"Смела", "честна", "просветителска", "без оправдания": търси се предизборна кампания
Идеята на предизборната кампания е да убеди хората да гласуват, но може и да откаже някои от тях. До поредните предсрочни избори в България остават около три седмици, в които партиите и коалициите ще се опитват да привлекат хората да пуснат гласа си за тях. Дали ще успеят да обърнат тенденцията от последните четири вота на спадаща активност, ще се разбере на 2 април. А активността е ключова за намаляването на тежестта на купения и корпоративния вот, след като някои възможности за манипулиране на резултите се завръщат с хартиената бюлетина.
В първата седмица на официални активности "Дневник" потърси мнението на четирима души от каква кампания има нужда.
На въпросите отговориха Радослав Бимбалов: писател, общественик, управляващ партньор в The Smarts Group; Христо Комарницки: аниматор, илюстратор и карикатурист, специализиран в политическата сатира; Мирослав Ненков: анестезиолог, бивш министър на здравеопазването в служебно правителство, има рубрика в "Дарик кафе" по "Дарик радио"; доц. Жана Попова: преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет "Св. Климент Охридски" в катедра "Радио и телевизия".
От каква предизборна кампания има нужда?
Радослав Бимбалов: За съжаление повечето предизборни кампании у нас са насочени към твърдите аудитории на партиите - те се стремят да запазят своите територии, да защитят позиции, а не да завземат нови. Затова и кампанията, която на мен ми липсва, е смелата кампания - тази, която се опитва да пречупва дълбоки нагласи, да преобръща настроения, да променя мнения.
Христо Комарницки: Има нужда от перманентна просветителска кампания, която да започне от А, Б, защото хората изглежда не разбират и не вярват в представителната демокрация. Трябва да се обяснява - бавно и търпеливо какъв е смисълът от участието им в изборите.
Мирослав Ненков: От честна. Да не обясняват колко много искат мир в Украйна, но, ако може някак си Украйна да я смажат руснаците и така да има мир. Ако може, да не обясняват на избирателите колко са лоши последните няколко правителства, защото, видите ли, ако бяхме ние, нямаше да има инфлация. Ако може, да не ми обясняват, че няколко сантиметра асфалт от пътищата са изчезнали ей така от слънцето. На мен ми се иска да си представяте, че съм 96 кг. и имам плочки на корема, но реалността е друга: аз съм 130 кг. и нямам плочки на корема. Така че представата как искам аз да изглеждам в очите на хората, не означава, че е истина.
доц. Жана Попова: От кампания на конкретните срокове, които са постижими.
Със сигурност не искам да има "Фейсбук" агитация с икони. Но това, надявам се, е отминал тренд в пиара. Ако някой ми покаже в кой месец ще приеме закон, който да облекчи страданието на близките ни, които обикалят не по лекари, а по административни будки, за да си спомнят на всеки три месеца, че са неизлечимо болни. Ако някой ни покаже в кой месец от своето управление ще поправи счупени от други управляващи отношения в държавата, без да ме занимава с оправдания, мисля, че това ще е положителна кампания. Обикновено се преминава през репертоара на обвиненията и от затварянето на хората в малки изборни гета, в които обещанието за бъдещ път до съседното гето е някакво вечно телевизионно обещание.
Моето очакване от медийните форми в предизборната кампания е да чуя два вида послания: първата група послания са - за тези малки промени, всекидневни, които още утре ще ми подобрят живота - на мен и на хората, които най-трудно са виждани от политиците.
Втората група послания, които трябва да чуваме са свързани с разговора за идеологиите, които обединяват хората в различни партии. Този разговор отдавна умря. В момента партиите много искат да не ги питаме за тяхната идеология. Най-лесно ще им е да ни кажат - аз съм ляв, централен, прав... Все едно са футболисти. Някакви такива евфемизми на нищоказването.
Нито либерални, консервативни ни върши работа. Стигнахме дотам, че да върнем оста - русофили и русофоби - но това не е идеология. За мен най-голямата загуба е в липсата на партии, които да се борят за правата на личността, каквито биха били либералните партии. И още по-голямата загуба - партии, които защитават правата на бедните хора, на групи, които никога няма да бъдат чути и представени в парламента. Достигаме дотам майките на деца със здравословни проблеми да правят своя партия. Това значи, че идеологически нашите партии са оголени напълно. Ако имаме партии, които претендират да изразяват правата на различните групи, те би трябвало отдавна да са чули и провели политика в защита на родителите, които "работят" асистенти на децата си.
Как се активират хора, на които им е писнало от избори?
Радослав Бимбалов: Не вярвам, че с внушаването на вина ще накараме хората да гласуват. Няма как като убеждаваш някого, че е длъжен да направи нещо - да очакваш той да го направи с цялото си сърце. Хората имат нужда от вдъхновение, за да излязат от апатията си. Да приемат изборния процес не като безсмислено упражнение, а като своя кауза.
Христо Комарницки: Трудно. Най-лесният начин, за който се сещам, е да бъдат привлечени като съучастници, да бъдат убедени, че гласът им може да промени нещо реално в живота им. За другия добре известен ни метод са нужни много чекмеджета с пачки.
Всичко, което трябва да знаете за парламентарните избори на 2 април
Много са брутални в лъжите нашите политици. Лошото е, че нормалната реакция на обществото би била да се вдигне и да гласува, за да разкара голяма част от тях, но някак си хората не го разбират. Разбират го като "дай да ударя още една бира, всички са маскари". Не е вярно, че няма за кого да се гласува: 21 са възможностите на тези избори. Поне един не може да не се харесва.
доц. Жана Попова: Досега успешният модел на активиране у нас е - Слави Трифонов прави референдум и го сливат като избор с президентския избор. Тогава той активизира "младите", които не бяха изкушени от гласуване.
Мисля, че е много важно да спрем през неизборното време да обиждаме гражданите и да им показваме, че те нямат значение нещо да се промени. Вземете за пример само как отразяваме времето на матурите в училище. Ние се интересуваме от две категории - колко деца имат двойки и колко имат шестици. А на другите - по средата казваме, че са лузъри, които няма да влязат в "елитни гимназии" и тяхното учене няма значение. На една много голяма група хора казваме, че нямат значение като граждани. А те трябва да имат самочувствието да гласуват. По-добре да спрем да укоряваме тези хора, защото те са важни гласоподаватели. (Цялото мнение на Жана Попова четете тук.)
Позитивна или негативна трябва да е кампанията?
Радослав Бимбалов: Смятам, че тези термини са остарели. Нима е "негативна" кампания, която ясно посочва лъжите, които ни заливат в предизборната среда? Или е "позитивна" беззъбата, всичко-обещаваща популистка кампания? Преди всичко една кампания трябва да е максимално откровена.
Кампанията трябва да е преди всичко ефективна. За съжаление ние нямаме лидери, които умеят да мотивират големи групи хора. Да убедят избирателите, че всички заедно можем да преодоляваме трудностите и можем заедно да изградим по-добро бъдеще. За всички. Ето такава кампания ми се иска да видя.
Мирослав Ненков: Позитивна, но без лъжи. Нека да видим веднъж как "ние сме готини" вместо "другите са маскари". Но да не ми се снимат на полето до трактор, защото това е лъжа и даже не знаят откъде се пали тракторът. Позитивна и честна кампания е да се призовават хората да гласуват и да бъдат активни, търсейки си правата във всекидневието.
доц. Жана Попова: Негативната кампания работи краткосрочно. Който няма стратегия какво да прави след изборите, е похарчил парите си напразно.
Има ли въобще значение каква е кампанията?
Радослав Бимбалов: Естествено. Няма продукт, включително и политически, който да няма необходимост от комуникация.
Политиците често живеят със заблудата, че хората ги познават достатъчно добре. Ако излязат малко от личния си балон ще открият, че това съвсем не е така.
Христо Комарницки: Има, разбира се. Една калпава кампания може допълнително да отблъсне избиратели. А от друга страна, дори един привлечен гласоподавател е успех за кампанията. Иначе кампаниите имат значение преди всичко за наблюдателите, защото по тях до голяма степен личи какво е възможно да се случи след изборите.
Мирослав Ненков: Ако предизборната кампания е честна, може да активира хора да гласуват. Ако някой каже, че, като вземе властта, ще направи три неща, но няма да оправи целия живот. Не може за четири години да се постигнат много неща, просто не е възможно, защото съпротивата от токсичните партии ще е огромна.
Какво ни казват слоганите на партиите
доц. Жана Попова: Винаги има значение, най-добре е през кампанията да не се говори за спечелването на изборите, а какво може реално да бъде постигнато.
Каква е ролята на медийното присъствие, на срещите на терен, на инфлуенсъри?
Радослав Бимбалов: В наши дни масовата комуникация отдавна не е монолог. Вече не е достатъчно да произведеш красива визия, логично послание, елегантно видео или удачна фото-сесия. Хората свикнаха да влизат в пряк диалог с марките, компаниите и лицата, които стоят зад тях. Същото е валидно и за политиците, в още по-голяма степен.
Христо Комарницки: Мисля, че и в тази кампания няма да видим истински лидерски дебат, най-вече заради страха на лидера на ГЕРБ от публичните дискусии. Той ще бъде и големият отсъстващ от медийната част на кампанията, за сметка на срещите на терен.
Жана Попова, преподавател: Предавания стават предизборни механи, в които всеки може да плямпа
Мирослав Ненков: Свободията в интернет е нещо много вредно. Там, ако напиша, че имам идея да няма зима, се заобикалям от други като мен, които наистина си мислят, че може да няма зима, и на всичкото отгоре ми дава възможност да си мисля, че съм значим и от мен нещо зависи. Социалните медии са място, където може да се търси подкрепа, но според мен традиционните медии са по-важният инструмент. Ако сериозна медия легитимира глупост, тя вече има истинска тежест. Свободията за генериране на глупости може би е нормална, но не е никак приемлива. Хигиената в журналистическата работа не този етап е много трудно достижима: тези, които опитат да хигиенизират своята среда, ще бъдат най-вероятно отритнати и отхвърлени.
доц. Жана Попова: Слави Трифонов се мултиплицира в Тото. Дал е интервюта на своите интернет продукти. Институтът от експерти на Георги Харизанов, които говорят про ГЕРБ, се мултиплицира спрямо темата на деня. Политолозите са демоде, експертите от тази медийна маса на доскорошната телевизия "Европа", са се преобразували във "финансисти". Явяват се да говорят за цената на сиренето, на газа и т.н.
Но няма нищо по-важно от срещите в страната с избирателите. Телевизията продължава да бъде най-важният източник за информация, но ако има как да се използва по-внимателно всичко като възможности в интернет, политиците само ще спечелят. Моят съвет е да не подценяват БНР. Радиото обикновено е пренебрегвано, а хората извън София слушат радио.
Изборните промени, които партиите (не) трябваше да направят
