Никола Минчев пред "Дневник": Вижда се припокриване между тезите на служебното правителство и на ГЕРБ
В оставащите две седмици от предизборната кампания за предсрочния вот на 2 октомври "Дневник" разговаря с представители на политическите сили с най-голям шанс да влязат в 48-ото Народно събрание. След като на изборите през ноември "Продължаваме промяната" се оказаха изненадата за социологическите агенции и вместо от отреждането им второ място станаха първи по резултат, сега проучванията на обществените нагласи отново ги нареждат на второ място след ГЕРБ. За възможностите да бъде стопена тази разлика, за евентуалните следизборни коалиции и поуките разговаряхме с бившия председател на 47-ото Народно събрание Никола Минчев и кандидат за депутат от "Продължаваме промяната". Видео може да видите в края на текста.
- С БСП е възможно разбирателство въпреки различията по геополитически въпроси.
- Няма вариант "Има такъв народ" да стане отново приемлив партньор за "Продължаваме промяната".
- "Продължаваме промяната" има две червени линии - борбата с корупцията и запазването на геополитическата ориентация на България.
- В "Народното събрание" бих бил по-полезен отколкото в изпълнителната власт.
В средата на предизборната кампания сме и социологическите проучвания дават второ място на "Продължаваме промяната", а разликата с първата ГЕРБ достига до около 5%. Как си обяснявате, че ГЕРБ може да спечели тези избори?
- Тези социологически проучвания на първо място не показват резултата от изборите, а моментна снимка на електорални нагласи, и то по-скоро на твърдите ядра. До изборите има почти три седмици, освен това има периферия, която може да бъде активирана в оставащото време. Впрочем това го казват и някои от социологическите агенции - "Продължаваме промяната" има по-широка периферия, която може да активизира до изборите и именно това се опитваме да направим. Затова водим кампания, която е доста активна по места - за да направим това, което направихме и през ноември 2021 г., когато социологическите проучвания ни даваха дори по-голяма разлика спрямо ГЕРБ, а в крайна сметка ние спечелихме с 3% преднина.
Тоест смятате, че за тези две седмици и половина, които остават до изборите, вие ще успеете да наваксате тази разлика?
- Категорично, работим в тази посока и разчитаме, че усилията ни ще се отплатят.
Да приемем все пак, че не успеете да убедите избирателите да гласуват за вас и ГЕРБ спечели изборите на 2 октомври, бихте ли подкрепили кабинет на евроатлантическите ценности, за какъвто се обявявате?
- Ние се обявяваме, така е, ГЕРБ също се обявяват, но разликата трябва да търсим в конкретните действия, не в теоретични обявления, защото това, което направи "Продължаваме промяната", действително е да покаже категорично проевропейска насоченост на правителството. Правителството, в което участвахме с "Демократична България", БСП и "Има такъв народ", е това, което работеше за прекратяване на енергийната зависимост от Русия. Обратното, въпреки че ГЕРБ декларират, че са с проевропейска насоченост, ГЕРБ е мандатоносителят, при чието правителство бе построен "Балкански поток".
Ние взехме ясна позиция по отношение на руските шпиони, защото това са хора, които работят срещу интересите на България. От друга страна, имаме позицията на третото правителство на Бойко Борисов, което когато беше случая "Скрипал", не зае никаква позиция, за разлика от европейските ни партньори. Т.е. на теория има препокриване, но в действията се вижда истинската разлика, така че да говорим за проевропейско или евроатлантическо мнозинство на такава база не се потвърждава от досегашните действия на силите.
А освен това ние сме се захванали с извеждането на България по един по-добър път именно в контраст с това, което имахме предходните години, в които под управлението на ГЕРБ България изостана от своите европейски партньори.
Бих припомнила обаче, че когато трябваше да се вземе решение за вдигане на ветото над Северна Македония, именно ГЕРБ и ДПС внесоха проекторешения в парламента, както и когато се обсъждаше темата за оръжията за Украйна, вие не взехте категорична позиция. В този смисъл в "Продължаваме промяната" все още се усеща някакво колебание каква да бъде геополитическата ориентация на България?
- Аз не мога да се съглася, че сме имали колебания, защото ние заехме ясна позиция по отношение на войната в Украйна. По отношение на предоставянето на военна помощ в подкрепа на Украйна накрая намерихме такъв вариант, който да отразява балансирано позицията на всички четири формации, които бяха в мнозинството. Така че това е по-скоро акт на намиране на пресечна точка в управленската коалиция, а не компромис към единия от партньорите.
По отношение на решението за Северна Македония действително три проекта на решения бяха внесени и разгледани от Народното събрание, но това не са първите стъпки. Напротив, това е финалният акт. Целият процес е движен от кабинета "Петков" и за да се стигне до проекти на решения, които да бъдат разгледани и одобрени от Народното събрание, това е резултат на шестмесечни целенасочени и сериозни усилия, които могат да бъдат оценени положително.
В рамките на предходния парламент и правителството, което излъчи, работихме отлично с "Демократична България". Това е съвсем естествено и в 48-ото Народно събрание е повече от ясно, че ще работим отново заедно. С БСП, макар и да сме имали такива различия по някои конкретни теми от външната политика, все пак общата геополитическа ориентация на България никога не е била под въпрос. Това за нас е много важно и така се получи, че в рамките на правителството "Петков" имахме ориентация, която изцяло съответства на вижданията на "Продължаваме промяната".
Да разбирам ли тогава, че отново ще успеете да намерите общ език с БСП, въпреки че наскоро лидерът на социалистите Корнелия Нинова припомни, че санкциите срещу Русия вредят на Европа?
- Да, мисля, че ще може да постигнем такъв компромис.
По отношение на санкциите мисля, че те са последица от това, което Руската федерация започна на територията на Украйна. При всички положения тези санкции няма как да бъдат вдигнати, докато ситуацията е такава, каквато е в момента.
Има ли вариант, в който "Има такъв народ" отново да се превърне в приемлив партньор за "Продължаваме промяната"?
- Не виждам такъв вариант, а и, честно казано, не виждам варианта, в който "Има такъв народ" е представена в 48-ото Народно събрание.
Продължава ли това да важи, ако Слави Трифонов и Тошко Йорданов се оттеглят от ръководството на партията и я оставят на редовите ѝ членове?
- Като говорим да бъде напусната от Слави Трифонов и Тошко Йорданов и бъде водена от останалите редови членове, стигаме отново до въпроса кой взима решенията. Защото ако решенията се взимат някъде на тъмно и не по демократичен начин, това нищо няма да промени, независимо дали Тошко Йорданов е председател на парламентарната група, или не е. Важно е наистина кой взима решенията в конкретна формация, за да говорим дали тя изобщо е приемлива.
Всичко, което трябва да знаете за парламентарните избори на 2 октомври
Ако "Продължаваме промяната" спечели изборите и получи първия мандат - каква ще бъде стратегията ви след това? Предишния път вашите лидери обявиха, че влизат в преговорния процес без червени линии. Този път ще има ли такива?
- Това, което заявихме и при опитите за съставяне на правителство през лятото, след гласувания вот на недоверие, са две червени линии, които са борбата с корупцията и запазването на геополитическата ориентация на България. Това са червени линии за нас, така че държим на тях и ще ги поддържаме при преговорите за съставяне на следващо правителство.
Борбата с корупцията беше основната тема, която обедини четирите формации в бившата управляваща коалиция. Защо обаче тази тема не успя да бъде достатъчно силно лепило за тази коалиция и тя се разпадна?
- За да бъде тази тема качествено лепило за управляващата коалиция, трябва все пак и четирите формации, които участват в нея, да припознават темата. Оказа се, че конкретно за "Има такъв народ" това е тема само на хартия. В същината си те не са толкова антикорупционно настроени, колкото на всички ни се искаше. Именно заради това се забави и реалното внасяне, разглеждане и приемане на антикорупционния закон, почти на самия край на Народното събрание.
Още от самото начало на парламента започна и работата по самия закон, но много време беше изгубено в обсъждания, в коментари, връщания за нови доработки, и то най-вече от колегите от "Има такъв народ". В крайна сметка вие сами видяхте, че едва когато партията напусна коалицията, тогава беше внесен и самият проект на закона, но пък тогава реално вече нямаше антикорупционно мнозинство в парламента, което да го подкрепи.
Вярвам, че в мнозинството, което успеем да сформираме в 48-ия парламент, наистина антикорупционната тема ще бъде лепилото, което да държи много здраво коалицията и с което да приемем всички антикорупционни мерки.
А допускате ли все пак да не се събере такова мнозинство и в крайна сметка след изборите на 2 октомври да отидем на нови такива?
- Работим с цел получаване на мнозинство от българския избирател. Вече в зависимост от резултата ще премислим кои са следващите стъпки.
Да останем на хипотезата, че успеете да съберете мнозинство и да направите правителство с "Демократична България" и БСП, ще настоявате ли за вас да останат същите постове като в предишното правителство? Само преди няколко дни Кирил Петков спомена, че ако се стигне до такъв сценарий, ще настоява Министерството на регионалното развитие и благоустройството да бъде в ресора на "Продължаваме промяната". Има ли други министерства, на които вие държите?
- Не, не сме водили такива обсъждания в рамките на "Продължаваме промяната" на кои конкретни министерства държим или пък кои бихме договорили. Все пак, доколкото Министерство на регионалното развитие и парите за пътищата бяха една от ябълките на раздора в предходния кабинет, подозирам, че това е една от причините и Кирил Петков да посочи, че този път ще е добре наистина това да не се случи. Разговори за такива постове са много ранни и затова не сме водили.
А вие склонен ли сте да замените поста председател на парламента за позиция в правителството например?
- Аз поста председател в парламента тъй или иначе не го държа в момента, за да го заменям, но смятам, че в Народното събрание бих бил по-полезен. Това беше и мисълта, с която влязох в 47-ото Народно събрание, тъй като съм юрист и законодателната власт повече ми импонира. С тази нагласа съм и в момента - че Народното събрание е органът, в който бих работил и бих бил полезен и за партията си и за България, разбира се.
От всички партии, с които "Продължаваме промяната" влезе в сблъсъци (ГЕРБ, "Има такъв народ", ДПС), посочват вашето име като човек, с когото биха разговаряли. Склонна ли е "Продължаваме промяната" да ви натовари с подобна задача и вие бихте ли поели отговорността да бъдете например премиер, ако това ще осигури мнозинство за управленска коалиция или подкрепа по отделни теми?
- Това е въпрос, който първо трябва да е предмет на обсъждане вътре в "Продължаваме промяната". Такива разговори не е имало до момента и биха били преждевременни. Аз все пак бях председател на Народното събрание, което означава "пръв сред равни", и със сигурност трябваше да имам такъв стил - да бъда максимално отворен за диалог към всички политически сили, които са представени. Просто така си представях позицията председател на цялото Народно събрание, а не на собствената парламентарна група или на управляваща коалиция, а и това мисля, че импонира на моята личност.
Но каквато роля прецени "Продължаваме промяната", че е подходяща за мен, аз бих се заел с нея, защото имам желанието да бъда полезен.
Щом смятате така, тогава да ви питам следното: Кои са най-спешните закони, които бъдещото Народно събрание трябва да приеме, за да функционира държавата?
- При всички положения законите, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, са едни от наистина приоритетните, защото, за да бъде усвоено второто плащане, до края на 2022 година трябва да бъдат приети около 20 нормативни акта, между които впрочем е и антикорупционният закон. Така че върху всички тези закони трябва да бъде фокусирана работата на 48-ия парламент още от самото начало. И, разбира се, други антикризисни мерки, които минават през законодателна дейност, също трябва да бъдат акцент в работата - компенсация за цените на газа, както е налице такава компенсация за тока.
Имайки предвид тези спешни законодателни мерки, които трябва да бъдат взети, склонни ли сте все пак да направите някакъв компромис в името на това да има работещ парламент в следващите поне шест месеца? От какво сте готови да отстъпите?
- Нека първо да видим изборните резултати и как българският избирател ще подреди политическите сили и какво ще бъде разпределението в парламента, за да можем окончателно да кажем по какво може да работи 48-ия парламент.
А допускате ли все пак неформална подкрепа от политически сили - без участието им в правителството, но с гласовете си в парламента да подкрепят законодателните решения?
- Такава скрита подкрепа не мисля, че е най-добрият вариант. Правителство на малцинството, но да разчита на гласове от други партии, вече сме го гледали в предишни години и определено не е практика, която е довела до положителни резултати. Така разчиташе третият кабинет на Бойко Борисов на гласовете на "Воля" на Веселин Марешки, така беше и в първия кабинет на Борисов с гласовете на РЗС на Яне Янев и "Атака", но това не са добрите практики. Трябва да има ясно мнозинство, което застава зад ясното управление. Другото просто създава рискове за някакви договорки.
Кои са грешките, които кабинетът "Петков" направи и ново управление на "Продължаваме промяната" не трябва да допуска в никакъв случай?
- При всички положения една реформа в държавната администрация е нещо, на което трябва да се наблегне от началото, защото това е сред приоритетите ни.
Но когато започна и работата на кабинета "Петков", много бързо и приоритетите се промениха заради геополитическата ситуация, а пък в крайна сметка имахме и само 8 месеца в управлението, така че това е аспект, на който не можахме да наблегнем, и е нещо, което бих отчел като необходимост за следващо управление.
В полза на кого са сегашните действия и изказвания на служебното правителство, назначено от президента? Виждате ли сближаване между президента и ГЕРБ?
- За съжаление бих казал, че се вижда едно припокриване между тези на служебното правителство и тези на ГЕРБ. Иначе не ми се ще да казвам, че са в нечия полза, просто защото едно служебно правителство не би трябвало да се явява участник, арбитър или какъвто и да е друг субект, който влияе по някакъв начин на предизборната кампания.
Затова се надявам, че тази роля не я играят умишлено.
А каква мислите, че е причината президентът да ви атакува, в какъв точно момент се развалиха отношенията между "Продължаваме промяната" и президента Румен Радев?
- Просто "Продължаваме промяната" е самостоятелен политически субект. Ние в началото бяхме определяни като президентска партия, но това никога не е било вярно.
Партията е отделен субект на българския политически хоризонт, различен от президента Румен Радев, и съответно ние водихме политика, която съответства на нашите виждания. Неизбежно е в определени моменти да се появяват и различия, в крайна сметка има и политически плурализъм. Стигна се до институционален сблъсък, в който няма нищо нездраво и е част от демократичния процес.
А виждате ли в някоя политическа сила сред вашите конкуренти, която би могла да получи определението "президентска партия"?
- Аз се фокусирам върху работата на "Продължаваме промяната", как се припознават другите политически сили си е тяхна работа.