Познати лица от близкото и далечно минало, опитни евродепутати, малко новобранци и вечни образи - така най-обобщено могат да бъдат представени кандидатите за Европейския парламент на основните политически сили и на по-малките формации, които ще се борят да изпратят свои представители в Брюксел на изборите на 9 юни.

В европарламента България има общо 17 представители. Техните места се разпределят между партиите и коалициите, получили действителни гласове не по-малко от националната избирателна квота (която е около 5%) на изборите на 9 юни. Единственото към момента международно социологическо проучване сочи, че шанс за депутатски места имат шестте парламентарно представени политически сили: ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България", ДПС, "Възраждане", БСП и "Има такъв народ". За три от тях това ще бъдат първи евроизбори и първи евродепутати.

Традиционните играчи - ГЕРБ, ДПС и БСП ще изгубят между един и трима свои представители в Европарламента, прогнозират социолозите. Именно затова и трите формации залагат на разпознаваеми и утвърдени имена за листите си.

За Брюксел ГЕРБ залага предимно на досегашните си евродепутати Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Емил Радев и Ева Майдел. Те заемат съответно местата от второ до пето. Голямата изненада сред кандидатите в водачът на листата - председателят на 49-тото Народно събрание Росен Желязков. Според неофициална информация на "Дневник" Желязков е бил избран за поста заради голямото одобрение, с което се ползва както сред привържениците на партията, така и сред останалите избиратели. В предпоследния работен ден на Народното събрание той беше свален от поста с гласовете на "Продължаваме промяната - Демократична България, БСП, "Възраждане" и "Има такъв народ", което дори предизвика сълзи в колегата му Росица Кирова.

Желязков е номиниран и за депутат в Българския парламент от Благоевград, а кое от двете ще предпочете, ще бъде "политическо" решение, коментира той наскоро.

Още по-неочаквано бе и отпадането на бившият вицепремиер и министър на външните работи Мария Габриел от листата за европарламента. Наскоро колегите ѝ от партията намекнаха, че тя би била най-подходяща да поведе листата, след като направи това успешно през 2019 г. Освен това тя е и един от седмината вицепрезиденти на парламентарната група на Европейската народна партия. Към момента не е известна причината за отсъствието ѝ в листата на ГЕРБ. Сред кандидатите липсва и настоящият еврокомисар Илиана Иванова, която пое поста от Габриел.

Новото име в листата на ГЕРБ е това на главния секретар на СДС Илия Димитров, който заема мястото на досегашния депутат Александър Йорданов.

За да стане отново евродепутат обаче Йончева трябва да разчита или на силен преференциален вот, или на това някой от останалите кандидати да се откаже от мястото си, тъй като към момента според социологическо проучване сочи, че ДПС ще получи между 2 или 3 места в европарламента.

Останалите водещи кандидати на движението са евродепутатите Илхан Кючюк (съпредседател на АЛДЕ, бел.авт.) и Искра Михайлова, които са и заместници на лидерите на ДПС, както и Танер Кабилов, син на бившия земеделски министър от правителството на тройната коалиция Нихат Кабил, който за кратко оглави младежкото ДПС след оставката на бившия му ръководител Сезгин Мюмюн. Водач на листата пък е съпредседателят на партията Джевдет Чакъров, който води и две листи за Народното събрание (в Силистра и Разград).

От настоящите евродепутати от БСП само Цветелина Пенкова е включена отново в листата на социалистите. Останалите - Иво Христов, Сергей Станишев и Петър Витанов, се противопоставиха на ръководния стил на Корнелия Нинова и бяха низвергнати от партията. Пенкова е трета в листата на социалистическата партия, а водач е бившият зам.-председател на Народното събрание, евродепутат и министър на външните работи в правителството на Пламен Орешарски Кристиан Вигенин. На второ място е икономистът и бивш вицепремиер и министър на икономическото развитие в правителството на Жан Виденов Румен Гечев. И Вигенин, и Гечев са водачи в листите за българския парламент, така че ако изберат да останат в София, ще дадат възможност на следващите в листата да работят в Брюксел. След Пенкова това са Вяра Емилова, Филип Попов и Александър Симов. Последните двама са сред приближените до Нинова, но заради ниския резултата на БСП не успяха да намерят място в 49-тото Народно събрание.

Новите формации, които за първи път ще участват на евровота, според предварителните прогнози ще получат около 7 места в Европарламента. Три от тях вероятно ще отидат за "Продължаваме промяната - Демократична България". Че водач на листата на коалицията ще бъде бившият председател на Народното събрание Никола Минчев, се разбра още в началото на годината. Останалите имена бяха утвърдени сред вътрешни допитвания в партиите. Така, на второ място след Минчев бе поставен първият външнополитически съветник на президента Желю Желев и бивш дипломат Стефан Тафров. Именно той събра най-голяма подкрепа при гласуването в "Да, България", откъдето е издигнат.

Третото и четвъртото място заемат Даниел Лорер и Деница Симеонова от "Продължаваме промяната". Лорер бе министър на иновациите и растежа в кабинета "Петков", а през 2023 г. бе кандидат за еврокомисар след оттеглянето на Мария Габриел от поста. Тогава се появиха спекулации, че ако не спечели поста, ще бъде предложен от коалицията за управител на БНБ. Деница Симеонова пък бе началник на политическия кабинет на Асен Василев докато беше служебен министър на финансите през 2021 г. Работила е като експерт в Българската агенция по инвестиции.

Настоящият евродепутат от ДСБ Радан Кънев е нареден чак на пета позиция. След него е Христо Петров, по-известен като Ицо Хазарта, следван от Искрен Митев (и двамата са от "Продължаваме промяната", бел.авт.), а на последно място е Елисавета Белобрадова ("Да, България"). И Хазарта, и Белобрадова са популярни с това, че на парламентарни избори събират най-голям брой преференции, с които разместват листата и се изстрелват до по-челни позиции.

Най-яркото име в кандидатдепутатската листа на "Възраждане" е радиоводещият от БНР Петър Волгин, който заема второто място. Лидерът на проруската формация Костадин Костадинов го нарече "гласът на свободното слово на България". Водач на листата е депутатът Станислав Стоянов, а третото, четвъртото и петото място заемат председателят на местната структура на "Възраждане" в Берлин Рада Лайкова, депутатът Даниел Проданов и неуспелият кандидат за кмет на Добрич Георги Джендов.Евролистата на "Има такъв народ" се оглавява от настоящия депутат Ивайло Вълчев, следван от Андрей Чорбанов и Димитър Гърдев. На този етап обаче не е ясно дали партията на Слави Трифонов ще има представител в ЕП, защото за разлика от българския парламент, където бариерата за влизане е 4%, то за ЕП тя е 5%.

Сред останалите формации, които обаче на този етап нямат шанс да излъчат свои представители в Брюксел, също се наблюдават интересни имена. Така например, бизнесменът с няколко повдигнати обвинения Васил Божков е водач на листата на коалиция "Център", а бившият главен прокурор Иван Гешев - на "Граждански блок". Небезизвестният Венцислав Ангелов-Чикагото, осъждан на 3.5 години затвор за притежание на наркотици с цел разпространение, също е водач на листата на партия "Истината и само истината". Бивш депутат от "Има такъв народ" - Георги Попов, заедно с изгонените от "Възраждане" Николай Дренчев и Иво Русчев също ще се опитат да влязат в Европейския парламент през листата на "Български гласъ".

Кандидати за евродепутати отново са Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков. За първи път в надпреварата ще участват: бившият депутат от "Има такъв народ" и "Продължаваме промяната - Демократична България" Радостин Василев (МЕЧ), уличеният в плагиатство бивш зам.-министър на икономиката във втория кабинет на Бойко Борисов и бивш министър на икономиката в служебния кабинет на Стефан Янев Даниела Везиева ("Български възход"), двама от представителите на "Отровното трио" от антиправителствените протести през 2020 г. Николай Хаджигенов и Арман Бабикян ("Ние идваме"), бившият вицепремиер и министър на околната среда и водите Борислав Сандов ("Зелено движение"), бившият кандидат за президент и председател на движение "Азбукари" Цвета Кирилова и синът на издателя на в. Труд Петьо Блъсков Виктор ("Синя България"), бившият социалист Валери Жаблянов ("Левицата") и бившият синдикалист Ваня Григорова ("Солидарна България").