кампания за последната година и половина. Последните социологически проучвания преди вота показват, че битката ще е оспорвана и не изключват изненади. Следващият парламент вероятно ще е силно фрагментиран, като според различните проучвания в него ще има между шест и девет политически формации.
"Дневник" обобщава прогнозите на водещите социологически агенции за представянето на всички кандидати за 48-мото Народно събрание, които имат шанс да преминат 4-процентната бариера. Тази графика дава възможност за бърза ориентация в данните. Вижте я тук.
По-подробна информация за позициите на основните претенденти за следващото Народно събрание вижте тук
Всички български граждани могат да проверят по електронен път номера и адреса на избирателната секция, в която ще гласуват на парламентарните избори на 2 октомври, вместо да търсят в оповестяваните на публични места избирателни списъци. Справки за това кой къде ще гласува вече може да се правят онлайн в сайта на ГРАО тук. Необходимо е да се посочи ЕГН, малко име, както и да се въведат цифрите от автоматично генериран код.
Номерът и мястото на избирателната секция може да се проверят и чрез SMS на единен номер 18429. Номерът е един за всички мобилни оператори, като в текстовото съобщение е необходимо да се изпишат само цифрите от единния граждански номер. Системата връща SMS с номера и адреса на избирателната секция за въведения ЕГН. Цената е 0.25 лв. без ДДС.
Проверка може да се направи и на единния номер 0800 1 4726, безплатно за цялата страна.
Избирателите, чиито постоянен и настоящ адрес са в различни населени места, може да поискат да бъдат вписани в избирателния списък по настоящ адрес. Заявление за гласуване по настоящ адрес се подава в съответната общинска администрация или по електронен път през сайта на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО). Крайният срок е 17 септември.
Електронно заявление за гласуване по настоящ адрес може да подадете като последвате линка тук. При подаването на заявление онлайн не се изисква подпис, като ГРАО извършва проверка на подадените данни.
След като избирател бъде вписан в списъка по настоящ адрес, ще бъде заличен от този по постоянен и не може да му се издава удостоверение за гласуване на друго място.
Ако сте студент редовно обучение и постоянният ви адрес е в друг град - ще може да гласувате там, където учите, в секция по избор. Необходимо е да представите документ за самоличност, заверена за съответния семестър студентска книжка и декларация, че не сте гласували и няма да гласувате на друго място (тя е по образец и се предоставя в секцията).
На изборите през 2021 г. беше предвиден ред за гласуване с подвижни кутии и за хората в изолация или карантина заради COVID-19. За разлика от тогава обаче, в момента в България не действа режим на извънредна епидемична обстановка и затова в инструкциите на ЦИК липсват указания избирателите, засегнати от коронавируса. Очаква се правилата за гласуване в условията на COVID-19 да бъдат допълнително уточнени, поясни пред "Дневник" говорителят на ЦИК Цветозар Томов. Повече по темата четете тук.
Хората с трайни увреждания, които не им позволяват да упражнят правото си на глас в избирателна секция, могат да подадат на място или по електронен път в съответната община заявление за гласуване с подвижна избирателна кутия. Към заявлението се прилага копие от документ на ТЕЛК (НЕЛК). Крайният срок е 17 септември.
Ако този срок се изпусне, избирателите с трайни увреждания може да гласуват с подвижна избирателна кутия, но следва да заявят желанието си и то при условие че на територията на населеното им място е назначена подвижна секционна избирателна комисия. Срокът за заявяване е до 26 септември.
Не. Освен ако нямате настоящ адрес на мястото, на което отсядате. Тогава трябва да подадете и заявление в срок.
Да. В която и да е секция в чужбина, с документ за самоличност и без предварително подадено заявление.
След изтичане на срока за подаване на заявления Централната избирателна комисия обяви 755 секции за гласуване извън България. В 734 от тях на произведени до пет години назад избори е имало образувана поне една избирателна секция, в която са гласували не по-малко от 100 души, както и местата с дипломатически и консулски представителства на България.
За част от местата е необходимо да бъде получено съгласието за разкриване на секции от съответната държава, не по-късно от 16 септември. Отделно, до 6 септември организациите на българските граждани зад граница могат да правят предложения до ръководителите на дипломатическите и консулски представителства за местоположението на избирателните секции извън страната. Според Изборния кодекс секции извън България могат да се разкриват при наличие на не по-малко от 40 избиратели, подали заявление за гласуване на съответното място.
На парламентарните избори през ноември 2021 г. се гласуваше в 751 секции в чужбина, а на предходните на 11 юли 2021 - в рекордните 782 секции, но тогава отпаднаха ограниченията за места за гласуване извън ЕС. На 4 април 2021 г. секциите в чужбина бяха 465, през 2017 г. - 371. През 2014 г. се гласуваше в 426 секции, през 2013 г. - в 227, а през 2009 г. - в 274 секции.
Избирателен район "Чужбина" няма и затова българите зад граница могат да гласуват за партия или коалиция, но не и за определен кандидат от листата, т.е. с преференция. В големите секции извън България - с 300 заявления или избиратели на предишен вот, отново ще се гласува само с машини.
В изборния ден с документ за самоличност в секциите в чужбина може да гласува всеки български гражданин с право на глас, дори ако не е подал предварително заявление. Ако българин, който живее в чужбина и подаде заявление за гласуване там, се върне в България, той може да гласува по постоянен адрес.
Мандатите в парламента са 240 и се разделят между партиите и коалициите, спечелили поне 4% от действителните гласове на изборите на 2 октомври.
При пропорционалните избори мандатите се разпределят по т.нар. метод на най-големия остатък - партиите получават предварителни мандати при делене на получените гласове на т.нар. квота на Хеър. Останалите се разпределят, като приоритет имат формациите с най-голям остатък. Една партия може да получи най-малко 10 мандата.
Има дисбаланс между броя на гласовете, с които са избрани кандидатите от различните райони.
Преференциалният вот може да пренареди кандидатдепутатската листа, ако за даден кандидат са гласували поне 7% от гласувалите за листата.
Колкото повече хора гласуват на парламентарните избори, т.е. колкото по-голяма е избирателната активност, толкова по-малко е значението на контролирания и купен вот. Ниската избирателна активност работи за големите партии и коалиции.
И на Избори 2022 може да посочите в бюлетината "Не подкрепям никого", но тези гласове се броят само за определяне на избирателната активност. "Не подкрепям никого" не влияе при отчитане на резултатите от вота. Това е така, за да не се вдига 4-процентовата бариера за влизане в Народното събрание, което би било в ущърб на малките формации.
С хартиена бюлетина ще се гласува в малките селски секции с под 300 избиратели, както и в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в избирателни секции на корабите под български флаг и при гласуване с подвижна избирателна кутия. В чужбина с хартиена бюлетина се гласува в секциите, за които са подадени под 300 заявления или на предишни избори са гласували по-малко от 300 избиратели.
Хартиени бюлетини ще бъдат доставяни и в големите секции, където ще се гласува само с машини. Целта е, ако възникне технически проблем с машините или форсмажорно обстоятелство, гласуването да може да продължи.
Избирателят отбелязва вота за партия, коалиция или независим кандидат за депутат като поставя знак "Х" или "V" в квадратчето с номера на предпочитаната формация, на независим кандидат или в това на опцията "Не подкрепям никого". От дясно, в кръгче със съответния номер, може да се отбележи и преференция за кандидат за народен представител.
Отбелязването с тези знаци е действително, само ако е с химикал, пишещ със син цвят.
Празната бюлетина е на практика невалиден глас. На парламентарни избори невалидните бюлетини се броят само за определяне на избирателната активност, но нямат влияние върху резултатите.
Бюлетината е невалидна, когато вотът е отбелязан със знак, различен от "Х" или "V", има отбелязване в повече от едно квадратче или има отбелязване и извън квадратчето.
Невалидни са и бюлетини с надписи (някои избиратели оставят послание към системата или шега) или със знаци, както и попълнените с различен от син химикал. Празната бюлетина също се счита за невалидна.
Социологическите агенции обявяват прогнозните резултати още в края на изборния ден - 20 часа.
ЦИК следва да обяви получените гласове и разпределението на депутатските мандати за партиите и коалициите не по-късно от 4 дни след изборния ден, т.е. до 6 октомври.
Имената на избраните народните представители следва да бъдат обявени до 9 октомври.
Най-честите манипулации на избори са купеният и контролиран вот и нарушенията при отчитането на резултатите в секционните избирателни комисии.
Касирането е отмяна на избори, решението за която трябва да вземе съдът. Жалба до Конституционния съд (КС) за касиране на вота може да подаде партия, участвала в него. За целта обаче е нужен посредник, какъвто може да бъде президентът, Министерският съвет, главният прокурор и върховните съдилища. Няма срок, в който съдът да се произнесе.
Бюджетът за предсрочните парламентарни избори на 2 октомври, който служебното правителство одобри е 70.5 млн. лева. Последните избори през ноември 2021 г. струваха 123.8 млн. лв., но те бяха вот 2 в 1 - за президент и за Народно събрание. Парламентарните избори на 4 април 2021 г. струваха 65 млн. лв., а тези на 11 юли 2021 г. - 57 млн. лв., но без разходите за машини.
Да, теоретично може да има още предсрочни парламентарни избори и след тези.