Очаквано след подкрепата в ресорната бюджетна комисия и пленарната зала подкрепи предложените от ГЕРБ и ДПС промени в Закона за хазарта, с които се налага пълна забрана на рекламата на хазарта във всички видове медии. Никоя парламентарна група не възрази въпреки изразените по време на дебатите през последната седмица съмнения защо това се случва именно сега и без обсъждане. С променените текстове се налагат ограничения за това къде може да има игрални зали и други.

Проектът бе внесен изненадващо миналата седмица, като под него се бяха подписали Йордан Цонев от ДПС и Теменужка Петкова от ГЕРБ. Официално не бе посочено какво налага това дни преди парламентът да излезе във ваканция за предстоящите празници и заради започналата предизборна кампания. В началото на април всички отхвърлиха сходен проект на "Възраждане". В крайна сметка нито един депутат не възрази принципно срещу текстовете, а се внесоха редица уточнения между първо и второто четене, срокът за които бе едва 3 дни, а за гласуването днес бе свикано извънредно заседание.

Серия от позиции, в които се обясняват основно негативните последици от забраната на рекламата на хазарт (има и някои за другите промени - ограниченията за хазартните зали) заваляха в парламента. Сред представените становища има от "Нова Броудкастинг груп", "Нет Инфо ЕАД", "Спортал", "Би Ти Ви Медия груп" и "Българска радиокомпания". Всички те се обединяват около тезата, че промените застрашават икономическата стабилност на медиите, тъй като не е имало обсъждане със засегнати страни.

По данни на ГАРБ, предоставени на "Капитал" от ГАРБ, данните са предоставени от Publicis Groupe България, през 2023 г. в телевизиите са излъчени реклами за общо 168.2 млн. лв.

Депутатите решиха, че реклама на хазарт не може да има в никакви медии - печатни, онлайн, радиа и телевизии. В допълнение рекламирането на хазарт на билбордове не може да става на по-малко от 300 м от учебни заведения, в тях не може да се посочват никакви числа и също 10% от площта им трябва да е заета с надписи, предупреждаващи, че хазартът може да доведе до зависимост.

Между заседанието на бюджетната комисия и на пленарната зала бе създадена дефиниция за реклама като в сега действащия закони има определение само за директна и депутати възразиха, че забраната трябва да обхване и индиректната. Рекламата трябва да спре 3 дни след влизането на закона в сила.

Записаният текст в променения закон гласи, че рекламата на хазартни игри е :

Ограничението за рекламиране не важи единствено за държавното тото, което бе аргументирано с мотива, че компанията е длъжна да разпределя печалбата си за разходи за спорт и здраве, което не е валидно за частните оператори.

Друго изключение е спортната екипировка и съоръжения, с изключение на тези за деца.

Депутатите решиха още, че Съветът за електронни медии ще следи за забранена реклама на хазарт в медиите и ще подава сигнал до Националната агенция за приходите. Тя на свой ред, позовавайки се на европейски регламент по въпроса, може да ги спре за нарушението, но спирането трябва да е разрешено от съда.

Вносителите на проекта бяха предвидили всякакъв вид хазартни зали да не може да действат в населени места с до 5 хил. души население. При второто четене прагът бе вдигнат на 10 хил. души, като действащите оператори ще имат 3 години да се съобразят със забраната. Йордан Цонев, ДПС, обясни, че това е така, защото инвестициите в такива места са големи и ако се налага веднага да затворят, държавата ще бъде успешно осъдена да плати за това. Подчерта, че това важи особено в случаите, в които остават повече години до изтичането на действащия лиценз.

Ограничението за брой население не важи за националните курорти и за селищата, намиращи се до 30 км от граничните пунктове.

Достъпът на непълнолетни до покупката на предплатени ваучери за онлайн залагания и захранването на сметки за целта чрез пощенски запис е записано също като ограничение. Депутатите решиха и че в списъка към НАП, в който хазартно зависими сами се вписват, за да не могат да играят, ако влязат в игрална зала, служебно ще бъдат вписвани и хора, получаващи социални помощи с психични заболявания, както и такива под запрещение.

Самовписалите се пък ще могат не по-рано от месец по-късно писмено да заявят желание да се отпишат. Не бе прието предложението този срок да е 2 години, което Цонев обясни с това, че отказването от хазарт със забрани не става и няма смисъл да е толкова дълъг срокът. Сравни и това предложение с това, че е все едно да се забрани на магазините и заведенията да продават алкохол на алкохолиците.

По предложение на депутати от "Продължаваме промяната - Демократична България" бе прието, че лицензираните хазартни оператори ще трябва да поддържат 750 хил. лв. инвестиции в регионите, в които са, за целия период на лиценза. Йордан Цонев обясни, че когато тези вложения не са в сгради, а в капитал, често след получаване на лиценза се пренасочвали, а с този текст тази възможност се премахва. Беше прието и че приходите от бонуси няма да се признават за разходи при данъчното облагане на фирмите.

С други текстовете се предлага хазартните оператори, без БСТ, да изплащат печалби до 10 хил. лв. незабавно, а ако са над тази сума - в първия работен ден след печалбата. Аргументът за този текст бе обяснен с това, че сега игралните зали изплащали до 5 хил. лв., като принуждавали играчите да идват още няколко пъти, за да си получат останалите суми, при което често те били проигравани и до изплащане не се стигало.