Умора, рутина и натрупани разочарования - така доброволци зад граница описват ситуацията около подготовката на поредните предсрочни избори в България. Държавата пак ще разчита предимно на тях за организацията, но в същото време е поставила "на трупчета" за неопределено време законодателните промени, които биха улеснили работата им и тези, гарантиращи им равни права на избирателите в страната.

Ентусиасти за участие в процеса все още се намират, но спиралата от вотове през последната година и половина и затлачените промени в изборното законодателство отблъскват мнозина дългогодишни членове на глобалната мрежа на изборните доброволци, които отказват да участват вече, показа проверка на "Дневник".

Останалите "ветерани" казват, че просто са предпочели да бъдат част от решението, тъй като не могат да разчитат на държавата да се справи с изборния процес. А и защото смятат, че от тази позиция имат повече шансове да бъдат чути исканията им за промени.

В София институциите, натоварени да координират изборите в чужбина - Централната избирателна комисия (ЦИК) и Външно министерство, признават, че трудности ще има, но не очакват те да са по-големи от миналогодишните и уверяват, че правят възможното да облекчат работата на доброволците. Прогнозират, че традиционно най-сложно ще са изборите в Турция, Великобритания и Германия.

От години българите в чужбина настояват основно за две промени, които да улеснят гласуването - увеличаване на секциите и дистанционно гласуване. В ролята си на избиратели пък искат практическото създаване на изборен район "Чужбина". Реализирането и на трите изглежда ако не напълно невъзможно, то поне отложено за необозримото бъдеще.

Представители на доброволческата мрежа зад граница повтарят, че най-големият проблем при изборите зад граница продължава да е липсата на възможност за дистанционно гласуване. Тя би намалила силно броя на секциите, необходимостта от пътуване и опашките пред избирателните секции.

По думите ѝ дори и федералната република да не беше наложила ограничения на броя места, в които могат да бъдат разкривани секции, проблем пак щеше да възникне за хората в карантина или с увреждания, както и за тези, които живеят в малки селца с лош транспорт до най-близката секция.

На същото мнение е Бернард Конфортов, бивш координатор на доброволците за секциите в Източна Великобритания. "Подготовката си върви по план и без ентусиазъм - посолство, регионални координатори, доброволци в комисиите - всеки отдавна знае какво прави. Но разочарованието от невъзможността за дистанционно гласуване си остава", казва той пред "Дневник".

От ЦИК коментираха, че от години са запознати с исканията на българите зад граница и част от членовете на комисията дори подкрепят въвеждането на гласуване от разстояние, но подчертават, че това е в прерогативите на законодателната власт. "Ние само прилагаме закона", обобщи говорителят на ЦИК Цветозар Томов.

Електронното гласуване до голяма степен би решило и друг проблем при гласуването в чужбина, а именно дългото висене в комисиите след приключване на изборния ден, докато ЦИК провери и потвърди изрядността на протоколите с резултатите, след което позволи разпускането на комисията. Това създаде множество проблеми на доброволците на изборите през юли миналата година, когато десетки членове на комисии чакаха до сутринта, след което бяха принудени, освен с физическата умора, да се справят с битови проблеми като забавеното опразване на наетите помещения и закъснения за работа. Още тогава част от тях декларираха, че няма повече да участват в организацията на избори, а някои дори излязоха на протест с искане за оставката на ЦИК.

На 2 октомври българите зад граница ще могат да гласуват в 755 секции зад граница. 734 от тях бяха разкрити автоматично - според приетите от 45-ото Народно събрание поправки в Изборния кодекс - на местата, където в последните пет години е имало поне 100 избиратели. Останалите са резултат от подадените 50 900 заявления за гласуване. За тях ще е необходимо българските власти да осигурят между 4100 и 4200 души, които да бъдат наети като членове на секционните комисии.

Досега този процес винаги е бил управляван предимно от доброволците зад граница, но на прага на новите избори се оказва, че немалка част от тях са се отказали от организационните дейности.

Сред тях е и Димитър Иванов, глобален координатор на мрежата на изборните доброволци. Още миналата година той решава да се оттегли от дейността след като ЦИК отказа създаването на специализирана комуникационна и организационна платформа, чрез която да изпраща необходимите документи и инструкции до секционните комисии, а от тях да получава и да проверява изборните протоколи извън страната.

Сега Иванов казва, че мрежата от доброволци вече не е глобална, а действа само по региони. По думите му заради липсата на достатъчно желаещи да помагат ЦИК и Министерството на външните работи са решили да плащат на хора в чужбина за набиране на членове на секционни комисии извън страната. "След това съзнателно решение на отговорните държавни институции имаме нов модел на осигуряване на процеса с човешките ресурси. Колко е подходящ, ефективен и ефикасен, времето ще покаже", казва Иванов.

Проверка на "Дневник" показа, че такъв модел е възприет единствено във Великобритания. От ЦИК потвърдиха, че практика да се плаща на няколко координатори, които от своя страна да набират доброволци за секциите и да организират подготовката за вота, съществува само там. Тя е по инициатива на посолството.

Според участници в процеса обаче въпреки избрания подход, трудностите с намирането на доброволци се увеличават. "Положението е отчайващо. Хората явно се умориха от избори. Не само да гласуват, но и не искат да участват в комисии. Много трудно се търсят хора - те висят по цяла нощ, на другия ден не отиват на работа, губят пари, започват на работа да им правят проблеми", обяснява Йоана Манджукова, която участва в организирането на гласуването в Западна Великобритания. Според доброволци проблемът е най-осезаем в Обединеното кралство заради големия брой изборни секции - през ноември 2021 г. там бяха разкрити най-много секции зад граница (132).

По думите на Манджукова обаче макар и трудно, хора се намират, а мотивацията идва от "любов към родината". Изборният доброволец в Мюнхен Мирослав Тодоров казва, че повечето хора се включват "с голямо желание, както досега".

С подобна нагласа са и членовете на ЦИК. Според говорителя Цветозар Томов е възможно да има трудности при процеса на намиране на членове на секционни избирателни комисии, но те едва ли биха били по-големи от ноември миналата година.

Според колегата му Росица Матев пък в комисията постъпват много запитвания желаещи да бъдат членове на избирателни комисии зад граница.

Болната тема на избирателите зад граница е създаването на специален изборен район, от който с техните гласове да се излъчват народни представители, както това става в страната. В момента в чужбина се гласува само за партия или коалиция, а гласовете се разпределят в районите в България по метода на най-големия остатък.

С промените в Изборния кодекс през 2021 г. 45-ото Народно събрание създаде район "Чужбина". Още с приемането ѝ обаче промяната се оказа "мъртвородена", тъй като депутатите не успяха да определят методологията, по която ще се изчислява колко депутати ще излъчват гласуващите извън България. Решението за новата методология беше отложено до излизането на окончателните данни от преброяването на населението от 2021 г.

Резултатите ще бъдат обявени на 3 октомври и на теория това означава, че при следващи избори българите зад граница ще могат да излъчат мажоритарно свои представители в парламента. На практика обаче е необходима още една стъпка - да бъде променен и Изборният кодекс. Това пък може да се окаже силно проблематично, тъй като неминуемо ще доведе до искания за поправки от различен характер, като например премахване на изцяло машинното гласуване. При подобен риск, а и при прогноза за нови предсрочни избори следващата година, е малко вероятно скоро да се стигне до гласуване на изменения в Изборния кодекс и българите зад граница ще продължат да гласуват по същия начин - само за партийни листи, но не и за конкретни кандидати в тях.

От ЦИК коментират неофициално, че са с вързани ръце докато не излязат резултатите от националното преброяване. Ако след изборите има кратък парламент, който не успее да събере мнозинство за промени в методиката, от комисията ще бъдат принудени да разработят своя методология.

Въпреки това мнението на повечето членове на комисията е, че без парламентът да приеме методика за определяне на мандатите зад граница, решенията в тази посока ще са твърде спорни.